АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Здраве

Третото ухо
Цветана Царева

Десетки българи с вродена глухота вече чуват благодарение на миниатюрен имплант. Някои от тях са на по 18 години и за пръв път долавят гласа на родителите си, музиката или просто шума от свистящи спирачки

 

Роденият с нулев слух Мартин
(на преден план) скоро ще бъде първи клас и ще учи в нормално училище. Кохлеарната имплантация му е направена преди 5 години



Повечето от тях не могат да кажат със сигурност кога и как са разбрали. Може би когато са треснали вратата на колата, а то е продължило да спи на задната седалка. Или когато без да искат са изпуснали чиния зад гърба му, а то не се е сепнало. Нищо чудно да е било и когато са изкрещяли името му няколко пъти, а то невъзмутимо е продължило да си играе. Всъщност няма значение кога и как родителите разбират, че детето им е глухо. Шокът от това откритие така или иначе е огромен.
“С жена ми имахме чувството, че ще полудеем, след като ни казаха диагнозата на Мартин. Не знаехме какво да правим“, обяснява Владислав Илиев. Ръцете му “прегръщат“ порцелановата чаша с кафе, гласът му трепва. Този симпатичен мъж още не може да избяга от спомена за сутринта на 29 септември 1999-а. Тогава докторите от ИСУЛ му съобщават, че неговият 2-годишен син е напълно глух. Което значи, че евентуално би могъл


да долови звук от излитането
на реактивен самолет


Няколко години по-късно Мартин чува преминаващите коли, дразни се, когато родителите му си повишат тон и няма нищо против вечер да му разказват приказки шепнешком. Бъдещият първокласник улавя звуците като всеки от нас благодарение на т. нар. кохлеарен имплант. Става дума за устройство от две части - пластинка под кожата зад ухото и външен процесор.
Събиращото се в шепа революционно устройство дава надежда на стотици глухи, че с негова помощ ще разрушат обграждащата ги стена от тишина и че ще бъдат пълноценни. Повечето обаче остават само с мечтата животът им да се промени, защото “изкуственото сетиво“ струва около 30 000 лева. Сума, непосилна за повечето българи.
“Вкопчихме се като удавници за сламка, когато разбрахме за имплантите и резултатите след поставянето им на Запад - продължава Владислав Илиев, този път видимо по-спокоен. - Решихме да съберем парите за операция в чужбина независимо какво ще ни коства това.“ Той и съпругата му започнали да обикалят фондации, но резултатите не били обнадеждаващи. След това решили да ипотекират апартамента си. Разбирайки, че парите и от него няма да стигнат, взели мъчително решение - да дадат сина си за осиновяване на свои приятели в Швеция, където тези операции се поемат от държавата. Идеята била след интервенцията да си приберат момченцето обратно. “В подобни ситуации човек прави какви ли не кошмарни комбинации. Слава богу до реализирането им не се стигна“, допълва Владислав.
Малкият Мартин вади късмет и попада в списъка на едни от


първите деца кандидати за кохлеарна имплантация у нас


Оперира го светилото от ИСУЛ проф. Иван Ценев. Годината е 2000-а, месецът - април. Оттогава до днес през неговите и тези на колегите му ръце са минали над 50 деца. От декември 2004-а имплантът се поставя и във Военна болница. Списъкът на претърпелите манипулацията там, естествено, е по-кратък - до този момент 5-има души са се сдобили с “трето ухо“. Като се има предвид че едно на 1000 деца се ражда глухо (което реално погледнато никак не е малко), цифрата на сдобилите се с новото сетиво е смешна. Очаква се нещата да се променят през тази година, когато Здравната каса започне да поема разходите по операциите за всички нуждаещи се.

 


Владислав също стиска палци това да се случи, въпреки че проблемът на сина му вече е решен. Съвсем скоро Мартин ще е първи клас, ще учи в “нормално“ училище и няма да се страхува от изолация. От съучениците му ще го отличават само миниатюрните устройства на тила (и на двете уши на детето са поставени кохлеарни имплантанти).
Дали съдбата на това жизнено момченце можеше да е съвсем различна? Дали съществуваше вариантът то цял живот да се вглежда напрегнато в устните на околните, за да схване поне малка част от разговорите им? Дали щеше да говори със знаци вместо с думи?
Вероятно да, ако семейството му не бе подкрепено от Мария Касимова. Това е майката на първото българче с кохлеарна имплантация, направена в чужбина, която ги обнадеждава, че изход има.  
С Мария седим в редакцията на списание “Едно“, където тя работи като редактор. Миловидна, чаровна, спокойна. Това е първото впечатление, което създава. Нищо в очите “ не подсказва, че преди няколко години е преживяла кошмар за всяка майка  - научила е, че момиченцето “ е глухо. “Не посмях да вляза в лекарския кабинет за разлика от съпруга ми. Чаках отпред докторите да си кажат тежката дума. След половин час
мъжът ми излезе бял като платно и каза: “Тя не чува“.
Касимова трудно може да опише затисналото я тогава чувство.
След като се отърсва от първоначалния шок, тя започва да си припомня  детайлите, които трябвало да я подсетят за проблема. Мария забелязала липсата на реакции в дъщеря си Елица още докато била на 2 месеца. Тогава обаче несъзнателно изтласкала черните мисли назад. И се предоверила на успокоителните думи: “Вие младите майки сте луди и от всичко се притеснявате“, изречени от педиатрите.
Истината обаче е, че глухото дете може да заблуди не само родителите си, но и невъоръжените със специална техника лекари. В бебешка възраст то често “гука“  като всички останали. По-късно другите му сетива - например периферното зрение, се развиват толкова силно, че “маскират“ липсата на слуха. Образно казано, ако някакъв предмет падне и издрънчи зад гърба на хлапето, то го вижда и се обръща, оставяйки погрешното впечатление, че е реагирало на звука.
След като всички илюзии дали Елица чува или не отпаднали, Мария и съпругът “ започнали да търсят решение. Тогава през 1997-а дъщеря им била на около 2 години. За кохлеарни имплантации у нас почти никой не бил  чувал.
Касимова и мъжът “ научили за тях чрез свои приятели. Пак благодарение на най-близките си хора - сред които и тв водещата Наталия Симеонова, събрали нужната сума за операцията и заедно с детето заминали за Австрия. Интервенцията била извършена в местна клиника, отнела около 3 часа и не довела до усложнения. На следващия ден Елица вече тичала по коридорите на болницата. Днес момиченцето с т. нар. дълбока глухота чува и говори без проблем.  
Тази история обаче няма да е пълна, ако подминем една подробност - реакцията на родителите на нечуващи деца, когато разбрали за бъдещата операция на Елица. “Преследваха ме, наричаха ме садистка - разказва Мария. - Твърдяха, че
ще си увредя момиченцето и то цял живот ще ходи с антенки
на главата. Една майка с две глухи деца ми каза, че съдбата им не трябва да бъде променяна - защото това бил техният късмет. Което, разбира се, е абсурдно.“
Това странно отношение всъщност отразява нагласата на Съюза на глухите към кохлеарните имплантации. От организацията са против тях и не го крият, поне доскоро. Една от причините се дължи на факта, че хората с подобен дефект се затварят в себе си и в общността на себеподобните си. И не са готови да понесат никакви революции. Другата обаче е по-сериозна - на някой просто му е изгодно да продължава да лансира традиционните слухови апарати, които са най-обикновени усилватели и ефектът от тях често е нулев. Преди няколко години държавата е платила по 400 лева за 10 000 подобни устройства. Т. е. от бюджета са излезли общо 4 000 000 млн. лева. Част от тях със сигурност биха могли да се използват по-разумно.
Младен ще го потвърди - може би не сега, а след няколко месеца или години, когато неговият кохлеарен имплант заработи “на пълни обороти“. Тогава той ще разпознава стотици звуци. И за пръв път в 18-годишния си живот ясно ще различи гласа на майка си. 
Когато за сефте му пуснали апаратчето преди няколко месеца върху лицето му се изписала огромна изненада, обясняват присъствали лекари. “Чувам силен женски глас“, заявил тийнейджърът. В момента обаче звукът “в главата“ му е максимално намален и постепенно ще бъде увеличаван. Просто такива са изискванията за “експлоатация“.  Дотогава момчето ще

 

открива света постепенно,
радвайки се на по-елементарни шумове: барабанене,
потропване, плискане


на течаща вода.
Младен изглежда като всеки тийнейджър - панталонът му виси под коленете, пуловерът му е с няколко номера по-широк. На първо четене само подчертаната привързаност към майка му подсеща, че е различен. От момента, в който двамата пристигат на срещата до раздялата ни час и половина по-късно, той остава плътно долепен до нея.
Младен е роден напълно глух, което обяснява на пръв поглед странната му привързаност. Досега Наталия е била неговото “трето ухо“ - често му е разяснявала разговорите с околните, давала му е сигурност в непознатата и понякога враждебна за него среда. Тя е и човекът, решил коренно да промени живота му.
Наталия работи във Военна болница. След като разбрала за предстоящите кохлеарни имплантации там не се поколебала и решила да запише сина си в списъка на желаещите. Направила го въпреки скепсиса на лекарите към успеха на тези интервенции на късна възраст. Според някои специалисти шансът на зрелите пациенти да се научат тепърва да чуват - защото това е дълъг и сложен процес, е сравнително малък. Снабдени с новото устройство, глухите практически се връщат в пеленаческа възраст и
тепърва трябва да се обучават какво означава всеки звук
за да не го възприемат просто като шум.
Операцията е само първата крачка от пътя, който детето, родителите му, рехабилитаторите и психолозите трябва да извървят. “Не можеш да си представиш с каква дикция се сдобих заради Елица. Всеки ден правехме упражнения под формата на игра, с които да насочвам вниманието “ към звуците. Бръмчах като пчела, кукуригах като петел“, смее се Мария Касимова. По думите “ майките и бащите трябва да са силно мотивирани и да направят всичко възможно за обучението на детето, което е изпуснало много в “тихия си период“.   
Разбира се, не всички лишени от слух хора са подходящи за имплантация, смятат лекарите. “Сред кандидатите имахме и един студент, отличник - обяснява аудиологът д-р Дончо Дончев от Военна болница. - Но преценихме, че е безмислено да го подлагаме на операция. Защото той вече си е изградил стройна система за приемане, осмисляне и общуване със света. Не се знае какво ще стане, ако му сменим целия “софтуер“.   
Въпреки всички тези “против“ обаче


18-годишният Младен
влиза в операционната
през миналия декември


Прави тази крачка напътстван от майка си. Мотивите на Наталия да подтикне детето си към подобен избор са железни: “Не искам сина ми да се капсулира в свой собствен свят, след като излезе от училище. Не искам да се окаже, че не може да се ориентира сам. Не искам да бъде изолиран и да страда“, обяснява тя.
Всъщност тази изключително силна жена решава да интегрира детето си в “чуващата“ среда още преди няколко години. След като синът “ изкарва известно време в специализирано училище, тя го мести в нормално. “В един момент реших да сложа край на псевдообучението му. Не можех да гледам как буквално си губи времето. Вие не знаете каква е системата на обучение в училищата за деца с увреден слух. Официално там се изостава с материала две години, а неофициално - с много повече“, обяснява майката на Младен.
През годините, в които сама е гледала сина си, Наталия е научила много за и от лишените от слух. Защото нека не се заблуждаваме и да ги гледаме отвисоко - изолирани в по-различен свят, те понякога се оказват много по-интуитивни и способни да разгадаят истинските намерения само зад един дребен жест. Което обаче не означава, че трябва да бъдат зарязани в тази своя затворена, тиха и ужасно тъжна система. 

 

Д-р Христо Златанов: 
Работим на милиметър от лицевия нерв

 

Д-р Христо Златанов е единият от ръководителите на екипа, извършил първите пет кохлеарни имплантации във Военна болница през декември 2004-а

 

 

Доктор Златанов, колко българчета чакат за кохлеарна имплантация?
- Във ВМА имаме подготвени около 20, още толкова са в процес на изследване. Предполагам, че в ИСУЛ също са горе-долу толкова. Става дума за пациенти между 1 и 6 години.
Защо малките са с предимство?
- В света се е наложило мнението, че резултатът от имплантациите е добър за деца до 11 години. След тази възраст центърът на слуха закърнява. Хирургически няма проблем операцията да се направи и по-късно, но на терапевтите им е много трудно после да изградят говорни рефлекси. На Запад обаче се имплантират всички, без значение каква е възрастта. Но ние не сме си надвили на масрафа в чисто финансов план. 
Как ще се финансират тези операции у нас?
- През тази година за пръв път имаме някаква яснота по финансирането. От Здравната каса обещават, че ще обхванат всички нуждаещи се. Досега всичко беше кампанийно - Министерството на труда и социалната политика и Здравното министерство отпускаха пари например за 5 операции. И започваше жестока битка кое от чакащите дечица да бъде избрано. Принципно в държава като нашата от около осем милиона има 60-70 нуждаещи се.
Основните причини за този дефект какви са?
- Вродени малформации, токсични антибиотици, тежки вирусни инфекции. Заради тях се получава увреждане в т. нар. охлюв във вътрешното ухо. Така звуковата вълна стига до намиращите се там клетки, но те не могат да се раздвижат и да предадат импулса към нерва.
Тогава как действа имплантът?
- Той е съставен от две части - говорен процесор, поставен зад ухото, и вътрешна част, сложена в костта на мозъка. Звуковата вълна стига до процесора и оттам се предава на импланта. Той от своя страна превръща подадената му “информация“ в електрически импулс и го изпраща по навит в охлюва електрод. Така се дразни нервът и импулсът се предава на мозъка. Това обаче не е слухът, който Господ ни е дал. Усещането е малко по-различно.
Откъде знаете?
- От възрастни пациенти, които са оглушели, след като са чували нормално и впоследствие сме ги имплантирали. Имаме едно такова 27-годишно момче.
Какъв е срокът на годност на импланта?
- Производителите дават 10 години гаранция, но той практически е вечен. Няма нужда да се подменя, когато детето порасне. Ние работим със силиконово-титаниеви импланти, които лесно се приемат от организма и няма опасност да се счупят.
Има ли рискове при тази операция?
- Да, като при всяка. Единият е инфекция въпреки максималната стерилност, при която работим. При възпаление може да се наложи махане на импланта и евентуално поставянето му от другата страна на главата. Съществува и опасност от увреждане на лицевия нерв, защото се работи със свредел на милиметър, милиметър и половина от него. Когато хирургът не е достатъчно квалифициран или пациентът има анатомична аномалия, тогава нервът може да бъде засегнат и да се стигне до изкривяване на половината лице. Ние обаче се презастраховаме, като правим много прецизни изследвания.
От колко години се правят тези интервенции по света?
- Повече от 15. На Запад е много добре развита и ранната диагностика - скрийнингът на слуха се прави още в родилното. Така ако се установи проблем, операцията след това се прави в рамките на година, година и нещо. Т. е. детето не изостава по никакъв начин.
Какво трябва да направят родителите, които се съмняват и най-малко, че детето им има проблеми със слуха?
- Да го доведат веднага, да не изчакват. Колкото по-рано се хване проблемът, толкова по-добре. Защото от фиксирането му до имплантацията могат да минат две години.
В какви случаи слухът не може да се върне по никакъв начин?
- При хора, които имат тежки увреждания в кората на мозъка - следствие на травма, мозъчен инсулт и пр. Дори когато има увреждане на слуховия нерв на нива под ствола се слагат т. нар. стволови импланти. Това е друг тип имплантация, която в България все още не се прави. Тя е нова и за света.

 



назад съдържание напред



съдържание


Политическа клоунада
С подписването на споразумение между НДСВ, ДПС и "Новото време“ управлението се превърна в цирк. Пред ...


Руска рулетка за мюфтии
Иван Костов и мюфтията от времето на БКП Недим Генджев призоваха Европа да върне мониторинга за спазването на ...


Държавата се връща в икономиката
Засега големите инфраструктурни проекти шестват под знамената на ЕС, но залогът е за повече милиарди евро ...


Георги Пирински: Отговорността за кризата е на премиера
Едно интервю на Калин Първанов със заместник-председателя на ВС на БСП и депутат от "Коалиция за България“ ...



...


Макс и Мориц
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.