АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Икономика

БИОграфия на БИОхраните
Йордан Андонов

Органичните и здравословните продукти се превръщат в мода и превземат бавно, но сигурно трапезите на по-образованите и на заможните българи

 

 

                                Фермерът Иван Данчев от троянското село Добродан отглежда кравите си по всички изисквания на биоземеделието 

 

Organic и Bio - това са двете обозначения за един и същ вид хранителни продукти, които стават все по-популярни в Европа. Въпреки че Еврокомисията от години се бори да има единно наименование, Германия и Великобритания - двата най-големи пазара за биопродукти, не могат да се разберат по този въпрос и така на Острова (както и в почти всички англоговорещи страни по света) си остават с етикетите Оrganic, а край бреговете на Рейн и в по-голямата част от Континентална Европа - с Bio.

 

Франция, Италия, Австрия и Швейцария са страните с най-големи традиции в производството на такива продукти. Ако се разхождате например из селцата в Централна Франция или в Южна Италия, ще ви направи впечатление, че почти всяка община си има собствен вид сирена. Продават се или в самите ферми, или в малки магазинчета за биопродукти. Повечето са сертифицирани като Bio и са с обозначен географски произход. Този бизнес явно процъфтява, след като французите и италианците са в жестоко съперничество по въпроса къде се правят най-хубавите и натурални сирена.

 

В България обаче производителите и търговците на биохрани имат съвсем други проблеми. Въпреки нарастващия интерес към този вид продукти нивите, които са сертифицирани като екологично чисти, са едва около 0.2% от общата земеделска земя. Държавата все още е мащеха в политиката си спрямо биоземеделието. В този сектор евросубсидиите са мираж въпреки многобройните обещания на земеделския министър Нихат Кабил. А на всичкото отгоре пазарът е залят от фалшиви биохрани, които масово носят етикети с надписи "Био" и "Еко".

Магдалена Малеева - най-малката сестра от великото трио на българския тенис в близкото минало, се е заела с трудната задача да разработи биопазара у нас. Маги и съпругът й Любомир Ноков са собственици на най-големия към момента дистрибутор на биохрани - "Био България" ООД. Освен това тя е и сред учредителите на фондацията "Биоселена", която подпомага земеделските производители. Вече няколко години "Био България" е дистрибутор на единственото у нас кисело био мляко, което се произвежда в мандрата на Румен Борисов в троянското село Врабево. Суровината идва от фермите на Иван Данчев и Николай Чернокожев в близките села Добродан и Белиш. Двамата отглеждат общо около стотина крави.

 

Маги е доволна, защото вече е дистрибутор и на първото българско биосирене, което се произвежда в гр. Съединение в мандрата на един от най-големите специалисти в този бранш - бай Енчо Костов. От следващата седмица на пазара ще излезе и първият биохляб на "Био България". Фирмата обаче не иска да разчита само на търговските вериги, с които работи в момента - "Пикадили", "Елемаг" и "Билла". Амбицията на Малеева е да открие до месец на столичния пл. "Журналист" собствен магазин, който ще бъде първият с биосертификат. "Имаме желание да развиваме и още продукти, като основната ни цел е да направим от традиционните български храни най-хубавата стока на пазара - да няма друга такава, да е без консерванти, химикали, добавки и всякакви други гадости. Искаме да са най-чистите и естествени храни."

 

Засега в "Био България" не планират да изнасят в Европа. "Повече вярваме в идеята "Местни продукти за местното население". Не искаме храната да пътува дълго време на хиляди километри, а да се яде там, където е произведена", смята тя.

Засега проблемът със субсидиите е първостепенен за фермерите. "Нашето земеделско министерство доста рекламира биоземеделието като бъдещето за България, но до момента няма отпусната нито една стотинка за тази цел", коментира управителят на фондация "Биоселена" д-р Стоилко Апостолов. Фондацията подпомага и консултира хората, които искат да се занимават с биоземеделие. Вече работи с над 500 фермери в цялата страна.

 

Според Апостолов шансът за биофермерите у нас е в новата програма за развитие на земеделието и селските райони. "Тя предвижда много сериозни субсидии, които ще се плащат ежегодно и ще варират в зависимост от културите от 160 до 514 евро на хектар. Най-малко ще се плаща за ливади и пасища, които са сертифицирани като биологични. Най-висока е субсидията за трайните насаждения като лозя и овошки", обяснява шефът на "Биоселена". По думите му от изключително значение е т.нар. преходен период, в който фермерите трябва да произвеждат без сертификат, но спазвайки всички изисквания - без да използват изкуствени торове и химикали в земята си.

Този период трае обикновено около 3 години и през това време продукцията се пласира като конвенционална, а не като био. В места, в които има начин да се докаже, че три последователни години земята не е обработвана и не е третирана с някакви химически препарати, може да се иска намаляване на преходния период до 1 година. Това е предимство за България, тъй като все още има много пустеещи земи.

 

Кой отговаря за сертифицирането

на продуктите като "Био"? От миналата година у нас вече има няколко признати организации. Най-известните са "Балкан Биосерт", "QC&I интернешънъл сървисиз", "BCS-OКОgarantie" и CERES. Всички те следят стриктно дали се спазват изискванията и всяка година издават сертификати на производителите. Осъществяват внезапни проверки и ако някой фермер допусне дори и минимално отклонение от стандартите, рискува да му бъде отнет сертификатът. И ако в това отношение България вече е напреднала, то държавните органи, които би трябвало да следят за недопускането на пазара на фалшиви биохрани, са доста мудни и неефективни. Тези институции са ДНСК - за продуктите от животински произход, и РИОКОЗ - за растителните. "Търговските вериги са заляти от всякакви стоки, които претендират да са "Био", но нямат нищо общо с този вид продукти. Затова съветвам хората внимателно да гледат етикетите и ако я няма калинката (българският знак за биохрана), да знаят, че това е подвеждаща реклама", апелира Магдалена Малеева.

 

"Калинката" гордо е кацнала и върху киселото биомляко, произвеждано в Троянско. В търговската мрежа то се продава по 1.40 лв., а конвенционалното струва между 60 и 70 стотинки. Един от двамата фермери, които произвеждат биомлякото, е 37-годишният Иван Станчев от село Добродан. Обработва 1800 дка биосертифицирана земя - пасища и фуражни култури. В стопанството му има стотина животни - крави, юници и телета от породите кафяво американско говедо, симентал и техни кръстоски. Млеконадоят в момента е около 1200 литра на ден. Съпругата и синът на Иван също се трудят наравно с него и двамата му работници.

 

Производителят се е запалил по биоземеделието през 2000 г. при един от многобройните семинари на "Биоселена". "Тогава видях съвсем непознат в България начин на отглеждане на животните, към който поради липса на средства за торове, препарати и химикали ние сме били съвсем близко. Реших, че много лесно ще отговоря на изискванията. Така започна тригодишният преход от конвенционално към биологично земеделие. Първите две години ни сертифицираше швейцарската организация ИМО, а по-късно "Балкан Биосерт". Засега сме сравнително доволни, не получаваме кой знае колко по-висока цена от конвенционално произведеното мляко. Но пък сме удовлетворени, че остава чиста природа за нас и за децата ни", коментира Иван.

 

Фермерът твърди, че всичко тръгва от земята. "За да бъде сертифицирана земята, на която ще отглеждаш животните, не трябва да бъде пръскана и торена освен с органичен тор. Другото изискване е животните да са пасли поне 6 месеца на нея. Освен това не трябва да се ползват конвенционални фуражи и добавки при храненето им", обяснява Иван. По думите му млякото, което той и колегата му Николай Чернокожев от с. Белиш произвеждат, има съвсем друг вкус от общо познатия с консервантите, стабилизаторите, растителните протеини и нишестета. "Хората си мислят, че като обърнеш кофичката и млякото не пада, то е истинско. Това въобще не е вярно, но въпреки всичко народът си иска гъстото мляко, а никой не мисли за здравето си", смята фермерът.

 

Иван твърди, че интересът към млякото му се увеличава, но самите магазини вдигат цената му с около 30%. "Но щом човек може да си купи кутия цигари, защо да не си купи кутия мляко", пресмята той.

Заради липсата на субсидии Иван е категоричен, че не може до безкрайност да търпи загуби. "Преди няколко години бяхме трийсетина биофермери, сега сме двама. В момента отговаряме на изискванията за ферма от първа група, млякото ни също е по евростандартите. Всичко е добре, но не и цената, защото при капацитет на една крава от 10 000 литра годишна лактация ние добиваме 5-6000 литра, тъй като не можем да даваме концентрирани фуражи. Контролът от "Балкан Биосерт" е изключително строг и не позволява каквито и да било волности. Следят за абсолютно всичко", казва фермерът.

 

Човекът, който от суровия продукт създава киселото биомляко, е Румен Борисов. И той твърди, че контролът на "Балкан Биосерт" е тотален. 47-годишният мъж от село Врабево се занимава от 1996 г. с мандраджийство. "Преди това бях фермер, но имаше проблеми с изплащането на млякото от прекупвачите и се принудих сам да го заквасвам. Така полека-лека навлязох в този бизнес", обяснява Румен. От 2004 г. фирмата му "Рима" произвежда биомляко, което се пласира от компанията на Магдалена Малеева. Твърди, че целта му още от началото е да създава такъв продукт, какъвто са правили бабите ни.

 

"Цялата технология при мен е максимално опростена, няма никакви консерванти, добавки и каквито и да е химии. Дори до голяма степен избягваме машинната обработка. Ние примерно нямаме хомогенизатор, с който се разбиват мастните кблъца. Производственият цикъл се контролира от компютър, който следи операциите в мандрата", обяснява Румен, който притежава всички възможни сертификати.

Компанията, която обаче най-сериозно е навлязла в биоземеделието, е "Гимел" АД, собственост на известния предприемач Гео Дундаров. "Гимел" има три големи оранжерии с краставици и домати в пазарджишкото село Звъничево, в гр. Левски, Плевенско, и в гр. Мартен, Русенско.

Екип на "ТЕМА" посети оранжериите в гр. Левски, на които биха могли да завидят и най-големите холандски производители. Цялото производство е с биосертификат и огромната част от него е за износ в ЕС.

 

"Гимел" всъщност е най-големият износител на биопродукция у нас. Освен зеленчуци фирмата вече произвежда биопрепарати, които заместват успешно конвенционалните торове и пестициди.

Според външнотърговския директор на компанията Елена Герганова посланието, което фирмата е избрала, за да представи своите продукти на българския пазар, е БИОзеленчуци с чиста БИОграфия. "Нашите домати и краставици преминаха много изпитания, докато си отвоюваха място на европейския пазар. Днес те се прадлагат в магазините на германските концерни Rewe, METRO и EDEKA, във веригите Marks & Spenser и Sainsbury's в Англия и в т. нар. Healthy Shops в Холандия и страните от Скандинавието. На Българския пазар зеленчуците ни може да бъдат намерени в търговските вериги "Пикадили", "Билла", "Хит" и "Фродо", обяснява Герганова.

 

Според Герганова в световен мащаб потреблението на биохрани бележи сериозен ръст, в развитите страни той варира между 5 и 10%. Макар и с по-бавни темпове биосегментът в България също се разраства.

Въпреки големия интерес към този бизнес Герганова твърди, че биоземеделието не е за всеки: "Ако тези, които искат да се захванат с подобна дейност, не познават същността на биоравновесието, ако не вярват в смисъла и полезността на една биоферма, ако искат да започнат само защото нишата не е запълнена и това би им донесло допълнителни доходи... по- добре да не се захващат."

 

 

ТЪРГОВЕЦЪТ 

Калин Класанов показва произведения

от семейството му биологичен хляб,

 който струва 1,70 лева

Един от търговците, които са повярвали в бъдещето на биохраните, е Калин Класанов. Той и брат му Свилен държат малко магазинче на ул. "Парчевич" в София, носещо езотеричното име "Слънце Луна". Голяма част от асортимента е "Био", има какво ли не, но българските продукти се броят на пръсти.

Калин, който от една година е в биобизнеса, е убеден привърженик на здравословната храна. "За мен е важно да консумирам това, което продавам. Почти 90 на сто от храната, която ядем в семейството ми, е биологична. Освен това имаме малка фурничка, която произвежда хляб по рецепти от стари времена - пълнозърнест, без набухватели и с квас вместо с мая. Наистина е по-скъп, струва 1.70 лв., но пък е истински", казва Калин.

По думите му интересът към тези продукти се увеличава с всеки изминал ден. "Затова се опитвам да си създам мрежа от малки локални производители и да се опитам да им дам възможност да продават стоката си", обяснява търговецът.

След като ни продаде от прочутия си хляб, Калин със сериозен тон заяви, че задължително трябва да го сложим в екоторбичка. Даде ни найлонка, произведена от материала Degralen-H, който се разгражда за две години в природата. "Не само стоката е важна, но и опаковката", усмихва се биобизнесменът.



назад съдържание напред





съдържание


Диагноза: българин
След 5 години изследвания и 200 000 вложени лева вече има резултати от най-голямото проучване на здравето и стреса у ...


Епизод II: Клонингите атакуват
Двойната самоличност на Феим/Петър Чаушев хвърли в смут държавата. Тя пък положи всички усилия да се оплете в ...


БИОграфия на БИОхраните
Органичните и здравословните продукти се превръщат в мода и превземат бавно, но сигурно трапезите на по-образованите ...


Михаил Вешим: В политическото шоу е като в секса - Позите се изчерпват
Интервю на Ирина Вагалинска с писателя сатирик и главен редактор на вестник "Стършел" за обърканите ...



...


Знам какво ще стане
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-Тел 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
BMW 
VOLVO 
OPEL 
SIEMENS 
БАНКА ДСК 
DHL 
МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ 
TEACHER'S 
АКТАВИС 
НОВИНИТЕ.BG 
CANTEK 
БГ РАДИО 
BRAVO RADIO 
FM+ 
ФОКУС 
ДАРИК РАДИО 
STAR RADIO 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.