АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Аз, Емил
Екип "ТЕМА"

Животът продължава“, “Шоуто трябва да продължи“, “ C’est la vie“ - повтарям си, сякаш да убедя самия себе си. Седнал в моето кресло, което от години ревниво пази всяка вдлъбнатинка на тялото ми, аз ръководя своя малък, твърде естествен свят. Чувствам се като пред командно табло. С лявата ръка натискам дистанционното, за да проследя по телевизията поредния сапунен сериал, за който не съм сигурен дали запълва или отнема част от времето ми. Понякога, но много рядко попадам на запис на моя песен, сега ги наричат клипове - когато преди години ги снимахме, това понятие още не беше влязло в употреба. Вървят все едни и същи мои песни. Толкова ли малко от записите ми са останали? Представям си как някой тийнейджър пита: “Кой ли пък е тоя?!“, и допускам, че младите въобще не са чували името ми, или ако са го чували, нямат понятие как някогашните младежи скандираха екзалтирано “Е-мил, Е-мил, Е-мил“ и пееха до припадък песните ми.
Тази мисъл ме кара да посегна пак с лявата ръка към чашата. Тя също е неотменно до мен - близките ми хитруват, сипват в нея съвсем малко водка, много лед и много кока-кола. Това понякога ме нервира и си доливам от скритата бутилка, донесена от някой приятел. В това отношение съм факир. Сменям скришните места и хората около мен трябва да проявяват голяма изобретателност, за да ги открият. Пак с лявата ръка взимам от кутията цигара, запалвам я и сега усещането е пълно.
Телевизорът - питието - цигарите. Това е моят всекидневен затворен кръг. От време на време се намесват външни фактори: близките, които се суетят около мен и уж се грижат, приятелите, дошли да ме посетят и катастрофално намаляват с всяка измината година. Но те не успяват да разтворят кръга около мен, само го разширяват. Защото случайностите по принцип нарушават ритъма на живота ми, но никога не го променят изцяло...“


Откъс от книгата “Емил“ на Гергана Михайлова, издадена през 2000 г. от издателство “Слънце“

 

“Не си живял напразно...”

 

Любимият певец на три поколения българи напусна живота на 30 март. 64-годишният Емил Димитров затвори очи след усложнения от грип. Родният му Плевен кръсти улица на негово име

 

Екстравагантните костюми са запазена марка на звездата

 

 

 

ПЕТЯ БАХАРОВА,
ЦВЕТАНА ЦАРЕВА,
ИСКРА ЦЕНКОВА

 

“Аз съм хулиган и не съжалявам за живота, който съм живял“, обичаше да казва Емил Димитров на приятелите си в особено трудни моменти и така иронично да намигва на съдбата и на житейската суета. Любимият певец на три поколения българи напусна живота на 30 март. 64-годишната естрадна легенда затвори очи в Правителствена болница след усложнения от грип.
“Емил си отиде само физически - каза минути след новината за смъртта му Йорданка Христова. - Той остави толкова много песни, които ще са вечни и ние ще продължаваме да ги пеем.“
Голямата българска певица признава, че Димитров е истинска и ненадмината и досега звезда. Факт е, че изпълнителят на “Моя страна, моя България“, “Арлекино“ , “Ако си дал“, “Имала Мариана“ и още много шлагери успя да се докосне до върховете на международната сцена. “Беше страхотно талантлив мелодик - припомня Данчето. - А също и невероятно деликатен, тактичен, адски изискан и фин в отношенията си човек. Макар около него винаги да се носеха клюки, той никога не си позволи да каже лоша дума за друг.“

 

Малкият Емил свири виртуозно на акордеон


Преди 4 години Христова организира бенефис за 60-годишнината му. “Тогава той


отново видя любовта
на публиката


и колегите си и това му даде сила“, отбелязва с тъга певицата.
Емил е идол на няколко поколения, смята Вили Казасян. “Девойките направо примираха след него - категоричен е Маестрото. - Изключително широка аудитория харесва неговите песни, а те и до момента са много актуални.“
Казасян винаги ще си спомня как с бигбенда си участва в няколко чествания на Емил Димитров в родния град на певеца Плевен. Летният театър се пука по шевовете от хора, дошли да го видят и чуят. “Много го обичаха“, припомня си Вили. С голяма любов говори за естрадния идол и актьорът Тодор Колев. “Аз изпълнявах неговата песен “Нашият сигнал“ - връща лентата героят от “Опасен чар“. - Това се случи в Слънчев бряг. Емил беше сред публиката и докато се “кривях“, защото аз изпълнявах смешно песента, се качи при мен на сцената и седна на един стол. Умираше от смях, докато пеех. Той просто обичаше да участва в шоуто. Беше артист.“


Единствените два клипа


в кариерата на естрадната ни легенда са снимани от режисьора Стилиян Иванов. Той е и автор на документалния филм “Емил Димитров“, излъчен по Канал 1 преди 4 години.
Познанството между харизматичния български певец и режисьора датира отпреди петилетка. Тогава Стилиян кани Емил да участва в новогодишната програма, след като певецът 10 години не е канен да снима в БНТ. “Запознахме се и той така ме впечатли, че реших да направя документален филм за него - разказва Иванов. - Двете серии бяха готови през 2001-а, но тогавашната програмна шефка на Канал 1 отказа да покаже и двете под претекст, че Емил не е достатъчно значим.“
Целият филм е излъчен няколко месеца по-късно, след като сменят тогавашното ръководство на държавната медия начело с Лили Попова. Не след дълго Емил предлага на Стилиян да снима клипове на някои от неговите най-известни песни. “Представяте ли си, до този момент той нямаше нито един“, чуди се и днес режисьорът.
Първото филмче е към песента “Моя страна, моя България“, неслучайно обявена за неофициалния химн на родината ни. Веднага след това изпълнителят успява да запечата на видео и може би най-лиричната песен в българската естрада “Писмо до мама“.

 

Втората съпруга на Емил Димитров Мариета и синът им Емил-младши

 


Животът напусна големия творец точно преди да започнат снимките на “Ако си дал“. “Кълна се в паметта на Емил, че този клип ще бъде направен“, каза Стилиян Иванов. В него ще бъде включен част от огромния материал, събран покрай снимките на предишните клипове и на филма за Емил. “Винаги когато ми се е струвало, че е тъжен или по някакъв начин нещастен, той ми е казвал, че неправилно виждам нещата. Покрай снимките разбрах колко е изключително дисциплиниран. Дори и трудно подвижен след прекарания инсулт, не си позволи да закъснее на снимачната площадка, нито пък проявяваше капризи. Когато го питахме дали да отстраним зяпачите, той отвръщаше: “Нали за тях снимаме този клип.“

 

Емил Димитров-син:
Просто затвори очи и издъхна

 

Емил Димитров- младши придружава баща си на рождения ден на “Всяка неделя“

 

 

След тежкия инсулт, който изкара преди години, баща ми се беше пооправил. За да му помагаме, ние със съпругата ми Жаклин и сина ни Мартин се преместихме при него в Княжево. Беше много щастлив.
Дали беше случайно, не знам, но още като бебе Мартин се заслушваше, когато по радиото пускаха песни на дядо му. Явно разпознаваше гласа му. Когато поотрасна, баща ми започна да го учи да свири на пиано. Направиха дует с негови песни и задължително се разпяваха с “Моя страна, моя България“.
Когато бях дете, ми тежеше, че съм син на Емил Димитров. Налагаше се винаги да се доказвам повече, отколкото другите. Повлиян от професията на баща ми, и аз се насочих към музиката. Завърших ударни инструменти, специализирах камерно дирижиране.
У дома непрекъснато идваха гости - предимно наши семейни приятели. От колегите му най-често го посещаваха Богдана Карадочева, Йорданка Христова. Много близки до края останаха с първата му жена Грета Ганчева.
Допреди десет дни се чувстваше много добре. Беше пълен с идеи, кроеше различни планове, искаше да напише песен за Роберта, за “КариZма“, да организира конкурс на свое име за българска песен. Отиде си изненадващо. Сега ми остават само песните му, с които съм израснал. В момента чета много стара статия на журналиста Александър Абаджиев. Той пише, че “слабите места в изкуството на Емил Димитров се крият в сладникаво-сантименталните теми и сладникаво-сантименталните му изпълнения“. Ха! Много неща са писани за него. Беше добър баща, но като звезда беше по-добър. Двете неща трудно вървят едновременно. Често пътуваше, чаках го с огромно нетърпение. Винаги ми носеше някакъв подарък. Трудно ми е да говоря за последните дни. Почина в сряда, към 11.30 часа. За щастие точно в този момент бях до леглото му. Нищо не каза. Просто затвори очи и издъхна.
Има една негова песен, която за мен обяснява целия му живот - “Ако си дал от себе си, не си живял напразно и никой не може да ти отнеме обичта на хората“.

 

Пугачова го нарича "Мой Арлекино“

1975 година. На сцената на музикалния фестивал “Златният Орфей“ излиза никому неизвестна руска певица. Публиката в Слънчев бряг я посреща хладно не само защото не я познава, а и защото е изумена от самочувствието “. Блондинката е решила да се представи с хита на Емил Димитров “Арлекино“.
Алла Пугачова изпълнява парчето при пълна тишина. След последната излязла от гърлото “ нота обаче в залата избухват аплодисменти. Овациите на публиката не спират, докато младата тогава рускиня не излиза на бис.
Истинското признание за бъдещата звезда идва няколко часа по-късно. Тогава на вратата на хотелската “ стая потропва красив тъмнокос мъж. В ръцете си държи огромен букет рози, в очите му блестят сълзи. “Аз съм Арлекино“, казва Емил Димитров и “ подава цветята.
По-късно той ще разкаже пред медиите как е гледал изпълнението на Пугачова по телевизията в София и колко силно се развълнувал от перфектната “ интерпретация. След като чужденката се поклонила, веднага събрал багажа си и заминал за Слънчев бряг, за да я поздрави.
Двамата се засекли отново на прощалната вечеря със звездите на “Златният Орфей“ в ресторанта на хотел “Кубан“. След като цяла вечер яла, пила и се веселила, компанията се преместила в хотелския апартамент на Иван Славков (по онова време генерален директор на БНТ). Сред гостите на частното парти били тогавашният зам.- министър на културата, както и шефът на комитета по туризма. Пийналите мъже започнали да ухажват Пугачова. Изнервена, тя опитала да си тръгне с Емил Димитров. Българските мачовци обаче препречили вратата на асансьора.
“Наложи се да се спасяваме с бягство по аварийното стълбище. Отидохме в бар “Глобус“, Алла се разплака. “Какво си въобразяват тези хора? Аз не съм някоя пачавра, а певица!“, каза ми през сълзи тя. Трябваше дълго да я успокоявам“, споделя по-късно Димитров.
След тази история двамата стават близки приятели. Пугачова започва да го нарича “Мой Арлекино“.
Когато преди години българинът пее в Москва, тя неочаквано изскача зад гърба му и също се включва в концерта. По-късно Емил разбира, че Пугачова е избягала от болница само за да присъства на шоуто му. Пристигнала в залата с нахлузени на босо обувки.
Преди няколко месеца звездата на руската естрада за пореден път показа уважението си пред нашия певец, като падна на колене пред него. Това стана на концерта “ в НДК, когато Емил беше качен на сцената на инвалидна количка.
Въпреки близкото си приятелство с Алла българската звезда никога не я е молил за помощ. Дори когато буквално е гладувал. Преди няколко години пенсията му била едва 18 долара, а дневното му меню - няколко картофа.
В крайна сметка изтощението надделяло над достойнството му и той си уредил среща с тогавашния президент Петър Стоянов. С притеснение го помолил да преразгледа случая с ниския му доход. Държавният глава го изслушал любезно. След това му обяснил, че не може да направи нищо по въпроса.
Каква обаче е причината легендарният певец да тъне в мизерия приживе, при положение че песните му звучат не само в България, а почти по целия свят? “Никой не ми плаща авторски права“ - обяснява той в свое интервю. През 1998 г. от Москва му изпратили шест долара за “Арлекино“.
“В трудните моменти ми беше неудобно да поискам помощ от когото и да било. Та хората ме помнеха съвсем различен, като звезда, качена на пиедестал.“

 



назад съдържание напред



съдържание


Аз, Емил
Животът продължава“, “Шоуто трябва да продължи“, “ C’est la vie“ - повтарям си, ...


Политшоу
На Запад понякога избирателите наказват с вота си скучните бюрократи и гласуват за порнозвезди. У нас обаче Азис ...


Стани богат без жокер от публиката
Няма лесни решения за ръст на доходите, но призивите за осребряване на досегашната стабилност може да бъдат ...


Николай Попов: Очаквам повече милионери тази година
Едно интервю на Иванина Манчева с главния данъчен директор за измамите с ДДС, опашките пред данъчните служби и ...



...


Белот на три ръце
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.