АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Последния път, когато...

Бизнесменът Борислав Дионисиев

...се разсмях.
Когато ми казахте, че очаквате да бъда забавен и остроумен в това интервю. И че не мога просто да ви отговарям с “Да“ и “Не“.
...посадих дърво.
Не си спомням да съм садил сам дърво, освен като пионерче. Но съм молил да посадят дърво вместо мен, даже цяла гора. Да създадеш горичка е много по-важно от това да посадиш собственоръчно едно-единствено дърво, което я се хване, я - не...
...избрах подарък.
Беше ми изключително трудно, защото избирах подаръци за две близначки. Тоест подаръците трябваше хем да са различни, хем да са подобни. Все пак става дума за жени, при това претенциозни. На едната подарих нещо, което “ хареса, но го загуби същата вечер. На другата още нищо не съм подарил.
...пях.
Естествено, че беше в пиано-бар, но не в България. Пях руски песни, макар че най-добре за хората около мен е въобще да не се пробвам да пея. В гимназията най-хубавото време беше, когато учителката по музика ме гонеше от час. Тогава играехме баскетбол навън, а останалите се потяха в стаята.  
...чух клюка за себе си.
Непрекъснато чувам клюки и небивалици за себе си, но не им обръщам внимание. Основното е да знаеш кой си и какво си постигнал, да не зависиш от това, което другите ще кажат за теб. Разбира се, има доста абсурдни ситуации - ти си някъде по света и изведнъж чуваш, че по същото време си бил на съвсем различно място...
...писах репортаж.
Много отдавна, през пролетта на 1989 година. Последният ми репортаж беше от Англия за списание “Отечество“. Журналистическата професия ми липсва от време на време, но едва ли бих се върнал обратно. Беше хубаво и интересно, но това е минал етап. Нито пък бих се занимавал с издателска дейност: по принцип не обичам да ходя там, където има много хора и трябва да се чака на опашка. Харесва ми да правя нови неща, да ми бъде забавно. Ще ви дам следния пример: завършил съм външна търговия, а не съм работил и един ден във външнотърговско предприятие, както беше модно навремето. Просто бях решил, че това вече не ми е интересно! А аз наистина нося в себе си нестихващ стремеж животът ми да бъде интересен. Което в никакъв случай не значи “лек“.   
...пътувах на автостоп.
Аз съм завършил софийската английска гимназия. По това време много модерно беше да се чете Керуак, особено книгата му “По пътя“. С Георги Пирински бяхме единствените, които не кандидатствахме веднага след ХI клас, а се опитахме да идем на стоп до морето. Само че България не беше като Америка, Джак Керуак не беше познат на родните власти и завършихме в милицията в Ямбол. Прибраха ни, защото се бяхме качили в една холандска кола. А на Георги му беше зададен най-изумителният въпрос: “Ти защо си роден в Ню Йорк, бе?“ Пуснаха ни, разбира се, и ни посъветваха друг път да не правим такива опасни неща.
...ремонтирах автомобил.
Беше, когато ми се скъса ремъкът на жигулата, която карах в началото на 80-те години. Някой ми беше казал, че трябва да взема един дамски чорап, да го завържа и така ще успея да се прибера. Направих го и това е единственият ми успешен ремонт на автомобил.
...станах консул.
Преди няколко месеца станах почетен консул у нас на Малдивите. Но за такива неща няма “последен път“. Консул се става веднъж.   
...се обърнаха към мен
с “докторе“.

Когато станах доктор honoris causa към Института за социални и политически анализи. Тогава Гиньо Ганев ми каза: “Честито, докторе!“ Но аз не слагам “д-р“ пред името си. По-добре самото ти име да значи нещо, без да има нужда да добавяш титли.
...моя прогноза се сбъдна.
Навремето написах в дисертацията си, че светът ще изглежда различен, ако се задълбочава тази пропаст между бедни и богати в глобален мащаб. Северът и Югът отиват все повече в различни полюси; информацията и възможностите, с които хората разполагат, стават все по-неравностойни. Мрачната ми прогноза се сбъдва.  
...повярвах в някого.
По принцип предпочитам да вярвам в хората, отколкото да не им вярвам. Дори мога да им прощавам в дадени ситуации. Случва се да ме предадат и сега доста хора, които четат това, ще познаят себе си. Вярно - при мен все пак има поправителен изпит, давам втори шанс. Но когато отново ме излъжат, става прекалено. Хем болно, хем неприятно. Поправителните изпити не могат да продължават до безкрай... Конкретно мога да кажа, че ме предаде Петър Манджуков, когато получи от мен 65% от акциите на “Машиноекспорт“ през 2001 година. Тогава му повярвах, но сега не сме в никакви отношения - не можеш да общуваш с човек, който е срутил едно предприятие. В същото време претендира да е един от менторите в тази държава.
...бях смел.
Да казваш истината според мен е нещо нормално. Това не е проява на смелост, въпреки че истината винаги носи със себе си изпитания. За мен смелост е по-скоро да жертваш живота си за някаква кауза, в която си убеден. Смелостта има чисто физическо измерение: да скочиш от 10 метра например. Другото са морални и човешки качества.  
...се изплаших.
И в момента съм изплашен, защото “Електроимпекс“ изпълнява една голяма инженерингова поръчка в Ирак - от шест месеца не ми плащат, а сумата е доста голяма...   
А в чисто физически смисъл не се плаша, но ходя с охрана, защото у нас има хора, които живеят с идеята да ти вземат нещо, да напакостят. Това може да ти коства много. Навремето за нищо ме пребиха в един бар у нас, защото съм имал по-хубава кола от еди-кой си от квартала.
...направих удар.
Удари не съм правил. Бизнесът е нормална дейност - имало е печалби, имало е и загуби. Срещаш се с върхове и спадове, но нещата така или иначе следват своята логика.
...не прецених пазара.
С покупката на варненската корабостроителница. Хубавото е, че бързо си продадох дела, и то не на загуба.  
...бях горд.
Не си спомням въобще някога да съм бил горд, камо ли пък за последен път. Не разглеждам бизнеса като поприще, в което може да имаш триумфи и да се чувстваш по този начин. Триумф е да спечелиш олимпийски медал, а не просто да си вършиш добре работата.
...се почувствах остарял.
Бегло съм се чувствал остарял. Например в момента, в който синът ми стана на 30 години, осъзнах, че аз не съм на 35! Но човек остарява  истински само ако се отпусне и започне да пропуска шансовете, които животът му дава. А след като се засичаме в пиано-баровете, не ми задавайте такива въпроси.

назад съдържание напред



съдържание


Самолетен билет за 1 евро?
Национално предателство или възможност недостатъчно богатият българин да влезе в ерата на пътешестващия човек Homo ...


А така...
След изборите за 40-ото НС се очертава нестабилен кабинет от разнородни формации на фона на нова националистическа ...


Кой печели и кой губи от сватбата с ЕС
В селското стопанство и строителството ще се излеят най-много пари. Не е сигурно, че ползите ще бъдат ...


Росица Шкодрова: Пациентите се превръщат в клиенти
Едно интервю на Мариана Тодорова с първата онкоболна жена, осъдила държавата заради липсата на полагащите се ...



...


Кой не скача?
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.