АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





От стария кореспондентски бележник

Кой взриви “Чернобил”
Горан Готев

Авариралият реактор е захранвал с енергия военен обект за производство на секретни оръжия, заради което е избухнал от свръхнатоварване

 

 

                                              Така изглеждаше Чернобилската АЕЦ
след взрива на 26 април 1986 г.

 

Не бяха минали и часове, след като новината за аварията в Чернобил избухна като мълния, а по телефона от Москва ми се обади нашият кореспондент Атанас Атанасов. Настояваше да замине незабавно за "мястото на събитието". Все още нямаше никакви подробности за пораженията, но аз си давах сметка какво означава радиация и се опитах да го вразумя. Не биваше да пътува! Не биваше да се излага на риск! Не ме послуша. "Бай Атанас", както го наричахме всички, бе репортер до мозъка на костите и вече бе обиколил Съветския съюз надлъж и нашир. Аз не му разреших да пътува, но той вероятно е издействал съгласието на главния редактор на "Работническо дело" и следващото му обаждане бе направо от Киев. Новините бяха горещи и наистина от мястото на събитието. В редакцията всички бяха доволни, но аз не криех безпокойството си.

 

След няколко дни ми бе възложено да ръководя в БТА пресконференция с български и чужди журналисти за "аварията" в Чернобил и на нея изрично настоях да се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на възможни последици от смъртоносната радиация. На пресконференцията съветските колеги запазиха пълно мълчание, но ме атакуваха - вероятно по тяхна инициатива, кореспондентите на полската ПАП и на източногерманската АДН. Без да ме назовават поименно, те заявиха, че всякакви приказки за предпазни мерки срещу опасна радиация, която изобщо не е доказана, само предизвикват паника не само у нас, но и в Европа. При това подобни предупреждения били напълно неуместни, след като съветските власти изрично обявили, че опасност от радиация няма дори в района на централата. Да, но скоро грозната истина потресе света, а аз никога повече не бях канен нито в съветското, нито после в руското посолство, макар като заместник главен редактор на партийния орган да отговарях за международната политика.

 

Не зная от какво точно почина бай Атанас, но той твърде рано си отиде от този свят и аз все си мисля, че стана жертва на чувството си за журналистически дълг.

Десет години след катастрофата бях вече на работа в Москва. На 26 април 1996 г. всички камбани на Русия, Беларус и Украйна възвестиха десетата годишнина на чернобилската трагедия, пораженията от която се равняваха на ефекта от 200 атомни бомби като тези срещу Хирошима и Нагазаки. По инициатива на ЮНЕСКО с камбанен звън и литургии в 500 града на света също бе отбелязана паметната годишнина. На този ден украинският президент Леонид Кучма заяви: "Чернобил няма минало време. Това е продължителна и всеобща мъка." Според руския му колега Борис Елцин "по-голяма катастрофа по мащабите на бедствието, по тежестта на последиците и по сложността на тяхното отстраняване човечеството не познава."

 

Но трябваше да изминат цели десет години, за да се осмелят руските власти да публикуват стенограмата на протокола от заседанието на Политбюро на ЦК на КПСС от 28 април 1986 г. Странно е, че съветското ръководство за първи път обсъжда причините и последиците от катастрофата цели два дни след чернобилския взрив. Заседанието е председателствано от Горбачов, доклад изнася Владимир Долгих, присъства и Елцин. От доклада и от разискванията става ясно, че в Кремъл изобщо не са си давали сметка за мащабите и за последиците от взривяването на "Чернобил". Долгих докладва, че в момента на аварията в централата са работили само 17 души. Един загинал, един безследно изчезнал. На 28 април равнището на радиацията в централата било 1000 рентгена, а в града - 230 милирентгена. 130 души получили облъчване и били изпратени в Москва. Чернобил бил евакуиран, но в него останали 5000 души. Десет години по-късно бе признато, че радиацията тогава е била непозната в човешката история - 50 милиона кюри.

 

Два дни след аварията Горбачов заявява: "Трябва бързо да се даде съобщение. Не бива да се протака. Следва да се каже, че е имало взрив, че се предприемат необходимите мерки по локализиране на неговите последици. Това първо. Второ, нужно е да се продължи работата по дезактивизацията. Нужно е да се вземат и всички необходими мерки за охрана на имуществото на гражданите от мародери."

Долгих предлага първо да се локализира огнището на радиацията и чак след това да се информира обществеността, но Александър Яковлев, Гейдар Алиев, Егор Лигачов и шефът на КГБ Виктор Чебриков подкрепят предложението на Горбачов да се публикува съобщение. Громико обаче настоява "да не се предизвикват излишна тревога и паника". Дългогодишният посланик в САЩ Анатолий Добринин предупреждава: "Американците все едно ще засекат взрива и разпространяването на радиоактивния облак."

 

Смайващи с некомпетентността си са и предприетите първи мерки за предотвратяване на радиацията: върху реактора да се хвърлят чували с пясък и бор. Нужни били 1800 такива чувала, но до заседанието били хвърлени само 60. Вторият начин за гасене на пожара предвиждал да се хвърлят олово и чугунени парчета и за целта били докарани 150 тона олово. Но истината си остава безпощадна. Съобщение за катастрофата е дадено цели два дни след нея, но в него не става и дума за нейните реални мащаби и за трагичните последици. Самият Горбачов не се осмели да посети Чернобил и едва на 15 май говори за нея пред телевизията, докато Рейгън в самия ден на взрива в американската АЕЦ "Три майлс айлънд" бе на мястото на инцидента.

 

От оня наистина ужасяващ 26 април 1986 г. светът всяка година през април припомня за най-голямата злополука в човешката история, но едва десет години след нея се появи вероятната истина за нейната причина. Според ръководителя на независимия профсъюз на украинските военнослужещи Александър Лалак в съществуващия и досега военен обект "Чернобил-2" има два реактора, които са действали и до влизането в експлоатация на АЕЦ "Чернобил". Предназначението на тези два реактора е било да произвеждат плутоний за атомни оръжия, но те били с малка мощност, а е било нужно все по-голямо енергийно захранване. Това наложило и свръхнатоварването на авариралия чернобилски реактор.

"Комсомолска правда" разкрива: "Навремето Върховният съвет на СССР, разследващ аварията в чернобилската АЕЦ , сред общо 60 версии обсъди и тази. Александър Лалак и неговите колеги от съветската армия предполагат, че правителството на СССР не е било заинтересувано най-секретните технологии на Военнопромишления комплекс да станат достояние на целия свят."

 

Като потвърждение на разкритията си най-високотиражният руски вестник информира, че военният обект "Чернобил-2" продължава да съществува и да се попадне в него е "също така трудно, както и да се излети в Космоса". Неговото име дори не е включено в списъка на секретните военни обекти на Украйна, нито пък територията му е обозначена на картата на народостопанския комплекс. Този "суперсекретен военен пункт" бил построен през 1975 г. в непосредствена близост до строящата се тогава АЕЦ "Чернобил", а нейното предназначение било да го снабдява с нужната му електроенергия. "Какво е това чудовище, щом за захранването му е построена цяла АЕЦ?" - се пита и днес "Комсомолска правда".

 

Представители на украинския военен профсъюз с големи трудности получили разрешение да посетят "Чернобил-2" и установили, че там продължава да има приемащи и предаващи антени на хоризонтален радиолокационен комплекс, център за далечни космически връзки и "антенно поле на обекта "Кръг". Какъв е този "Кръг", си остава мистерия. Всички други военни технически съоръжения били унищожени, но имало "обекти 3 и 4", достъпът до които бил абсолютно забранен.

Вестникът пояснява: "Стана известно, че съществуват техническа зона 3 (биологична антена) и техническа зона 4 (интерферометрически лазерен гравитон)." Повече информация украинските военни не успели да получат, защото въоръжени лица, облечени в маскировъчни костюми, осигурявали денонощна охрана и осуетявали достъпа дори в близост до тези военни обекти.

 

От тези разкрития става ясно, че аварията е предизвикана от претоварването на реактора заради енергоснабдяването на най-засекретения военен обект "Чернобил-2", което щеше да си остане тайна и до днес, ако Украйна не беше станала независима държава. Засекретяването на истинската причина за катастрофата обаче нанесе непоправими щети на съветската и на руската икономика, защото компрометира пред света сигурността и надеждността на техните атомни електроцентрали, косвена жертва на което стана и АЕЦ "Козлодуй".

 

Но и днес, толкова години след онзи трагичен 26 април, все още не е известен дори приблизителният брой на жертвите на атомната катастрофа. Десет години след аварията се твърдеше, че на място са загинали 31, че 6 хиляди души са починали по-късно, а 30 хиляди били страдащите от радиацията. Независими граждански организации в Москва, Киев и Минск уверяват, че загиналите и починалите от последиците на радиацията са неизброими като жертвите на Хирошима и Нагазаки.



назад съдържание напред



съдържание


Котерийни битки
Румен Петков предприе офанзива за размиване на скандала около МВР с изтупване на стари папки. Опонентите му обаче ще ...


Самонадеецът в МВР
Румен Петков тръгна към министерския стол с девиза "Имай смелостта да знаеш и силата да можеш!". Три години ...


Болници на промоция
Промените в Закона за приватизация очакват второто си четене, но споровете около направените предложения и съмненията ...


Мария Капон: Най-голямата лъжа за прехода е, че има край
Интервю на Катерина Запрянова с председателя на Единна народна партия Мария Капон за козметичните промени в ...



...


Майката на държавата
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
ПЕТРОЛ 
BMW 
VOLVO 
TEACHER'S 
GEOX 
БАНКА ДСК 
АКТАВИС 
НОВИНИТЕ.BG 
CANTEK 
STAR RADIO 
BRAVO RADIO 
БГ РАДИО 
ФОКУС 
FM+ 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.