АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Кен Лий VS Майкъл Лий
Веселина Седларска

Момичето с шеметната рокля и причудливия английски е колективен наш портрет. Веднага се познахме, но не се харесахме

 

 

"Кен лий дуби либу даутю" в изпълнение на Валентина Хасан не е

по-безсмислено от общите формулировки, с които българското правителство

се опитва да мине пред директора на Главна дирекция

"Разширяване" към ЕК Майкъл Лий

 

 

Английският език на Валентина Хасан е по-честен от българския език на политиците. Тя поне си мисли, че казва нещо. Те си мислят как да не кажат нищо. А ние се смеем на нея.

Ако Валентина Хасан, изпълнителката на "Кен Лий", не се беше появила, трябваше да я измислим. Нещо българско, нещо турско. Гурбет в Испания. Толкова много не знае, че не се досеща, че не знае. Обаче с навирен нос. Описание на кого е това - на Валентина Хасан ли? Не, това е описание на България. Момичето с шеметната рокля и с причудливия английски е колективен наш портрет. Веднага се познахме, но тъй като никак не се харесахме, решихме да й се надсмиваме. Случи се като при внезапна катастрофа - въздушната възглавница автоматически се разтвори и тя беше пълна с нашия кикот, който претендираше: Ние не сме като нея, ние не сме такива, тя е смешна, ние обаче не сме...

 

Ако не беше ни предпазила въздушната възглавница

самочувствието ни нямаше да се отърве с по-малко от средна телесна повреда. Един момък прави репортаж по национална телевизия за изобретения от Валентина английски текст на известната песен на Марая Кери. Дава пример, че звукосъчетанието "шоро" вероятно е употребено вместо "сороу", което означавало сълза. Обаче то не означава сълза, ами тъга - учи се някъде към Lesson 10. Е, как да оцелее самочувствието на този момък, ако не се надсмива, за да се храни от илюзията, че не е комичен като Валентина?

На английски "шоро" е точно толкова точно, колкото точно е на български "в планината в района на Симитли". Когато опровергаваш информация, че президентът е бил на лов край Симитли с аргумент, че всъщност е бил само "в планината в района на Симитли", тогава "Симитли" звучи точно като "Кен ли".

 

Наясно съм колко лесно и невинно един президент може да попадне в капана, наречен "хоро, при 14 изгорели войничета". Нещо повече, свидетел съм. Даже и малко участник. Това се случи по Димитровден 2004 година на стадион "Хаджи Димитър" в Сливен. Течеше бенефисът на Йордан Лечков. На терена играеха неколцина от щастливото българско лято на 1994-а. И Бойко Борисов, разбира се. Голямото чудене при приготовленията беше дали президентът Георги Първанов ще играе или не. Казаха, че фланелката му го чака. Засега обаче, по време на първото полувреме, президентът беше зрител. Може би след почивката, надяваха се колегите журналисти с камери.

 

По някое време Николай Свинаров, тогава министър на отбраната, вдигна мобилния си телефон, някой му каза нещо, той изопна лице, стана и напусна стадиона почти тичайки

Операторът, с когото работех, обаче тичаше по-бързо, завардихме пътя на министъра и тикнахме микрофона в лицето му: "Какво Ви казаха по телефона? Какво се е случило, което налага да напуснете по този начин?" Може би изненадан, може би под въздействието на съобщението, Николай Свинаров беше конкретен: "Не го съобщавайте, защото близките не са уведомени - двама наши войници са убити в Ирак."

 

Не само близките, и президентът не беше уведомен. Когато му позвъниха по телефона, министърът на отбраната Николай Свинаров седеше на не повече от два метра от върховния главнокомандващ на армията Георги Първанов, но не му каза. И до днес не знам дали според правилата е трябвало да му каже. И дали има правила за това. Но стана така, че няколко журналисти вече знаехме, а президентът - не. Ами ако наистина в почивката го убедят да играе на терена? Всички телевизии снимаха мача и вечерта щяха да покажат как българският президент и върховен главнокомандващ на армията рита топка, докато в Ирак... Дори само като зрител на мача да го бяха показали, пак щеше да е конфузно. А той нямаше представа какво се бе случило. Не беше честно някак си. И докато обсъждахме как да реагираме, един колега вече звънеше на Асен Гагаузов, тогава депутат, който седеше точно до президента. Миг по-късно Георги Първанов също напусна стадиона с издължено лице.

 

Президентът едва ли някога ще разбере как се размина с гафа

Беше просто една от безбройните ситуации, в които попадаме и за които дори не се сещаме, че понякога са много по-интересни от новините, заради които сме се озовали в ситуацията - бенефисния мач в случая. Можеше да има гаф, но нямаше. Сега го разказвам заради тези, които смятат, че журналистите преследват гафа, а не истината.

Случаят "Бил ли е президентът на лов, или да" обаче не е такъв. И случай въобще нямаше да има, ако съобщенията за медии, изявленията и въобще общуването у нас не се ръководеше предимно от съображения. Не от истината, не от практичността, не от полезността, а от целесъобразността. По нашите географски ширини се оспорва човекът, а не действията му. Квалифицира се цялата личност, а не конкретното действие. Тук не е прието, че добър човек може да извърши лоша постъпка. Както и че лош човек е способен на добро. Ако президент е отишъл на лов след нещастен случай от голям мащаб, това у нас автоматически означава, че е кръвопиец. А не, да речем, че не е преценил добре. Или че ловът за него не е забавление, а начин да не гръмне от вътрешно напрежение. Или че..., знае ли човек какво още може да е причината - животът е по-изобретателен от който и да е пресцентър.

От своя страна заподозреният, в случая - президентът, издигна всички защити, защото е абсолютно наясно, че в такъв момент на него се гледа не като на човек, а като на мишена. Реакцията на пресцентъра на президента беше типична алергична реакция - някаква малка заплаха се възприема като застрашаваща и обривът изби под формата на прессъобщение. То от своя страна предизвика нова реакция, с една октава по-висока от първата. Получи се омагьосан кръг, последно Георги Първанов нарече цялата история черен пиар, което е просто нова обиколка по същия кръг. И по-лошото: означава, че две седмици след случката президентството все още не си дава реална сметка за това, че колкото лесно един президент може да попадне в такъв капан, толкова и лесно може да излезе от него - като каже истината. Несъветваната от експерти Валентина Хасан успя да превърне своя черен пиар в бял само с няколко думи: "Почувствах се много неудобно, като видях текста в интернет. То е ясно, че не бях пяла на английски, защото една вярна дума нямаше. Даже заглавието на песента не знаех тогава." Толкова. Какво повече от истината, какво повече след истината?

 

У нас обаче работата на пресцентъра не е да оповести онова, което се е случило в живота. А да го замъгли, целесъобрази и най-вече да го оцени - "...президентът не е имал прояви, които да противоречат на трагичните събития". Хем обидно за нас, хем в тон с бъркотията - гъсталакът от думи около президентския лов беше толкова непроходим, че се налага някой по-ориентиран от нас, гражданите, да направи оценка, да нареди някакви думи, слагащи тапа на бутилката, от която се опитва да изскочи дух.

И това не сме го измислили ние. В броя си от 9 февруари 1976 година списание "Тайм" публикува така наречения "Систематичен генератор на високопарни фрази" нещо като наръчник за нищо-не-значещи, но авторитетно звучащи фрази за замазване на положението. Целият наръчник се свежда до 30 думи, подредени в три колонки. Първата колонка съдържа думите: обобщителни, тотален, систематизиран, паралелен, функционален, отговорен, избирателен, синхронизиран, съвместим, балансиран. Втората: управленчески, организационен, наблюдаван, реципрочен, цифров, логически, преходен, диференциален, трето поколение, политически. Третата: опции, гъвкавост, способност, мобилност, програмиране, концепция, фаза, проекция, хардуер, непредвидени обстоятелства. Всяка първа дума от колонката се номерира с нула, а последната с девятка.

 

Методът за използването на наръчника, наречен от неговия изобретател Филип Браутън "метод за превръщането на отчаянието в успех", е лесен и дори забавен. Намисляте си едно трицифрено число. (Както когато кихнете, за да изчислите кой ви споменава.) Да кажем, че ви е хрумнало числото 736. Това означава, че трябва да изберете седмата дума от първата колонка, третата дума от втората и шестата от третата колонка. Получава се фразата "синхронизирана реципрочна фаза" - не значи много, даже нищо не значи, но пък колцина са готови да го признаят? Да опитаме с 563. "Отговорна преходна мобилност" - пак върши работа.

Стилът обаче от средата на седемдесетте години се е попроменил. Сега светът се изказва по-различно: "Поради многобройните слабости в управлението и контрола, както и отбелязаните нередности, вашите компетентни органи са в нарушение на техните задължения по управлението на програмите. В резултат на това всички плащания към изпълнителните агенции, а именно Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които аз намирам за неспособни да осигурят стабилно финансово управление на фондовете на общността, се прекратяват незабавно."

 

Това не е "Кен лий", това е Майкъл Лий директор на Главна дирекция "Разширяване" към Европейската комисия. На което българското правителство би могло да отговори с... кое трицифрено число да изберем, 413 например: "Функционална организационна мобилност".

Номерът обаче няма да мине. Майкъл Лий не иска писма с общи формулировки, той иска незабавни коригиращи действия: "Прекратяването е валидно, докато нашите препоръки не бъдат напълно изпълнени, както и ако нашите предложения за коригиращи действия не бъдат приложени. Очаквам да ми предоставите доказателства, уверяващи, че системата се е подобрила, и по начин, позволяващ операциите да продължат и плащанията - възобновени." Има си срок: "Ако препоръчаните коригиращи действия не бъдат напълно приложени до 31 март 2008 г., ще бъда принуден да отменя решението за поверяване на управлението на помощта на споменатите две Изпълнителни агенции и да приема, че договорите, сключени от тях след 29 юни, са недопустими за подкрепата на Общността, и това се прави, за да бъдат защитени финансовите интереси на Общността." Както и задължителната любезност: "Службите ми са на ваше разположение за всяка информация и изяснение на всички ваши евентуални въпроси."

 

Това писмо остави управляващите дотолкова безсловесни, че се наложи отново да прибягнат до наръчника, за да съставят някаква фраза с помощта на трицифрено число, 109 например: Тотални управленчески непредвидени обстоятелства. Поне до този момент по-смислено обяснение на това какво се случва и как трябва да се излезе от ситуацията, не беше дадено.



назад съдържание напред



съдържание


Диагноза: българин
След 5 години изследвания и 200 000 вложени лева вече има резултати от най-голямото проучване на здравето и стреса у ...


Епизод II: Клонингите атакуват
Двойната самоличност на Феим/Петър Чаушев хвърли в смут държавата. Тя пък положи всички усилия да се оплете в ...


БИОграфия на БИОхраните
Органичните и здравословните продукти се превръщат в мода и превземат бавно, но сигурно трапезите на по-образованите ...


Михаил Вешим: В политическото шоу е като в секса - Позите се изчерпват
Интервю на Ирина Вагалинска с писателя сатирик и главен редактор на вестник "Стършел" за обърканите ...



...


Знам какво ще стане
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-Тел 
ГЛОБУЛ 
НАФТЕКС 
BMW 
VOLVO 
OPEL 
SIEMENS 
БАНКА ДСК 
DHL 
МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ 
TEACHER'S 
АКТАВИС 
НОВИНИТЕ.BG 
CANTEK 
БГ РАДИО 
BRAVO RADIO 
FM+ 
ФОКУС 
ДАРИК РАДИО 
STAR RADIO 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.