АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Демоскоп

Първият етап от кампанията - под знака на задкулисните хроники
Стоила Бонгалова

Консултациите между основните политически сили и догадките
за подкрепата на НДСВ доминираха в медийното пространство в първите седмици след 11 септември

 

 

                      Данните обобщават съвкупност от 273 материала, публикувани във вестниците "Труд", "24 часа", "Сега" и "Монитор", за
периода 11.09. - 4.10. 2001 г. Контентанализът е направен от агенция ММА

 

Почти веднага след официалното представяне на предизборния екип на Петър Стоянов на 11 септември основната теза на експертите и анализаторите в почти всички медии беше, че президентската надпревара не е с предизвестен резултат. Много вероятна е перспективата страната ни да има нов държавен глава, твърдяха повечето публични гласове - с решаващ фактор позицията на НДСВ. Почти паралелно с прогнозите на експертите в публичното пространство се появиха демоскопски проучвания, според които 40.8% от избирателите биха гласували в предстоящите президентски избори за хипотетична личност, издигната и подкрепена от НДСВ. "Който и да е кандидат на НДСВ, води с 10% пред Стоянов", озаглави свой материал столичен всекидневник. Времето от официалното обявяване на предизборния екип на Петър Стоянов до огласяване на решението на парламентарната група на НДСВ да го подкрепи стана повод политическите елити публично, посредством медиите, многократно да дефинират и предефинират позициите си спрямо президентската институция и намеренията си относно предстоящите избори.

 

Посредством техниката на контент-анализа можем да оценим какъв е медийният образ на политиците - личен и корпоративен, и какво е въздействието на медийната среда върху формирането в различни социални групи на нагласи и мнения към предстоящите президентски избори като резултат от събитията през наблюдавания период. Изследвана е съвкупност от 273 материала, публикувани във вестниците "Труд", "24 часа", "Сега" и "Монитор", за периода от 11.09. 2001 г. до 4.10.2001 г.

 

Основанията анализът да се направи върху публикациите точно на тези 4 вестника са свързани най-вече с обема и профила на тяхната читателска аудитория. За последните три месеца средната месечна аудитория на вестник "Труд" е около 39%, на в. "24 часа" около 25.7%, на вестник "Сега" - 3.2%, и на вестник "Монитор" - 4%. Читателите на тези вестници са 72% от месечната читателска аудитория на националните всекидневници на възраст над 18 години.

 

Темата за президентските избори трайно присъства на страниците на посочените всекидневници за целия разглеждан период.Средно дневно всеки един от посочените всекидневници посвещава около 3 материала на темата.

Като правило материалите се натрупват в зависимост от публичните изяви на представители на политическите елити и събития около политическите централи.

Разпределението на материалите в 4-те наблюдавани всекидневника не е равномерно. По-интензивно темата присъства на страниците на "Труд" и "24 часа".

Вестник "Монитор" залага на аналитични материали и ярко изразена журналистическа позиция на страницата за коментари "Редакцията", докато "Сега" следеше главно темата около евентуалните промени в конституцията на страната и възможността самият Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент.

 

По повод авторството на материалите следва да се отбележи, че преобладават материалите с чисто информационен характер, като източниците на информация много често са анонимни.

Авторските материали са като правило с по-големи обеми и ценностно натоварени и въздействат в посока на формиране на позиция и поведение.

Показателен е фактът, че в този период са сравнително малко авторите, които се ангажират с анализи и по-категорични прогнози. Сравнително малко са и интервютата с представители на политическите елити.

 

Консултациите между ДПС, БСП и НДСВ са доминираща тема през наблюдавания период.

През първите дни господстваше тезата "От ДПС зависи кой ще е следващият президент", последвана от "Всички печелят от Симеон -президент". После се появиха тезите "Необходимо е търсене на балансирана двойка, излъчена от ДПС, БСП и НДПС" и "Единственото сигурно, според депутати от НДСП, е, че няма да подкрепят Стоянов". Още в началото на оживения политически дебат в медиите се появиха изявления на няколко емблематични фигури. На 12 септември в интервю за "Труд" Иван Станчов изрече: "Не виждам защо НДСВ да не застане зад Петър Стоянов". На 17 септември отново в "Труд" Стефан Софиянски казва: "СДС трябва да обедини усилията си с НДСВ, за да може президентът Петър Стоянов да бъде преизбран."

Пак в "Труд" Борис Кюркчийски, почетен председател на Демократическата партия, заявява: "Петър Стоянов е достоен за нов мандат.Надявам се, че той ще бъде подкрепен от Негово величество - има чисто име, няма около него корупция, ерудиран, интелигентен."

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Страната, в която всички пъпки са сини 

 

 

Има едно популярно левскарско скандиране: "Какво е морето? Синьо! Какво е небето? Синьо!" и т. н., и т. н.

Днес към запалянковското изброяване спокойно можем да прибавим - какви са всички пъпки в България? Сини, разбира се. Няма да се излагаме и да оставаме назад от американците, я.

Като заваляха антракси, та цяла седмица. Повечето вестници с радост прегърнаха новините за съмнителните бели прахове, появили се в съмнителни пакети из градове и села. Най-сетне някаква реална заплаха за населението, най-сетне някакъв "вътрешен" повод, заради който да опънеш голямо заглавие, да употребиш думичката паника, да сложиш удивителна накрая.

На народа сякаш му беше омръзнало да трепери само от имагинерни терористи и да изживява войната по Си Ен Ен и "Ал Джазира". Друго си е да покажеш на снимка трепереща от страх бабичка, която е получила мистериозен плик с прах за пране. Или тийнейджър, надянал на главата си противогаз за 5 лева от битака, понеже в асансьора на входа му някой е разсипал пакетче пудра захар.

3 години принудителен труд и задължително изселване били наказанията за тези, които създавали фалшивите тревоги у населението. А какво трябва да бъде наказанието за тези, които се опитват да ликвидират напрежението по темата, създавайки допълнително такова?

Всъщност като народ и общество ние отдавна сме си наказани с въпросните задължително изселване и каторга. Открай време имаме склонност да побългаряваме всеки световен проблем, да бъдем по-антраксни и от най-антраксните, да се изкараме по-пъпчиви и от най-пъпчивите. Тук не става въпрос просто за наличието на зевзеци с черно чувство за хумор, каквито очевидно произвеждаме в излишък. Става въпрос за охотата, с която обществената и медийната среда поемат щафетата от тях.

Бен Ладен ли казахте? Той, разбира се, е наполовина българин. Освен това у нас има поне неколкостотин обучени негови камикадзета.

Червеният кръст, който иначе не може да се похвали с неизтощима активност и инициативи в полза на бедстващи българи, инсталира на всяко кьоше касички, в които пускаме жълти стотинки в полза на закъсалата Америка.

Такива сме си. Така я разбираме ние интеграцията с напредналия свят. И не 3, а 300 години принудителен труд няма да ни променят. Особено когато става дума за неудържимата ни склонност да се чешем до кръв дори там, където най-малко ни сърби.

 

 

Enjoy the Silence*

 

Странно разбиране за опозиционно поведение споделят сините. Или са забравили да говорят, или са уморени от това  вътрешнопартийните им проблеми да бъдат фетишизирани от медиите. А и няма кой да им даде светъл пример, както са свикнали. Костов се покри и преживява загубата на властта като лична драма. Екатерина Михайлова е само пъдарят в партията, но някак си не ґ отива нещо друго освен да подвиква към някоя заблудена овца. Хубавото Наде по навик поддържа женската си суетност със задочни визити на форумите на Европейската народна партия, а последното издание на НИС на СДС продължава да оцелява. И така, от толкова грижи не им остава време да си признаят. Само че този път няма кой да прояви разбиране. 
Всички са в един кюп и мълчат упорито. И чакат да стане чудото. Ако царят се провали - супер! Тогава българите може и да забравят за четиригодишните приватизационни магии на правителството на Костов. Един евентуален икономически Армагедон пък би направил така, че Муравей Радев да изглежда в очите на редовия данъкоплатец като добрата фея с вълшебна пръчица made in МВФ.
Единственото, което е погрешно в тази иначе желязна логика, е, че няма никаква гаранция за връщането на народната любов обратно към синята партия. Защото народът не обича тези, които се скатават, мълчат гузно и чакат друг да се издъни повече от тях. Или поне колкото тях.

* „Радвай се на тишината" (англ.) - заглавие на популярна песен на "Депеш Мод".

 



назад съдържание напред



съдържание


Мухоловки за наивници
Или хиляда начина да ви измъкнат между 10 и 100 долара, когато сте останали без стотинка в джоба ...


Да бъдеш втори в класация...
Никак не е зле, биха се съгласили 6-имата кандидати за „излишното" вицепрезидентско кресло ...


Георги Първанов: Давам слаб (2) на парламента и Среден (3) на кабинета
Евентуалното преизбиране на Стоянов би могло да подготви реставрирането на режима "Костов". Аз трябваше да ...


Проф. Стив Ханке: Корупция намалява, ако кабинетът продаде всичко
„Икономическият екип да си върне думите назад. Министрите да си признаят, че знаят по-малко, отколкото си ...



...


За кожата на един народ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.