Един от най-големите недостатъци на родния антикварен бизнес е липсата на търгове за антики, твърдят Бисер Дойчев и Владимир Дойчинов от антиквариата „Шипка 16"

Картините на стари български майстори са забранени за износ навън, а у нас все още няма структуриран пазар за артреликви

"В България няма истински пазар на антикварни предмети, защото я няма средната класа, която навсякъде по света е основен потребител на подобен род стоки", категорични са собствениците на антиквариата галерия "Шипка 16" Бисер Дойчев и Владимир Дойчинов. Двамата имат над 10-годишен опит в продажбата на старинни вещи и картини и са преминали през всички етапи от развитието на този бизнес у нас - от малката дървена маса в градинката пред "Кристал" през далечната 1990 година до големия антиквариат на централна столична улица днес.

"Разликата между търговците на старинни предмети на улицата и атикварите със собствени магазини е в отношението към клиентите - започва разказа си Дойчев. - Колегите, които работят на открито, разчитат на случайните туристи, с които се срещат само веднъж, и затова не им пука какво им продават. Хората, които идват при нас, предварително знаят къде отиват и точно какво искат да купят. Ето защо нашата отговорност в работата е много голяма."

"Повечето хора, които пазаруват тук, са чужденци, които искат да си вземат нещо наистина стойностно, без да се интересуват от името на автора и неговото значение за българската култура - намесва се Дойчинов. - За един среден англичанин например имената на Златю Бояджиев и Иван Милев не означават нищо. Този човек идва с една определена сума пари, която иска да похарчи разумно, доверявайки се изцяло на нашия вкус и експертна преценка. Още повече че дори и да си купи някой български класик, той просто няма да може да го изнесе от страната."

Списък с над 300 имена на забранени за износ в чужбина български творци - скулптори, графици, резбари и приложници - е разработила специална комисия към Националната художествена галерия. Единствено Министерството на културата може да разреши временен износ на някой от "забранените" автори, и то след задължително депозиране на определена сума като гаранция, че творбата отново ще се върне в родината. Произведенията на всички останали автори подлежат на експертиза, преди да поемат зад граница. Експертната комисия заседава всеки понеделник, сряда и петък от 10 до 12 часа в сградата на галерията.

"Нашата работа до голяма степен е свързана с оценяването на даден предмет- разсъждава Дойчинов. - Никой в България обаче не може да издаде истински сертификат за определена творба така, както се прави в чужбина - снимка с рентгенови лъчи, анализ в различните дължини на вълната, проследяване на отделните етапи на работа, изследване на наброзките, качествата на материала и т.н. Единственото място, където подобно нещо може да бъде извършено, е Институтът по криминология, но там достъпът е изключително труден."

За разлика от България антикварният бизнес в чужбина е строго профилиран. В градове като Париж и Лондон има специализирани магазини за всичко - за старинни часовници, фотоапарати, порцелан и дори за малки стъклени шишенца, ако се разтърсиш. У нас антикварите работят с каквото им попадне. "Ние разчитаме основно на случайността. Дойде ли нещо хубаво - купуваме, а после се опитваме да го продадем", обяснява своята философия за работа Бисер Дойчев.

"В България за профилиране на антикварния пазар изобщо не може да се говори - намесва се Владимир Дойчинов. - Ние сме бедна страна на антикварни предмети и това, което чужденците най-често купуват, са екзотични за техните представи неща. Ако говорим за картини например, това са платната с битова тематика."

Един от най-големите недостатъци на българския антикварен бизнес е липсата на търгове за старинни предмети. Малкото опити за организиране на подобни мероприятия у нас обикновено завършват с плачевни резултати. По правило на подобни разпродажби присъстват предимно хора от бранша и притежатели на антики, които единствено целят да си сверят часовниците по отношение на цените и почти не купуват.

По стара българска традиция в страната съществуват 2 антагонистични съюза на българските антиквари. Именно Съюзът на младите антиквари е един от организаторите на спорадичните разпродажби на стари вещи у нас. Тези сбирки обаче са самоцелни и служат само за статистика.

"Бъдещето на антикварния пазар в България е повече от песимистично - прогнозират Дойчев и Дойчинов. - Народът ни е толкова беден, че изобщо не му е до предметите, които се продават при нас."