АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Голямото чакане
Силва Рахнева

Изборите идват и си отиват, казва кметът Шериф, остават хората и проблемите

 

Познатото старо, или все едно какво избират

Християнският дом е отворен и за турците в селото 

 

Село Осетеново,
община Павел баня

* 1500 жители - етнически турци,
българи, цигани
* над 400 са пенсионери
* над 100 са регистрираните
безработни
*неизвестен е броят на
нерегистрираните безработни
* 100 души са със социални помощи
* 180 са учениците до VIII клас

 

 

Няколко мъже са насядали на селския площад и чакат нещо да се случи. Амбулантни търговци подвикват от подвижната си сергия, озвучена с популярна чалга. Никой не им обръща внимание. В двора на училището се чува детска врява - ударил е последният звънец. Възрастна жена с шалвари, превита над бастуна си, тътри крака към старата чешма. Минава и каруца, натоварена с дърва.

Есенното слънце огрява хризантемите в близкия двор. Забрадена жена се суети до лехите с къдраво зеле. Събрала е в една щайга много дребни моркови и няколко репи. Изглежда разтревожена - току-що е изпратила инкасаторката за водата. Съседката й наднича от комшулука, ей така, да види какво става. Айше започва да обяснява, че й искат много пари, но тя нали гледа болния си баща, който е на легло, и всеки ден пере. Няма как да пести. То да е само водата... Докарали са го дотам, че живеят с неговата пенсия от 60 лева. За кое по-напред? Грижи се за една козичка - да има мляко за възрастния човек. Купува чувал брашно и си меси хляб у дома. Изкарват зимата с това, което се ражда в малкия двор - чушки, лук, боб. Върнали са им земя, но с какво да я обработват? С мотиките чоплят и всяко коренче пазят като очите си. От 7-8 години няма работа в селото. Тя е била шивачка, но закрили цеха. И мъжът й е съкратен. Решили са да последват брат й в Турция. Но кой да гледа болния баща? Объркала се е и не знае на какво да се надява. Не иска да чуе за политици. "Мина ни меракът за всички. Първо избрахме комунистите, после тези от СДС-то и ДПС-то. И за царя гласувахме. А те лапнат кокала и нищо друго не ги интересува. Селяните да си сеят боба. Ако искат да ни глобяват, ако искат да ни плашат както преди - няма да гласувам."

 

Мъжете на площада се раздвижват, когато от кметството излиза Шериф Шериф. Интересуват се кога ще пристигнат камионите с дърва. Във всяка къща трябва да влязат поне по 15 кубика, за да пушат комините в селото. Кметът е говорил с частна фирма, но поръчката се бави. Ще чакат - и без това няма какво друго да правят. През лятото събирали билки, ходели за гъби, отглеждали по малко мента, дилянка, лавандула - намирали се на работа. Сега се въртят само около животните в двора. Гледат крави, овце, кози, кокошки. Някои имат катър или магаре за каруцата. Сложили са зимнина - туршии и кисело зеле. Кой колкото има.

В селото няма кръчма. Мъжете се събират вечер при Осман Каймакчиев. Той е отворил кафене и към него магазин за всичко. Отиваш да си купиш сол и сядаш да изпиеш една бира. Бутилките с ракия, мента и водка са скрити под тезгяха. Рядко се посяга към тях. Клиентите са бедни, гледат да сложат чашка на масата, колкото да върви приказката. За президентските избори говорят кротко. Слушали кандидатите по радиото, гледали ги по телевизията и само клатят глава. Някои защитават Богомил Бонев, искат нещо да се промени. Но повечето "дърпат" към познатия Петър Стоянов. Свикнали са с него. За другите... Ренета Инджова им е непозната и странна. Иначе знаят, че ДПС я подкрепя. Защо обаче?

 

Осман не прави турско кафе, по-лесно е да включи машинката за еспресо. Не предлага локум и баклава, а вафли, бонбони и солети. Прескача често от кафенето в магазина, но не се оплаква от много работа. Хората пазаруват най-необходимото. Рафтовете са почти празни: захар, ориз, нектар, веро и прах за пране. Месо изобщо не се предлага. Който заколи крава, пълни бурканите и има. Другите го карат някак си.

Наблизо е старото читалище, което е приютило селската библиотека. По-старите си спомнят за театрални представления и кинопрожекции. Сега сградата пустее, отвън на стената се веят самотни предизборни плакати. Единствените в Осетеново.

 

Кметът Шериф Шериф е избран като независим кандидат. Подкрепили го и българи. Вече две години управлява, без да прави разлика между хората. "Изборите идват и си отиват, оставаме си пак ние, с нашите си проблeми. Селото ни беше промишлено, имаше цех на "Арсенал". И работа имаше. Сега е трудно. Безработица - къде да отидат младите? Със земеделие не могат да се захванат, защото нямат машини. Единствената земеделска кооперация е грохнала. Преди като че ли и турци, и българи разчитаха на политиците и на партийните пристрастия. Но вече са загубили опората си в тях. На парламентарните избори селото гласува за НДСВ, но вече се усеща разочарование. Какви са били очакванията? Може би да станем веднага Швейцария... Или поне работа да има. Всички са обзети от апатия. Чудят се на кого да вярват."

 

Джамията в селото е малка и някак сбутана между къщите. Строена е преди повече от век. Тогава в селото са живели само турци. След 1910 г. от Балкана започнали да прииждат българи и населението постепенно се увеличило. Първата църква обаче е построена през 1995 г. с дарение на Минка Илинова, местната лечителка, която избрала мястото за строежа и деня за освещаване. Християнският дом също е малък, но събира хората за сватби и кръщенета. В края на август баба Минка прави курбан и тогава цялото село празнува. Жената раздава и милостиня. "Страната ни страда и още ще страда. Народът е беден, да ти се плаче, като гледаш. При мене идва пенсионерка, води болното си внуче. Едва отделила пари за автобус, увила две бучки сирене - левче няма за цяр. Все по-често търсят помощ младежи с разстроена психика. От какво е това? От отчаяние. Царските хора нищо няма да направят. Симеон II мисли, че тук е като в Европа. Не вижда ли как всички ламтят?"

 

Есенното слънце мудно се прибира зад билото на планината. Трима военни се отбиват при Осман. Те са от поделението край селото. След тях ще дойдат работниците от турската фирма в Казанлък, щастливците с по 200 лева заплата. Понякога се събират и момчетата, които са се записали за платени войници в Карлово. Това са "богатите" хора, които се броят на пръсти. Те се надяват, че ще могат да пратят децата си да учат в града. Каквото и да им струва това. На село просто няма какво да правят.

Освен да чакат нещо да се случи.



назад съдържание напред





съдържание


РевиЗоро - голямата грижа на малката партия
„Няма такова агне в нашето стадо", дочуват се гласове от „Гергьовден" по адрес на Емил ...


Черната кутия ДПС
В разгара на кандидатпрезидентската кампания Доган обмисля да покаже жълт картон на царските хора. Традиционната ...


Осман Октай: Те ме направиха герой в бъдещето
От три седмици Осман Октай е изключен от партията, но и сега казва, че с Ахмед Доган са братя. За пръв път се е ...


Вицепрезидентът на Института за икономически изследвания „Планикон“ Чарлз Мувит: Ако ОДС влезе в кабинета, той става по-стабилен
Заради РМД-та сега се стигна до повторна приватизация. Спадът в световната икономика е най-големият риск за България, ...



...


Европа като плашило
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.