АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Градът

Декор за Хичкок
Искра Ценкова

 

 

 

Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен

 

Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години

наподобява
злокобен замък

много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.

Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

Нагледахме се на ужасии, но беше забавно", разказват обитателите на жилищните блокове, вдигнати преди сто години за работниците на захарния комбинат. Режисьорът Иван Ничев открива, че с малко "грим" мрачният комплекс лесно ще влезе в ролята на берлинския емигрантски квартал "Кройсберг", в който се разиграват кървавите сцени на новия му филм "Деца от восък". Други съкварталци допълват, че и през соцвремената призрачната фабрика се е превръщала във филмова площадка. "Не знам кой филм снимаха, но заради него монтираха нова метална стълба по подобие на автентичната, която се е извивала край голямата сграда. Действието се развиваше вътре във фабриката, а някакви хора непрекъснато внасяха и изнасяха чинии", разказва друг свидетел на артистичното минало на завода столетник.
Днес за мнозина понятието "Захарна фабрика" има само административна семантика. Други свързват сградата със

складовете на "Зърнени храни", преди години

натъпкани с леща и боб

Трети я знаят като бивш склад на Техноекспорт-импорт, а малцина биха допълнили, че точно там навремето е складирано цвеклото, от което се е произвеждала рафинираната захар. През последните години част от комплекса е в ръцете на софийския мелничен комбинат, но складовете му стоят празни.
Фабриката отваря врати преди 107 г. по инициатива на барон Вандерстрат Соловей, солиден брюкселски фабрикант, производител на сода. На 29 октомври 1894 г. белгийският предприемач Люсиен Дирикс подава заявление с експозе до Министерството на търговията и земеделието за получаване на 20-годишна концесия за производство на захар. Отговорът на министерството е утвърдителен. С постановление на МС от 8 април 1895 г. белгийците получават права да засеят със захарно цвекло Софийско и Трънско. Правоприемник на собствеността става Белгийското анонимно акционерно дружество със седалище в Брюксел и капитал от 3 млн. златни лева и 1 млн. лв. в облигации. Барон Соловей заема председателското място в дружеството на финансистите, а Гюстав Дорсе застава на директорския пост на фабриката от първия до последния й ден.

До този момент
захарното цвекло е непозната
у нас земеделска култура

По силата на договора дружеството е задължено да проучи подходящите места за виреенето му и да засява с опитна цел най-малко 2 хектара годишно. На 31 май 1897 г. в присъствието на представители от Министерството на търговията и земеделието е направена тържествено първата копка на софийската Захарна фабрика. Така 15 г. след Румъния и 7 г. след Сърбия се заражда и родната захарна индустрия. А за бързото є развитие "работят" два фактора - нарасналото потребление на захар у нас и добрите климатични условия за отглеждане на цвекло в страната. Трудностите пък идват от силната конкуренция на Чехия, основен вносител на захар по това време.
През август белгийците започват изграждането на фабриката върху 14 хил. кв. м, като закупената от тях площ е общо 130 дка. Мястото не е избрано случайно. Фабриката се изгражда близо до жп линията София - Кюстендил, но за да се свърже с нея, се трасират допълнително около 0.7 км с няколко разклонения. Строежът на захарния завод гълта
1 320 000 лв., а оборудването му с машини още 3 451 000 лв.

По аналог на най-добрите
европейски образци са изградени 21 постройки

Фабричните помещения и ремонтните работилници заемат 8560 кв. м площ, административната постройка - 1678 кв. м, а складовете - 3488 кв. м.
По-голямата част от оборудването е белгийско, но част от машините са внесени и от Германия. Коксът се доставя от Германия, машинното масло от Австро-Унгария. Варовикът се кара от Сливница, а водите на Владайската река се вкарват в производствения процес с помощта на специални цистерни и помпи. За да подпомогнат с познанията си българското захарно производство, във фабриката постъпват 23-ма белгийски специалисти и работници.
От своя страна държавата също дава рамо на зараждащата се захарна индустрия. Правителството определя премия за производството на тон захарно цвекло, осигурява евтини въглища от пернишките мини, намалява транспортните такси при превоз на суровината, освобождава фабриката от данък сгради и данък занятие и въвежда митническа тарифа за ограничаване вноса на захар.
На 11 ноември 1898 г. фабриката произвежда първата си сурова захар. Пет месеца по-късно започва и добивът на рафинирана захар. В края на 1899 г. общото производство на софийското предприятие е 565 т. Току-що направила първите си стъпки, Захарната фабрика затваря врати в знак на протест през 1902-1903 г.

Предприятието стачкува
ефективно

срещу отказа на правителството да изплаща обещаната му премия. В следващите години финансовите стимули ту се възстановяват, ту отново секват, но производственият процес продължава. Законът за насърчаване на местната индустрия и законите от 1905 и 1909 г. позволяват на фабриката да се "въоръжи" безмитно с нови производствени машини и материали. 1914 г. е запомнена с рязък производствен скок. По това време Захарната фабрика е сред най-големите работодатели в града. В най-интензивния си период - от септември до декември, тя подсигурява хляба на 1200 столичани. Броят на наетите спада наполовина от януари до април, а до появата на новата реколта цвекло настъпва мъртъв период. Производственият ритъм е 12-часов, като работниците са ангажирани на две смени по 6 часа. През пиковата 1914 г. софийската Захарна фабрика преработва
40 721 тона цвекло и произвежда 5362 тона рафинирана захар, 40 тона сурова захар и 1600 тона меласа, която предава за преработка в княжевската спиртна фабрика.

Белгийците развиват
и социална политика

като построяват жилищен комплекс за работниците си и детска градина.
През същата 1914 г. в страната отварят врати още четири захарни фабрики - в Русе, в Горна Оряховица, в Пловдив и Долна Митрополия.
Но военните години между 1914-а и 1918-а влошават финансовата стабилност на завода. Силната конкуренция на Австро-Унгария, Англия, Франция и Италия също удрят родното захарно производство. За финансовите загуби допринасят още няколко фактора - ниска захарност на произведеното цвекло и неприбраната от нивите земеделска култура. Въпреки модернизацията є през 1921 г. четири години по-късно столичната фабрика затваря врати. За да не успее да възобнови производството си, конкурентната є русенска фабрика

изкупува производствените
машини и ги демонтира

Дори и витошкият камък, използван при изграждането на постройката, се подава на разрухата през следващите осем десетилетия.
"Захарната фабрика е комплекс, с който можем да се гордеем като българи", казва при откриването на дискусията за ревитализацията на груповия паметник на културата през 1998 г. кметът Стефан Софиянски. На срещата присъстват и част от собствениците на имота - фирмите "Меридиан-Бочев", ФИНТЕКС и Министерството на земеделието и горите, зад което стои софийският мелничен комбинат, обявен по онова време за частична приватизация. Главният архитект на София Стоян Янев припомня, че още през 70-те години Комитетът за култура лансира идеята за възстановяване на комплекса. Групата от специалисти по градоустройство и запазване на архитектурната и историческата памет е единодушна: комплексът трябва да се използва многофункционално. В него може да се включат търговски и изложбени зали, но той трябва да се запази като едно цяло, а не да се разпарчетосва. В резултат на тази среща главната производствена сграда получава статут на

Паметник на културата
от национално значение

След прилежно документирана дискусия амбициозни дипломанти по архитектура на свой ред се втурват да предлагат рационални решения. Едно от тях лансира превръщането на комплекса в мултимедиен "мост" между локалната и европейската културно-историческа система по античния диагонал: Истанбул - Одрин - Пловдив - София - Белград. Т.е. пътят за Европа.

Материалът е подготвен
със съдействието на Общинско предприятие "Стара София"



назад съдържание напред



съдържание


Президент на СДС
Петър Стоянов спечели делегатите на националната конференция, предстои да се бори за доверието в ...


Базикане
Преговорите със САЩ тръгнаха наново. Обвързваме ползването на обектите с проектите за ...


И.д. кмет и кандидат на СДС Минко Герджиков: Заразих се с бацила на общинската работа
Едно интервю на Таня Джоева за експертната работа в кметството, за бюджета на столицата и ...


Темане
...


Кръгом и пак напред!
...


Температура
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.