АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Детектор на лъжата

35. Десислава Петрова-Солджъра: Мъжете си представят или двойка перфектни блондинки, или две грозници!
Катерина Запрянова

�Гейовете в парламента просто бягат по тъч линията и гледат в другата посока. А с някои от тях лично съм се запознавала, били сме на една маса.“

 

Как да се обръщам към теб - като Солджър или като Деси?
- Аз си имам име по документи, и то е Десислава. Това, че съществува някакъв прякор, е отделно. “Солджър“ идва от много отдавна - мои приятели ме наричаха така, защото обичам военни дрехи, оръжие и т. н. В един момент медиите го надушиха.
Кое те притеснява повече - лъжите или истините, които са писани за теб?
- По-скоро лъжите. Защото наистина са много. Чувала съм, че едва ли не съм подставено лице. Че усвоявам пари. Че една гей дружинка от богаташи просто ме използват за свои цели... Което, разбира се, са глупости - аз сама съм се хвърлила във всичко това.
Ако ти можеше да пробваш някого на детектора на лъжата, кого щеше да си избереш?
- Първоначалната ми идея преди време беше да сложа г-н Козовски, но вие го направихте и му зададохте абсолютно всички въпроси, които аз исках да го питам. Сега бих препитала баща ми, майка ми... Защото искам да съм убедена, че ме приемат наистина такава, каквато съм.
Тези кабели притесняват ли те?
- Ами не... Малко е като във филмите. Истината е, че ми е много интересно!
Твоето гостуване в рубриката съвпада със суматохата около 2 февруари. Какво всъщност мислиш за тази дата?
- Доколкото знам, тази дата официално фигурира като Петльовден. Но няма никаква обвързаност с гей, хомо-, би- хората... Аз тази дата не я приемам за никаква. Свързвам я само с това, че около нея медиите започват да звънят в офиса.
Мислиш ли, че ще можеш да проявиш абсолютен самоконтрол по време на теста и да ни преметнеш?
- Донякъде аз съм запозната с езика на тялото, какво поведение да имам пред хората. Приятелката ми ме е учила на някои неща. Бившата компания, в която е работила, подлагала служителите си на няколко курса, водени от бивш служител на ЦРУ. Но вътрешно аз съм изключително емоционален човек.

 

 

МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО


Деси, хомофобски настроено ли е българското общество като цяло?
Деси: Да. Детекторът: Да.

Мислиш ли, че настройката на една нация може да се промени в рамките на няколко години?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Депутатът Козовски вашият основен душманин ли е?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Че ме е дразнил, дразнил ме е. Но по принцип не е той единственият. Просто Козовски поведе парада. Не мога да отрека, че явно си има някаква мотивация. Още когато преди две години засякох Козовски като медийни изяви, реших, че този човек е имал проблеми. И се оказва, че наистина е имал проблеми с агресивния хомосексуализъм. Някой го е нападал и Козовски реално това и казва. Абсолютно нормално е, на чисто психологическа основа, когато човек е нападан, да го е страх от нещо. Де факто голямата част от хомофобите са били или жертва на насилие, или пък самите те са дотолкова скрити хомосексуално и ги е страх да не ги разкрият, че скачат показно срещу гейовете. Козовски е бил нападан, той спада към първия сценарий. Но не може да си вади заключенията за цялата гей общност само на базата на някакво неприятно преживяване.

Смяташ ли, че ден срещу хомофобията (като предложения от вас 17 май) е необходим в България?
Деси: Да. Детекторът: Да.

Наблюдава ли се по-голяма толерантност към гей обществото през последните години?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Не може да се каже крайно “Да“ или крайно “Не“. И до ден-днешен например се наблюдават страшно хомофобски прояви, които не ми позволяват да кажа, че обществото ни е толерантно. Преди няколко дни бях в едно радиопредаване. Звъннаха ни от Бургас, за да ни кажат как съвсем организирано и целенасочено един мъж е влязъл в гей чата, уредил си е среща с момче, причакали са го и са го пребили. Ето това е една явна атака срещу сексуалността на този човек! А полицията много рядко узнава за тези неща. Просто хората се притесняват да кажат как точно стоят нещата, а често въобще не отиват до районните само заради страха, че там биха могли да се държат неадекватно с тях или че хомосексуалността им ще стане публична тайна. Такива неща се случват най-вече в малките градове и затова е много лесно да се разпространи историята. Крайната ни цел, разбира се, е хората да не се интересуват кой е гей и кой не е, да не се бъркат в личния ти живот. Но в България някои неща не могат да се избягнат - всеки гледа в двора на съседа. Затова трябва да има един период, в който сексуалните различия да се изтъкват дотам, че самите хора да са наясно за какво става дума. Защото съществуват разни стереотипи: че всички гейове са феминизирани, че всички хомосексуални жени са мъжки.

Според теб хората обясняват ли неуспехите си с различната сексуалност, когато става въпрос просто за некомпетентност? Тоест когато ги уволняват заради некадърност, те залагат ли на картата “сексуална дискриминация“?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Тук се разминахме с детектора, защото наистина имаше колебание. Аз се сетих за конкретни такива случаи - има такива. Даже в нашия офис идват хора, които казват: “Искаме да водим дело срещу дискриминация“. Започвам да ги разпитвам за какво точно става въпрос, а в повечето случаи се оказва, че въпросният човек просто иска да си отмъсти или да припечели пари... Така че някои хора наистина се опитват да спекулират. Но това е все пак един малък процент от всичките случаи на дискриминация.

След като бракът губи актуалността си сред хетеросексуалните двойки, смяташ ли, че тепърва в България трябва да се узаконяват хомосексуалните бракове?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Знаех си, че детекторът така ще отчете. Вярно е, че все по-малко хора се женят. Но аз смятам, че въпросът не е дали ще сключиш брак или няма да сключиш. Въпросът е да имаш избор да го направиш или не. Всичко опира до избора. Иначе съм сигурна, че ако днес или утре се узаконят тези гей бракове или регистрираното съжителство, реално няма да има много хора, които ще се затърчат да подпишат веднага.

В Унгария 5 години след приемането на такъв закон нямаше сключили брак хомодвойки. Мислиш ли, че в България ситуацията би била същата?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Всъщност аз познавам хора, които веднага биха сключили такъв брак. Аз съм конкретен пример. Веднага бих отишла. Абсолютно сигурна съм в избора си. Също така предполагам, че няма да съм единственият човек, но няма да бъдем и много хора. За себе си аз съм твърдо на позицията, че такива бракове са необходими, но и в самото гей общество постоянно текат спорове.

Трябва ли гей двойки да имат правото да осиновяват деца?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Това е много спорен въпрос. Предполагам, че детекторът пак ми противоречи, защото положението е доста колебливо. Не мога да дам общовалиден отговор за лесбийки, за гейове, за бисексуални, за транссексуални... По принцип е ясно, че всяко дете има нужда от модел. Освен това самото общество не е готово да приеме такъв вид семейство - примерно две майки с момченце. Обществото ще отхвърли това дете и това семейство. При двама бащи пък нещата се гледат съвсем негативно. Така че може би не заради самата двойка, а заради детето аз лично съм против такова осиновяване. Просто защото това дете би било потенциална жертва. Да си родител в такава двойка опира до много кураж, до възпитание, до лични качества. В моя случай не мисля, че на този етап съм готова да имам дете - ще ми трябват поне няколко години. Но искам да имам деца, това е сигурно. Да родя и аз, и приятелката ми.

Съществува ли риск осиновеното дете да стане жертва на педофилия?
Деси: Не. Детекторът: Не.


НЕПРАВИТЕЛСТВЕНО


Дразни ли те определението “бившата председателка на “Джемини“, с което в момента те представят из медиите?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Не мисля, че ме дразни. Миналото лято почнахме кампания за намирането на сериозни хора, която беше именно с тази цел: аз да мина на друга позиция, на по-заден план, да помагам на новия управителен съвет, без да бъда в ръководството. В момента всички в управителния съвет са над 30, което е много добре. Досега по-голямата част от хората бяха предимно млади като мен, без никакъв практически опит, приемайки нещата един вид като игра. Иначе облаги няма и никога не е имало. Управителният съвет е на доброволни начала. Аз работех 3 години, без да получавам нищо. И сега не вземам пари.

А ти постигна ли достатъчно като председател на организацията?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Комфортно ли ти е в новата ти роля на пиар и международен координатор?
Деси: Да. Детекторът: Да.

Може ли да се каже, че ти направи от твоята различна сексуалност твоя професия?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Имаш ли ясна визия какво точно искаш за себе си след десет години?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Малко трудно е на 24 години да знаеш точно какво искаш. Но аз от доста ранна възраст си мечтая за едно наистина стабилно семейство, с жена и с деца. Това е нещото, което искам. И евентуално хубава работа, която да ми носи лично удоволствие и достатъчно добри доходи.

Комерсиализира ли се “Джемини“?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Може ли да се каже, че ти си един вид гей комсомолец?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Не мога да твърдя, че съм, тъй като в България гей движението изобщо не съществува, ако го сравним с това навън. В другите страни има хора, които са направили къде-къде повече от мен, просто чудеса от храброст. Така че аз се усещам малко над партера.

 

КОНКУРЕНТНО


Появата на “Куиър“ и “Билитис“ след близо десет години “монопол“ на “Джемини“  вид заплаха за вашата организация ли е?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Нормално е тук да ми подскочат всички следи на монитора. До януари миналата година нямаше друга гей организация - освен нашата. Тогава изведнъж стана ясно, че има още две. Реално тези организации са създадени от бивши недоволни хора от “Джемини“. Тези няколко човека са се групирали и са създали един вид алтернатива на “Джемини“ чрез “Куиър“ и “Билитис“. Но наистина те биха могли да бъдат заплаха, защото някои личности от тези организации правят много анти-“Джемини“ реклама. Обвиняват ни в какво ли не - че сме взели много пари, че не сме направили нищо... Факт е, че има доста удари под кръста от новите организации. Пред медиите е имало изявление от рода на: “Ние сме новото “Джемини“. “Джемини“ умря.“ В крайна сметка се видя, че “Джемини“ си го има.   

Вие съжалявате ли, че те не се “вляха“ във вас?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Роенете на гей организациите през последните 2 години свързано ли е с очакването за по-сериозно финансиране по проекти отвън?
Деси: Да. Детекторът: Да.
НОРМА И ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Истинската интеграция, пълното приемане не значи ли да не говорим постоянно за различията ни, а просто да живеем с тях, без да им обръщаме внимание?
Деси: Да. Детекторът: Да.

Могат ли хората с гей наклонности да се отърсят от своята хронична обидчивост?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Минава ли се мярката на общоприето поведение в демонстрирането на хомосексуалността?
Деси: Да. Детекторът: Да.

Има ли според теб едно “пренавиване на пружината“, което дразни?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Когато ме попита това, много неща ми изскочиха в главата. Първо свързах “пренавиването на пружината“ с факта, че не спираме да излизаме по телевизии, радиа... Много хора ни упрекват, че постоянно тръбим напред-назад как бедните гейове са пребивани и дискриминирани и т. н. Донякъде бих могла да кажа, че такова пренавиване има. Аз също се ядосвам, като чета всичките материали и като се слушам отстрани как казвам за двадесети път едно и също нещо. Но също така знам, че има нужда от това, защото всеки ден, след всяко предаване се обаждат хора. Те казват, че за пръв път са разбрали, че хомосексуалността не е болест. Поради този факт ние правим каквото можем - появяваме се максимално често да говорим по тези въпроси, за да научават хората за това и онова.      

Съществува ли дискриминация с противоположен знак - т. е. в определени кръгове хомосексуални не допускат и игнорират хетеросексуални?
Деси: Да. Детекторът: Да.


ЛИЧНО


Винаги ли си знаела, че те привличат именно жени?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Не ми казвай, че детекторът е отчел “Не“! Аз имам много конкретен спомен от времето, когато бях на 5 години - тогава ходех след братовчедка ми, която е с една година по-малка от мен. След време, когато вече бях наясно какво значи хомосексуалност, когато четях литература на тая тема, почнах да се връщам назад и да се присещам за някои неща. Търсех в миналото си определени факти и наистина има няколко случки, които ми доказват, че сексуалната ми ориентация не е плод на социалната среда, на някакво външно влияние. Но пък трябва да кажа, че съм правила “тестове“. Става въпрос за момчета. Когато в пубертета моите приятелки заформиха хетеро двойки, аз се чувствах кофти и реших, че и аз трябва да се пробвам да бъда с мъже. Направих няколко опита с предварително нарочени мои приятели, които са много готини, но не се получи. Споменът за тези тестове обаче е явно причината тук да се разминем с детектора.

Твоята хомосексуалност един вид визитна картичка ли е?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Казах, че не е, но си давам сметка, че това не може да бъде избягнато. Хората са ме гледали по телевизията, познават ме като “лесбийката“. Няма начин. Където и да отида, каквото и да се случва, хората просто ме асоциират с това нещо. Понякога това ме дразни. Дори в самите гей среди съм имала неприятни случки. Примерно някаква жена идва при мен и ми казва: “Аз съм влюбена в теб, а ти трябва да си с мен, просто защото си лесбийка“. Е, разбира се, така няма да стане! Също така някои хетеросексуални жени си правят директната асоциация, че след като аз харесвам жени, значи харесвам всички! От тази гледна точка ми е неприятно, защото преекспонираната хомосексуалност ми пречи на самите социални контакти, на нормалното общуване. Хората имат предразсъдъци, чудят се как да се държат с мен. Когато някой чуе, че си гей или лесбийка, основно си представя как правиш секс. По принцип гейовете не са приети от обществото, защото хората си представят техния акт по един извратен начин. Докато при лесбийките е по-различно.     

Драматичен ли беше твоят coming out?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: При мен ситуацията беше следната: казах, че съм лесбийка в национален ефир, централна емисия новини на БНТ, през 2001-а. Никога с родителите ми не бяхме говорили директно по този въпрос и аз изведнъж се появявам по телевизията с “новината“. Знам, че спрямо тях не беше особено коректно, но и аз самата до последния момент не знаех, че ще го направя. Не беше предварително обмислено действие. Просто нямаше връщане назад - бях на една работна среща, която беше точно на такава тематика, и представях доклад за положението на лесбийките в страната. През кафе паузата нямаше как да не изляза от залата. Медиите ме чакаха отпред. Аз трябваше да реша дали да заключа вратата и да се крия вътре, или да изляза и да кажа това, което искам.
По-късно имах доста дълги разговори с родителите ми. Беше силно емоционално, особено с майка ми. Родителите ми бяха разочаровани, че аз няма да съм човекът, който влиза в техния стереотип. Но, от друга страна, това ми изказване реши много конфликти вътре в самото семейство. В момента, на този етап, аз съм много по-сплотена с цялото ми семейство, отколкото преди.  
Сестра ми е по-голяма от мен, тя има две деца и всъщност е била първият ми поддръжник, когато са ме видели по телевизията. Тя първа е скокнала и е казала: “Това е сестра ми! Вие в момента не знаете какво преживява тя. Аз се гордея с нея!“   
Но наистина моето “разкриване“ мина сравнително леко. Докато някои хора се пробват да “лекуват“ децата си: това е особено разпространено по Черноморието. Имало е и случаи, които са направо покъртителни. Като този на едно момче, чийто баща го заключил в помещение за животни. Държал го там почти цялата зима, без ток, третирал го като куче...
 
Изключваш ли възможността в един следващ период от живота ти да се влюбиш в мъж?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Всичко е възможно. Не се знае какво може да се случи в живота. В този момент аз съм сигурна, че не мога да харесвам мъже. Но след 20 години, знам ли? Хората се променят.  
Има ли нещо вярно в популярната у нас теза, че лесбийките са такива просто защото не са намерили истинския мъж?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Ами това се е превърнало в някакво клише, затова сигурно съм проявила колебание тук. Просто това становище нонстоп се тръби по медиите. Типичното, което си представя един мъж, щом стане дума за лесбийки, е или перфектната двойка блондинки, или две грозни жени, които никой не харесва, та затова са станали такива. Но в крайна сметка, ако не те харесват мъжете, няма да те харесват и жените! Не външният вид определя сексуалната ориентация. Факт е, че много мъже искат да “лекуват“ лесбийки. Имало е и хора, които са се влюбвали в мен. Даже един ми предложи директно брак, искаше да има дете от мен, дори и ако след това нямаме никакви сексуални отношения.

Съжаляваш ли, че ти самата не си се родила мъж?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Би ли си сменила пола оперативно?
Деси: Не. Детекторът: Не.


ВЪПРОС НА ПРОБИВНОСТ


Има ли добре изградено гей лоби, което се поддържа в България?
Деси: Не. Детекторът: Не.

Различната сексуалност коз ли е в определени професионални среди?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Е, примерно в шоубизнеса е факт, че има много хора, които са с хомосексуална ориентация. Те я афишират публично и интригите около тях ги правят по-известни. Аз съм сигурна въпреки цялото ми уважение към Мариус като творец и наистина гениален талант, че стереотипът “гей“ го лансира. Медиите и хората го харесаха - не защото е хомосексуален, а просто защото е по-различен. Докато Азис пък направи абсолютна гей пародия. Той е нещо между гей и транссексуален. Поведението му и начинът, по който изглежда, са неприемливи дори и за мен. Така си правим една лоша услуга всъщност, защото Азис отблъсква доста хора. Разбирам защо Азис е отказал да участва в “Детектор на лъжата“. Аз знам 100%, че той е гей. Но според мен Азис се страхува от директните въпроси - на него явно му е изгодно да се задава вечният въпрос: той гей ли е или не е? Страх го е от това, че ако участва в тази рубрика, хората реално ще разберат истината, ще има яснота накрая. А именно неяснотата събужда интригата около Азис - публиката спори относно неговата сексуалност. На него това му е изгодно заради бизнеса и имиджа му.    

Има ли псевдохомосексуалисти, които са с чисто кариеристични подбуди?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Има мъже, които харесват и двата пола, но твърдят, че си падат само по мъже. Използват този имидж, за да се възползват от дадени хора и контакти. Но не мисля, че те са много.


СЕКС И ПОЛИТИКА


Има ли в момента скрито гей представителство в парламента?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Факт е, че има гейове в парламента, но те не са ни оказали подкрепа. Въпреки писмата, които сме им пращали по повод на различни каузи. Те просто бягат по тъч линията и гледат в другата посока. Затова казах, че няма. За мен те не съществуват, защото до ден-днешен не са ни подкрепили. А с някои от тях лично съм се запознавала, били сме на една маса.

Лесбийките от парламента влизали ли са в контакт с теб?
Деси: Не. Детекторът: Да.
Деси: Не мога да кажа твърдо “Да“. Има индикации, но никоя не ни е потърсила в “Джемини“. Има няколко дами от парламента, които подават разни сигнали, но в крайна сметка си пазят градинката и дворчето. Но в политиката е много трудно - доста хора или избягват контакти с мен, или си общуват само чрез посредници.

Ще продължат ли съвместните мероприятия между БСМ и “Джемини“?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Тук се разминахме с машината, защото по принцип ние искаме да имаме сътрудничество не само с БСМ, а с всички младежки организации. Не искам да се идентифицираме с дадена партия. Абсолютна медийна спекулация е това, че едва ли не гейовете ще гласуват за БСП. Случайно един журналист се натъква на Ивелин Йорданов, който е член на БСП. След което го изкарва на първа страница. Но в един момент и самият Ивелин се стресна, а и БСП се стреснаха. Сега разкарват Ивелин напред-назад като абсолютно чучело, но според мен няма да се стигне до нищо съществено и нещата ще утихнат. Самата гей общност е абсолютно против това да се гласува за даден човек само заради сексуалната му ориентация.

Виждаш ли се в бъдеще с политическа кариера?
Деси: Да. Детекторът: Не.
Деси: Това тук беше едно доста колебливо “Да“. Самата аз още оформям идеите в главата си. Въпреки че миналата година по време на мое посещение в Европейския парламент самите хора там ми казаха, че искат през 2007-а да се върна обратно в Брюксел като депутат на България. Аз много харесвам идеята, но не знам дали бих могла да се справя, а и не съм сигурна, че това е точният начин. Мисля си, че мястото ми за момента е в България.

 

КОМЕНТАРИ НА ДЕТЕКТОРА 

Въпреки плътния си глас, мъжката прическа и маниерите на поведение Десислава си остава жена, дори и с избора на риза с дамско закопчаване и накитите по себе си. Женското начало може да се констатира и по дълбокото гръдно дишане, разкриващо се в психофизиологичните следи. Запазва самообладание и ясна мисъл, дори и в най-деликатните моменти на разговора. Това, наред със стремежа  да отговаря искрено, я разграничава и от болшинството мъже, преминали срещата с детектора. Само човек, който е убеден в естествеността и правилността на своята позиция, може открито да признава своите предпочитания и поведение, които се считат от обществото за грях, престъпление и болест. И само силният човек притежава достатъчно мъжество, за да приеме своя нов "Аз“-образ, без да изпитва самоунищожителни чувства спрямо своята различност. Докато е щастлива в своята реалност, за Десислава ще бъдат безсмислени оценките, съветите и укорите на околните, стига самата тя да не изсуши своите чувства в административните дебри на институциите. Защото и хомосексуалните са подвластни на същите психични закономерности и човешки слабости, присъщи и на хетеросексуалните.

* Коментарите на детектора
са изготвени от специалистите
на "Пси Контракт“

 



назад съдържание напред





съдържание


Жилищни капани
Красивият нов дом може да докара много некрасиви проблеми. Има доста български поговорки за неприятните последици от ...


Скандал в собствен СОС
Започнала като атака между групи с конкуриращи се икономически интереси, аферата с Общинска банка се превръща в ...


България и ЕС: повече въпроси, отколкото отговори
Първият икономически доклад за президента призна за рисковете от евроинтеграцията ...


Александър Праматарски, председател на Демократическата партия: Не искаме Софиянски за съюзник
Едно интервю на Таня Джоева за аферата с Общинска банка, за кризата вдясно и за това дали скандалът с Любомир Павлов ...



...


Строго секретно
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.