АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Градът

По следите на червения вожд
Искра Ценкова

Семейството на Георги Димитров се сродява с Христо Смирненски и Вълко Червенков, дели една стена с Дънов

 

Социалистите имат готов архитектурен проект за събаряне на старата къща
на ул. “Опълченска“ 66 и изграждане на нейно автентично копие

 



Ул. “Опълченска“ №  66. Когато семейството на Парашкева Досева и Димитър Михайлов построява дома си, Георги е на 6 г. Родителите му са бегълци, напуснали домовете си след разгрома на Кресненско-Разложкото въстание. Тя е от Банско, той - от Разлог. Пътищата им се кръстосват в с. Ковачевци. Скоро младото семейство се премества в Радомир, после в София. Наемат квартира на ъгъла на ул. “Солунска“. За да реши проблема с жилищната криза,

 

общината
раздава парцели


в работническия квартал “Ючбунар“. Парашкева и сестра “ вдигат къща-близнак. По-късно сестрата на Парашкева продава своята половинка от сградата. Последните собственици на тази половина са семейство Гумнерови, чийто наемател е Петър Дънов.
През 1906 г. към многолюдния дом се присъединява и Любица Ивошевич - сръбска шивачка, поетеса, синдикалистка. Като момиче тя учи във Виена при прочути модистки. Напуска окончателно родината си четири години преди да се ожени за Георги Димитров. В София Любица е една от най-известните шивачки на хайлайфните дами. Тя издържа младото семейство, което е настанено на втория етаж. “Трепереше над него“, разказва Елена, най-малката сестра на Георги и съпруга на Вълко Червенков. Люба пише стихове, редактира вестника на шивашките работнички.
Често в дома им нахлуват полицаи. Димитров се крие на тавана, а през това време Люба безгрижно си тананика, така че да се чува чак в двора. Връзката между двамата е необикновено силна. За това говорят писмата им, открити на същия таван през 1951 г. (над 300 на брой) - истинска любовна лирика с еротични нотки. Тя е фина, начетена, хубавица. Той - мъжествен, магнетичен, дори артистичен. “Има хубави бели ръце. Очите му са тъмнокафяви, влажни, големи, горещи... Как ли му устояват жените?“, пита се Неделчо Ганчовски, личният секретар на Димитров. Истината е, че жените са хипнотизирани от погледа му. Пък и той винаги е добре облечен. Шие дрехите си при един-единствен шивач - Бахов. Безпогрешен в работата си, майсторът извайва дрехите само с една проба. Но прецизният му клиент неведнъж го изпотява със забележките си.

 

Георги Димитров и Любица Ивошевич през щастливия период на своя брак


Както може да се очаква, Люба е болезнено ревнива. Успехите на съпруга “ сред нежния пол  я нараняват. Не остава скрита и изневярата на Георги Димитров със съпругата на сръбски революционер. Постепенно играта на криеница с живота и смъртта, както и наранената женска гордост отключват в Люба психическо заболяване.


Първите признаци
на шизофрения


се проявяват още преди раздялата “ с Димитров. През 1929 г. Люба се настанява в Москва, става член на Болшевишката партия и на съюза на съветските писателки. 1933 г. е драматична за семейството. Георги е затворен в килия в Моабит, обвинен в подпалването на Райхстага. Елена се опитва да съобщи на снаха си лошата вест. Но безуспешно. Думите не достигат до разсъдъка на Люба. Малко след това - на 54-годишна възраст, първата съпруга на Димитров умира.
Вторият брак на червения водач не може да се похвали с духовната близост, характерна за 25-годишната връзка с Люба. Роза Юлевна е родена и израснала в Чехия. Преди да се съберат в Русия, тя е връзката на Димитров с Австрийската комунистическа партия. Единственото дете на Димитров - Митя, се ражда през 1936 г. в Съветския съюз. Едва седемгодишно момчето се разболява от дифтерит и умира. По това време Димитров е на 61 г. Болката му е неописуема. Митя е погребан в алея, точно срещу гроба на Николай Островски. По-късно до него ляга и Роза Юлевна. Няколко алеи по-далеч е вечният дом и на Люба Ивошевич. Още докато Митя е жив, семейството


осиновява Фани, дъщеря
на генералния секретар
на Китайската компартия


Година и два месеца след съдбовния септември 1944 г. Димитров се завръща в родината си. Семейството се настанява в къща в Княжево, а по-късно в двореца “Врана“. “14 февруари 1947 г., петък: В понеделник семейство Димитрови се пренесе в нова квартира. Къщата-вила в Княжево все по-малко отговаряше на условията да се гарантира спокойствието и сигурността на министър-председателя. Тя бе почти неохраняема. А при изострената политическа атмосфера в страната не бяха изключени някакви отчаяни актове. Имаше идея да се построи дом - дворец“, пише в дневника си личният секретар на Димитров.  Постъпва и предложение да се използва някой от бившите царски дворци. Най-подходящ се оказва “Врана“. Главният му корпус е порутен по време на бомбардировките и само страничното крило е годно за обитаване. За кабинет на премиера служи верандата в старото крило. В двореца Димитров е обграден от охрана и протоколни ограничения. Обкръжението му се грижи да се изтънят връзките му с широките слоеве на населението, а служебните контакти да се сведат до високопоставени лица.
Баба Парашкева остава да живее до края на живота си в къщата на “Опълченска“. В нея е отгледала осемте си деца -  Георги, Никола, Любен, Константин, Борис, Тодор, Магдалина и Елена. Чрез Тодор семейството се сродява със Смирненски. Съпругата му Надя Измирлиева е сестра на поета. Самият Смирненски неведнъж е гостувал в този дом. Тодор и Надя  се женят през 1924 г., но бракът им трае само 4 месеца. Тодор (също с леви убеждения) е убит през 1925 г.
Баба Парашкева умира на 20 юни 1944 г. Погребана е в Самоков. През 1946 г. Георги Димитров нарежда да пренесат тленните “ останки в софийските евангелистки гробища. В началото на март 1949 г. самият той е сериозно болен. Откарват го с линейка до летище Враждебна, откъдето излита за Москва. “Няма да се върна жив“, предрича Димитров. Следващите 4 месеца бавно умира. Видни съветски медици установяват диагнозата  “сърдечна недостатъчност II степен, развиване на чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“.  
Димитров умира на 2 юли в Москва. В България е обявен двуседмичен траур. Днес, докато политиците спорят дали един сатирично-гротесков герой, какъвто го е описал в  своите “Задочни репортажи“ Георги Марков, трябва да остане в народната памет, каменната фигура на баба Парашкева е приседнала кротко в дворчето на къщата на “Опълченска“. Всъщност домът си е неин.



назад съдържание напред





съдържание


Фалитът на банка "Кадри“
Българският политически елит уверено се самовъзпроизвежда от избори на избори. Скоро може да почерпим и опита на ...


Момчилград: Разумът срещу сърцето. Или обратното
Ако изборите в Свиленград бяха лош пример за купуване на избиратели, то кметският вот в града до светилището на Орфей ...


Конкуренти на върха на иглата
БТК остава несменяeм монополист на либерализирания пазар, но в страната вече се нароиха 13 алтернативни ...


Александър Йорданов: От всяко ново лице не става политик
Едно интервю на Калин Орлинов и Таня Миткова с българския посланик в Македония за новите добри дни за българската ...



...


Бозава граница
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.