АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Градът

Буров - татлант на колене
Искра Ценкова

Болнични заведения, нелегална комунистическа печатница - какви ли още номера крои съдбата на сградите, свързани с името на политика-банкер?

 

Пластичната украса на часовниковата кула на Буровата банка - двама коленичили атланти и група деца, е дело на скулпторите Т. Делирадев и Кр. Алексиев. Стопаните на сградата, �Кооперативна търговска банка, са възстановили и интериора от времето на Бурови


Години наред красивата двуетажна къща на ъгъла на улиците “Московска“ и “11 август“ е известна на софиянци само като студентската поликлиника. Малцина знаят, че в нея е живял със семейството си известният политик и банкер Атанас Буров.
Фамилията дава на страната колоритни личности, свързани с просветното дело, националноосвободителното движение, финансите и индустрията на следосвобожденска България. Бащата Димитър Буров пръв развързва кожената фамилна кесия и започва да прави от парите пари. През 1862 г. той основава в Горна Оряховица търговско-кредитната къща “Буров Д. А. и съдружие“. След Освобождението тя разширява дейността си и се трансформира в акционерно дружество. Фирмата “Буров“ е съосновател и на Първото българско застрахователно дружество “България“, и на Българската търговска банка.
130 години след рождението на Атанас Буров (30 януари 1875 г.), колкото и да се взирате във фасадата на ул. “Московска“ 41, пак не бихте разбрали, че това е
фамилната къщата на един


от най-далновидните мъже
в историята на България


Издават я само двата уникални релефни медальона с образа на свети Георги, описани в историческите архиви. Заради архитектурните си достойнства и оригиналния си интериор сградата е обявена за паметник на културата.
Навремето между двата етажа се е виел изящен дървен парапет. Открехваш вратата и се озоваваш в малко кръгло фоайе с мраморна камина. Отляво е салонът, в който демократът Атанас Буров, министър в четири кабинета и депутат от 1911 до 1934 г., е приемал официалните си гости. Вдясно е домакинството на семейството. На мансардния етаж са слугинските стаи. Целият двор денем тъне в зеленина, а вечер е осветен от десетки лампи.
Въпреки уютната атмосфера и стилното оформление на всяко кътче, пипнато от ръцете на съпругата Смарайда, Буров се застоява най-дълго в библиотеката и работния си кабинет. От прозореца се вижда дворът, в който играят синът  Стефан и дъщерята Недялка. Край тях се мярка царствената осанка на мама Майда, както я наричат всички. Тя ръководи вътрешната и външната “политика“ на къщата. Често шета редом с прислугата, запретва престилка в кухнята заедно с виртуозната румънска готвачка.
Смарайда и Атанас Буров се срещат за първи път на 18-ия рожден ден на престолонаследника княз Борис, отбелязан с пищен прием в царския дворец. Тя, дъщерята на полковник Стефан Салабашев, е 20 години по-млада от бъдещия си съпруг. Първата им семейна квартира е на бул. “Дондуков“ № 77. Буров


построява къщата
на ул. “Московска“ 41


през 1927 г. Година преди това той е в Управителния съвет на Българската търговска банка и министър на външните работи в кабинета на Ляпчев. Един от членовете на банката фалира и разпродава имуществото си - две малки сгради на ъгьла на ул. “Московска“ и “11 август“. Буров погасява задълженията му и като собственик на терена разрушава старите постройки и през следващата година вдига масивната си къща.

 

Дори и съседите от близките кооперации не знаят, че това е някогашният дом на банкера-политик


Управлението и дейността на фамилия Бурови имат неоспорими заслуги за укрепването на БТБ, която през 1926 г. е в разцвета си. Ръстът на чистата “ печалба за годината е 35 млн. лв. От 1913 г. до 1939 г. несменяем председател на Управителния “ съвет е талантливият банкер Иван Буров, брат на Атанас. Той поставя името на БТБ редом до двете най-големи банкови институции  в страната по това време - Българска генерална банка и Кредитна банка. През 1922 г. собственик на една трета от акциите “ става френско-белгийската банка Banque de Paris et des Pays Bas. Чуждите капитали увеличават  възможностите за международни операции и просперитет. Но войните и световната криза в периода 1929-1933 г. дестабилизират банката. През 1937 г. печалбата “ се свива до 384 хил. лв. След смъртта на Иван Буров на мястото му застава Атанас. Въпреки авторитета си на банкер, трупал познания по финанси в Сорбоната, той не успява да върне банката към най-славните “ години.
Администрацията на дружеството се е помещавала на втория етаж на известната като Бурова банка сграда на ул. “Граф Игнатиев“ № 10. Тази изключително красива като архитектурно изпълнение постройка крие невероятна история. След построяването “ през 1921 г. централата на БТБ, която до този момент е в Русе, се прехвърля в София. Оригиналните скулптури по фасадите, каменните релефи и декоративните маски привличат отдалеч окото. Часовниковата кула е украсена с пластики, изобразяващи група деца и коленичили атланти. Сградата е обявена от НИПК за индивидуален архитектурен и художествен паметник с национално значение и заради богато оформения “ интериор - мозайки, цветна теракота, мрамори, облицовки от полиран гранит. В историята “ се вписва и един скандален момент - между 1926  и 1930 г. в нея заработва


нелегална комунистическа
печатница


Неин ръководител е студентът Петър Йорданов, който е нает като прислужник в банката. След национализацията “ на партерния етаж се намества гинекологична поликлиника. До 1989 г. горните етажи са заети от “Техимпекс“. А през 1992 г. в сградата се настанява Международна банка за развитие. Едва преди 5 години се намира нов грижовен собственик на сградата в лицето на Кооперативна търговска банка, която връща изцяло автентичния “ вид и дух. Оригиналната ламперия е реставрирана, подновени са мебелите, част от които са изтърбушени по време на обиските от народната власт. Възстановени по визията на оригиналите са и кожените кресла. Два къта на Буров представят негови фотографии, бюрото, на което е седял, масивната му сребърна мастилница, телефона.
Съдбите на двете сгради - дома на Буров и банката, са неразривно свързани. През 1941 г. той продава имота си на Застрахователно и презастрахователно дружество поради натрупани лични дългове в размер на 4 милиона лева. Според документите Буров получава от дружеството, на което всъщност е управител, 8 милиона лева. Дали наистина буржоазният идеолог и финансист сключва тази сделка, за да погаси лични дългове, или тя е плод на банкерския му нюх и политическа далновидност? През 1939 г. той е свидетел на нацистките настъпления и знае, че страната върви към икономически и политически провал. През 1941 г. имотът на ул. “Московска“ 41 влиза в бюджета на дружеството, а то отпуска пари за ремонта и издръжката му. Домът на Буров става административна сграда, а семейството се премества

 

под наем в жилище
на ул. “Дунав“ № 3


През 1948 г. банката и домът на Буров са национализирани. Всичките активи и пасиви на БТБ и дружеството се поемат от Държавния застрахователен институт. Две годни по-късно ДЗИ разпродава част от имотите си, сред които е и къщата на Буров. Тя е закупена от Комитета за изкуство и култура, който от своя страна я преотстъпва за ползване като студентска поликлиника.  
“Казват, че Буров ликвидира имота си, за да избяга от страната. Вярно е, че английското военно аташе му предлага да напусне България и да обяви задгранично правителство, но това не е в негов стил“, разказва Михаил Стоянов, шеф на фондация “Атанас Буров“.
На 10 септември 1944 г. Буров  е поставен под домашен арест. През 1947 г. е въдворен в Дряново. Два пъти дневно се подписва в околийското управление на МВР, а милицията следи всяка негова крачка. Вечер в съобщенията за произшествията предоставя информация за него с паролата “Овцете са в кошарата. Всичко е спокойно“. Това разказва в книгата си за Буров “Живот за България“ историкът Жоро Цветков. Местните органи за сигурност не успяват да разкрият “вражеската“ му дейност и


ловко се отървават
от него


През 1951 г. Буров е арестуван в квартирата си в Дряново. След обиска мебелите са изпочупени, завивките раздрани, а дрехите му  разкъсани. “Иззета е частна кореспонденция - нищо особено“, отбелязват в протокола длъжностните лица. Окован в белезници и под конвой, Буров е хвърлен в следственото управление на Държавна сигурност. Осъден е на 20 г. затвор заради “опити“ да събори народната власт и да реставрира фашисткото управление. Но съдбата е предвидила друго. Той излежава само 576 дни. Умира зад решетките на пазарджишкия трюм през 1954 г.
Двете му единствени преки наследнички  живеят извън България.



назад съдържание напред





съдържание


Жилищни капани
Красивият нов дом може да докара много некрасиви проблеми. Има доста български поговорки за неприятните последици от ...


Скандал в собствен СОС
Започнала като атака между групи с конкуриращи се икономически интереси, аферата с Общинска банка се превръща в ...


България и ЕС: повече въпроси, отколкото отговори
Първият икономически доклад за президента призна за рисковете от евроинтеграцията ...


Александър Праматарски, председател на Демократическата партия: Не искаме Софиянски за съюзник
Едно интервю на Таня Джоева за аферата с Общинска банка, за кризата вдясно и за това дали скандалът с Любомир Павлов ...



...


Строго секретно
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.