АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Леви-десни, ходом марш
Любомира Будакова, Руслан Йорданов

 Основната интрига за първия тур на президентските избори е кой ще се класира на балотажа с Първанов - Неделчо Беронов или Волен Сидеров

 

“Никакво фукане!” Това правило обеща да спазва настоящият държавен глава Георги Първанов в кампанията.
Кандидатът на десницата Неделчо Беронов вече успя да наруши обещанието си за “приличен тон”

 

След 16 години демокрация българският елит продължава да се държи като питомник от детската градина на голямата политика. Предизборната кампания във Франция вече е в разгара си, макар президентските избори там да са насрочени чак за май 2007 г. У нас само месец преди вота нито един от претендентите за държавен глава не е представил своя програма какво възнамерява да прави през следващите пет години на “Дондуков” 2. Още стои и въпросителната дали част от тях ще съберат необходимите 15 хиляди подписа, за да бъдат допуснати от ЦИК до надпреварата. Номинирането на претендентите в последния момент показва, че се наблюдава неосъзнато бягство от избори на основните политически сили. Оставащите 5 седмици са твърде кратко време, през което избирателите да се запознаят с прелестите на Неделчо Беронов, Волен Сидеров, Георги Марков, Любен Петров, Петър Берон, Григор Велев и останалите тръгнали на поход към “Дондуков” 2, така че да предпочетат някой от тях пред Георги Първанов. Което подхранва съмненията, че част от претендентите преследват цели, различни от победата.


Една от особеностите на предстоящия вот е, че по пътя са
заложени капани


познати от предишни парламентарни и кметски избори. Редом до фаворитите в левицата, десницата и националистическия спектър ще се състезават и дубльори, чиято роля ще бъде да "крадат" гласове от титулярите в сектора и допълнително да объркват избирателите. Така макар основният играч вляво да е Георги Първанов, очакванията са ген. Любен Петров да отклони 200-300 хиляди червени гласа, ако, разбира се, събере нужните подписи. Бившият началник на Генералния щаб се ползва с уважението и любовта на съкратените през последното десетилетие военни, които са традиционен електорат на БСП.
Неделчо Беронов ще трябва да се справя освен с плаващите пясъци на подкрепата от СДС и ДСБ и с опитите на своя доскорошен колега от Конституционния съд Георги Марков да му придърпа окъсялото електорално килимче. Героят от площадните революции в началото на 90-те разчита именно на носталгията по славните времена на едномилионния СДС. Всъщност в пистата на Беронов може да бяга и друг кандидат, познат на десния лекторат от зората на прехода - Петър Берон. Но пряката опасност за председателя на КС ще дойде по-скоро от сходството на техните фамилии, отколкото от близостта на избирателите им. С избора на Стела Банкова за подгласник зоологът ясно показа, че основната му цел ще бъде да намали шансовете на Волен Сидеров за класиране на балотажа.
Може би именно заради ролята на дубльорите на този вот - вместо предизборни платформи - месец преди вота публичното пространство е залято с екзотични обещания.


Конституционните съдии
сигурно са полудели


Лидерът на “Ред, законност и справедливост” Георги Марков вече смогна да обясни, че първата му работа, като стане държавен глава, ще бъде да отмени указа на предшественика си за създаването на коалиционното правителство на БСП, НДСВ и ДПС и да подпише документ за нов кабинет. Кой точно ще го сформира остава тайна, но с думите си бившият конституционен съдия успя да постави под въпрос компетентността на органа, призван да пази основния закон. Защото той по-добре от всеки би трябвало да знае, че работа на парламента, а не на държавния глава е да сваля и избира правителства. Освен ако по време на мандата си Марков не е тълкувал руската конституция, а не българската.
Увлечен от дискурса на ДСБ, а може би и от примера на бившия си колега, настоящият председател на Конституционния съд Неделчо Беронов увеличи мизата и обеща в Кюстендил, че ако стане президент, ще инициира свикването на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. А той би трябвало да знае, че решение за ВНС може да бъде взето само от парламента с квалифицирано мнозинство. Държавният глава не разполага с правомощия да разпуска Народното събрание и ако се опита да го направи, ще бъде проява на диктатура. В която Беронов вече успя да обвини настоящия президент, защото държал на лично подчинение НРС и НСО.

 

Лидерът на “Атака” хвърли ръкавицата за дебат с Георги Първанов и отказа да спори с останалите


Неспособен да се включи в конституционния спор, лидерът на “Атака” Волен Сидеров заложи на далеч по-познати карти. От думите му стана ясно, че неговият първи указ като стопанин на “Дондуков” 2 ще бъде да лиши турския сепаратист Адем Кенан от българско гражданство. Същото ще сполети и “ОМО - Илинден” с втория указ на лидера на “Атака”. Сидеров също обещава черно бъдеще за коалиционното правителство, но не като се пробва да го разпусне, а като “привиква по десет пъти на ден” министрите.
На този фон Първанов печели просто като обикаля селата и обещава да довърши започнатото през първия си мандат. Друг е въпросът, че той също допусна грешки, характерни за

 

първолаци
в политиката


но не и за опитни държавници. Заради новото си амплоа на независим кандидат позволи агитацията за него да се води от два щаба - на инициативния комитет начело с о.з. ген. Никола Колев и на БСП начело с Ивелин Николов. За капак се пръкна и трети център - на социолога Андрей Бунджулов, чиято работа ще бъде да координира действията на другите два щаба.
Кампанията на Първанов започна най-рано и прилича на разработка от учебник по социология. Обитателят на “Дондуков” 2 заложи на подписки, в които фигурират известни авторитети от спорта, културата, обществената сфера, науката. Вярно, подкрепата на Асоциацията на българските манекенки пресоли супата. Опирайки се на авторитета на лидерите на общественото мнение, Георги Първанов се опита да загърби традиционния сблъсък на ляво и дясно. “Хората се умориха от идеологически битки - обяви той при откриването на предизборния си щаб. - Искат да видят състезание между прагматични, работещи виждания за решаването на техните проблеми. Образно казано, президентът не трябва да е нито ляв, нито десен - трябва да е свестен.”
Опитът на Георги Първанов да излезе извън рамките на двуполюсното противопоставяне обаче не носи особен смисъл, тъй като нито един от неговите опоненти засега не го обвинява за това, че е ляв. Нападките от различните сектори срещу него гласят едно и също - че е подарил властта на Ахмед Доган, бабувал е на тройната коалиция, а освен това отговаря на работния псевдоним на ДС - “Гоце”. Големият проблем на бившия социалистически лидер е именно в това, че няма да може да отчете едно или друго свое действие като президент, а ще трябва да отговаря на претенции за работата на правителството, за обръчите около ДПС и за исторически рецензии, които е писал преди 20 години. От самото начало президентът е изправен и пред друга дилема -


кого да избере
за основен опонент


Традиционното синьо-червено противопоставяне логично води до посочването на Неделчо Беронов. От друга страна обаче, социологическите прогнози сочат, че е твърде вероятно на втория тур да се класира не 78-годишният шеф на Конституционния съд, а лидерът на “Атака” Волен Сидеров. Всъщност Първанов като че ли направи избора си още преди година - в деня на откриването на 40-ия парламент. Тогава за пръв път президентът в тържественото си слово остро нападна ксенофобската линия на Сидеров. “Твърде опасна е политиката, която сочи на гладния и недоволния като главен виновник за проблемите съседа, комшията - заяви Георги Първанов. - Политиката, която насажда омраза и изгражда образа на врага в лицето на другия етнос и религия, трябва да получи категоричен отпор.” Думите му, изглежда, породиха обрат в политическото поведение на Волен Сидеров, който до този момент избягваше да злослови по адрес на държавния глава. А непосредствено след това подхвана рефрена “Първанов - марионетка на турската етническа партия”.
От друга страна обаче, синият кандидат Неделчо Беронов също пое щафетата на “Атака” и в централните му критики ясно личат антитурски нотки. “Първанов продаде национални интереси срещу гласовете на господин Доган и неговата партия”, обяви Беронов пред Третото национално събрание на ДСБ. Впрочем далеч по-правилно ще бъде предизборният щаб на синия кандидат да заложи именно на противопоставянето срещу Сидеров, отколкото на изтърканите вече мантри за агент “Гоце” и “петата колона” на ДПС. Тъй като лидерът на “Атака” е човекът, който може да препъне Неделчо Беронов за участие в балотажа. За първи път на тези президентски избори водещата интрига в момента е не дали ще победи лявото или дясното, а кой сектор ще излъчи опонента на Георги Първанов за втория тур. Десният или националистическият. Ясно е, че при двубой Първанов - Сидеров ще задейства здравият разум на избирателите и настоящият държавен глава ще бъде преизбран дори с десни гласове. Но далеч не толкова сигурен би бил изходът от втори тур между Първанов и Беронов.

 

Титуляри и дубльори

 

 

За честта
и партийния товар


“За един бит - двама небити дават.” Тази народна поговорка добре илюстрира основното предимство на Георги Първанов пред нароилите се в последния момент конкуренти. Преди 10 години настоящият президент започва кариерата си из партийните върхове на “Позитано” 20 с поредица от загуби. На президентските избори през 1996 г. той бе шеф на предизборния щаб на червената двойка Маразов - Бокова, която буквално бе разгромена от изгряващата синя звезда Петър Стоянов. Няколко месеца по-късно - навръх Коледа, Първанов оглави БСП тъкмо преди нейните депутати да бъдат изпъдени с камъни и дървета от парламента. По-нататъшният му път бе осеян с мъчителни усилия за съхраняване на соцпартията и за изваждането є от безпрецедентната изолация, в която бе изпаднала. Затова Георги Първанов беше най-изненаданият човек в нощта на президентския вот през октомври 2001 г., когато му се удаде да победи за пръв път. “Тогава се включих в кампанията заради едната чест - моята и на Социалистическата партия, която ръководех по това време - призна наскоро Първанов. -  Тогава можех да загубя единствено тежкия партиен товар, който се беше стоварил на плещите ми години преди това.” 

 

   
Първанов вече смята, че не е важно дали президентът е ляв
или десен, а дали е свестен

 Най-голямата опасност пред Неделчо Беронов са плаващите пясъци на подкрепата от СДС и ДСБ


След като се настани на “Дондуков” 2, Първанов се придържаше плътно към няколко принципа. Първият бе да не допуска война между институциите по подобие на междуособиците от 90-те години. Веднъж на няколко месеца президентът си позволяваше гальовно да разкритикува правителството на Симеон Сакскобургготски, без обаче да стига до внушения за радикални промени. 49-годишният държавен глава избягваше да се държи назидателно и да формулира искания от типа “Симеоне, кажи си” или да поучава с притчи.
Втората линия, която следваше държавният глава, бе да се разграничи ясно от организационния живот на БСП, но и да подготви свои наследници в партията. Нито веднъж не бе забелязан на червен форум, въпреки че приюти немалко проверени кадри в президентството. Посочването на Сергей Станишев за негов приемник бе прието без почти никакви сътресения в БСП, дори през следващите години се извърши истинска смяна на поколенията в чиновническия апарат на “Позитано” 20, парламентарната група и местните структури. Третият принцип на Първанов бе да се опита да печели колкото е възможно повече приятели, а не врагове. От една страна, президентът има достатъчно горчив опит от годините 1997-2000, когато като лидер на БСП предлагаше подкрепата си на различни граждански обединения, а насреща получаваше недипломатичен отказ.
Вследствие от формулираните в конституцията бегли пълномощия президентският пост у нас е засилено церемониален. Което означава патронаж над конкурси, рязане на ленти и първи копки. С лекота Георги Първанов се справи с декоративните си функции. Но положи и целенасочени усилия да разгърне своя политика в незабелязаните от депутатите и министрите проблеми. Такива прояви бяха тържественото откриване на български университет в Тараклия, Молдова, и посещението в Димитровград в Западните покрайнини заедно със сръбския президент Борис Тадич. Първанов направи засега и най-големия държавнически пробив в Либия. В бедуинската палатка на Муамар Кадафи президентът предложи на лидера на Джамахирията план за подпомагане на болните деца. След което посети болницата в Бенгази, за да изрази съчувствието си към голямата трагедия на роднините и да ги убеди в невинността на българските медици.

 

 

 През декември 2005 г. Волен Сидеров поиска свикването на Велико народно събрание, което да премахне президентската институция  Според социолози ген. Любен Петров
може да грабне 200-300 хил. гласа


Лозунгът за “социалния президент” се опита да подплати с налагането на вето върху Закона за семейните помощи за деца, Семейния кодекс, промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, както и в организираната кръгла маса за столичната смет с участието на общината и правителството. Най-силното му попадение засега обаче е лансирането на юридическия му съветник Борис Велчев за главен прокурор.


Между Командира
и президента


Навръх старта на предизборната кампания председателят на Конституционния съд Неделчо Беронов отново бе поставен на изпитание от собствените си редици. В неделя, 17 септември, той заминава за Брюксел, за да се представи сам на партията, която бабуваше на дясното обединение - ЕНП. Задачата му да разсее чувството на разочарование, обзело европейските десни от поведението на българските им събратя, не е лека. Но лидерите на двете водещи формации в българското Г-4 - Иван Костов и Петър Стоянов, допълнително я усложниха, като го оставиха да се справя сам. Двамата за пореден път отказаха да застанат един до друг зад него и изпратиха на срещата международните си секретари.
Всъщност под знака на сдържана взаимна неприязън ще протече и самата кампания. Ако БСП няколко седмици търсеше решение на дилемата как да подкрепя кандидат, обявил се за независим, то Неделчо Беронов изпадна в незавидната позиция на човек, оставен сам да се бори за “Дондуков” 2, макар и на думи да е подкрепен от четири партии. Защото през изминалата седмица окончателно стана ясно, че СДС и ДСБ няма да правят общи щабове. Засега това е и единственият сигурен щрих от стратегията за “подкрепа” на десния кандидат-президент.

 

 Георги Марков мечтае за двоен “син шут” –
да стъпи на “Дондуков” 2 и да свали правителството
 При предишния си поход към президентството през 2001 г. Петър Берон събра 31 394 гласа. Резултатът явно не го е обезкуражил


Оставен сам да обикаля десните симпатизанти, докато Костов и Стоянов се мъчат политически да се надлъжат, е съвсем разбираемо защо Беронов все още няма предизборна платформа. Това не пречи демонстрираното през последните седмици да подсказва, че кампанията му вероятно ще мине под знака на риториката, характерна за Иван Костов.
От началото на лятото досега отношението на шефа на КС към действащия президент претърпя голяма еволюция. Докато през юли Беронов спазваше премерен тон, типичен за един висш юрист, в речта си на конгреса на ДСБ подложи Първанов на унищожителен огън с типична политическа лексика.
“Стигнали сме даже дотам, че държавният ни глава, най-отговорният човек в държавата, да се окаже сътрудник на бившата ДС, и то с псевдоним!” Беронов спокойно отиде още по-далече в своите наблюдения, като обвини президента в диктатура, защото държи на лично подчинение служби като НРС и НСО, и то “ръководени от кадри на бившата ДС”.
По всичко изглежда, че досиетата и агент “Гоце” ще бъдат основните козове на Неделчо Беронов срещу Георги Първанов. Но едва ли ще могат да го изведат извън границите на твърдото електорално ядро. Явно десните вече са забравили урока си от последния път, когато използваха черен PR, макар това да беше едва преди пет години. И изглеждат готови да вкарат в неговия капан настоящия си претендент. Защото едва ли може да се очаква резултат, различен от тогавашния, ако щабът на Беронов и Юлиана Николова не разнообрази критиките срещу Първанов с ясна концепция, базирана на конструктивни предложения за бъдещето на страната и за ролята на президентската институция в него.


“Атака” с бумерангов ефект


Белоглавият водач на националистите има една симпатична страна -  помни от ден до пладне. Например на 22 декември вестник “Атака” излезе на първа страница с призив за свикване на Велико народно събрание, което чрез промяна в конституцията да премахне президентската институция. 10 месеца по-късно Волен Сидеров тръгна да щурмува “Дондуков” 2 с непоклатимото убеждение, че ще бъде най-достойният президент в цялата история на България. Нещо подобно се случи и с 300-те хиляди подписа срещу разполагането на американските бази, които “Атака” ужким беше събрала, но така и никъде не внесе. Сидеров започва акциите си изведнъж, движен от резки импулси, и също така внезапно ги прекратява. По същия начин се стекоха събитията и с протестите срещу Ирак, обгазяването на Стара Загора, високоговорителите в джамиите и “циганския терор”.
Преди година коалиция “Атака” се превърна в парламентарна сензация благодарение на 300-те хиляди души, гласували за нея. Но тогава започна и бързият разпад на обединението. Първи си тръгнаха т.нар. леви патриоти (разбирай - главно бивши военни) от “Нова зора” и “Защита”, а скоро след тях и младежите на Боян Расате от БНС. 
Инцидентът на магистрала “Тракия” раздели Сидеров с първия му заместник - Павел Чернев, и му донесе сваляне на депутатския имунитет,  дело за подтикване към лъжесвидетелство и укривателство, което предстои да се гледа след президентските избори в Пазарджишкия съд. След магистралния побой лидерът на “Атака” съвсем разреди публичните си прояви и рейдове из страната. По-рядко влиза и в сградата на Народното събрание (“крепостта на мафията”), където го изпратиха неговите избиратели. След като стана парламентарна сила, “Атака” бързо усвои лошите нрави на старите партии. Депутатите на Сидеров взеха рядко да се завъртат в пленарната зала и бързо се научиха да гласуват с чужди карти. През последните месеци зачестилите изблици на параноя водят дотам, че  Волен Сидеров непрекъснато вижда около себе си двойни агенти на ЦРУ и МВР, което значително затруднява комуникацията с неговите симпатизанти и привличането на свежа кръв в структурите на “Атака”. Последният му окоп остана бургаската кабеларка, откъдето той води предизборната си агитация.

 

Георги Първанов призна, че преди 5 години се явил на изборите “за едната чест”. Загубилият тогава Петър Стоянов пък не посмя да се яви тази есен, за да не би ДСБ да стреля в гърба му

 

Прави впечатление, че Сидеров се кандидатира в последния момент, а засега е отчел само една среща с избиратели - в Пловдив. Досега не е представил нито платформа, нито някакъв смислен план какво ще прави на “Дондуков” 2, освен че пак ще се бори за свалянето на новините на турски език от екрана на БНТ. Големият шанс на Волен за президентския вот е, че никоя от големите партии не обръща внимание на ксенофобската му агитация и той е оставен да плува сам в свои води. Основният му недостатък е, че засега нито един от социалните проблеми на неговите избиратели не е решен благодарение на кресливите му агитки.


Гамбит за дама и офицер


На 68 години Любен Петров успя да украси генералските си пагони с най-ярката звезда, избухвала напоследък в родната политика - актрисата Нели Топалова. До кандидатпрезидентския тандем, в който бившият началник на Генщаба почти не се забелязва, той стигна след 35 години армейска служба и два мандата като депутат от БСП. В предишния парламент генералът събуди уважението на антивоенно настроената част от левицата с твърдата си позиция срещу участието на България в окупацията на Ирак и влизането в НАТО. Той естествено се обяви и против закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. На практика Любен Петров фактически напусна БСП с декларацията си в подкрепа на червено-кафявата коалиция “Атака” преди парламентарните избори през миналия юни. Последва и бляскава реч на партийния конгрес в Пловдив, където той се обяви против съглашателството с НДСВ и одесняването на партията. За жалост обаче генералът оттогава не е казал нищо ново.
През юли, след като Петров напусна театрално БСП, дори и най-слабо проницателните политикани схванаха, че той просто обявява старт на кампанията си за “Дондуков” 2. През следващите седмици генералът успя да обедини зад кандидатурата си цели 19 организации от националистически и комунистически тип, които в голямата си част стояха и зад Волен Сидеров преди година. За негов лош късмет обаче на състезателната писта се качи и друг харизматик от същата порода - Петър Берон.
Може би за да компенсира усещането за фуражка и зелени чорапи, Любен Петров се реши на смел и екстравагантен ход - да вземе със себе си в президентството актрисата и фотомодел от 70-те насам - Нели Топалова. Оттогава кампанията на червения генерал се движи, огряна от политическата ерудиция на актрисата. “Откакто се кандидатирах за вицепрезидент, спрях да чета вестниците отзад напред”, сподели Нели малко преди пресата да се запълни с нейните умотворения. Все пак съдбата понякога предлага изненади и на военните. Точно в момента, когато Любен Петров обяви намерението си да изтегли 120-те български бойци от Ирак, медиите гръмнаха, че неговият син - подп. Юлиан Петров, заминава за Ашраф като завеждащ връзките на българската рота в Ирак.
Засега кампанията на ген. Петров се развива като на анимационен филм - срез низ от нелепи случайности, но те със сигурност развеселяват публиката, която и досега се е нагледала на водевили. 


Любимецът на
сините площади


Когато ген. Любен Петров се включи в президентската надпревара, десните лидери потриха доволно ръце. Простата им сметка гласеше, че бившият депутат  от левицата, който напусна БСП, ще отнеме някой и друг процент от резултата на Георги Първанов и неговата победа на първия тур става все по-малко вероятна. Освен това кандидатурата на ген. Петров служеше и като доказателство, че не само дясното политическо пространство е разединено.
Тези сметки обаче бяха валидни само няколко дни. Защото в тила на кандидата на “обединената десница” Неделчо Беронов се появи нов претендент, при това не кой да е, а любимецът на сините площади от началото на 90-те Георги Марков. Отгоре на всичкото кандидатът на партия “Ред, законност и справедливост” притежава много от качествата, дефицитни при Беронов - има богат политически опит и остър език, знае подхода към сините сърца, познат е на избирателите, но винаги успява да задържи вниманието им. Проявите му може и да предизвикват крайни оценки сред съмишленици и опоненти, но важното е, че никога не са посрещани с апатия и безразличие. Достатъчно е да си спомним прословутия му манифест от 1991 г., публикуван на първа страница във в. “Демокрация”: “Избори до дупка, докато стигнем до така желаната демокрация. Избори, докато в тоя мрачен и осажден подбалкански тунел не проблесне светлината на днешното щастие, а не мъглявата перспектива за утрешни някакви си хоризонти. Така и ще завърша: Бюлетината е синя, а изборите са до пълна победа!”
Появата на Марков явно стресна щаба на Беронов, защото срещу него тутакси беше спретната контракампания с помощта на друг ветеран от ранното СДС - Едвин Сугарев. Поетът, който е известен и с това, че винаги може да каже по нещо лошо за всекиго, обяви кандидатурата на Марков за комична, тъй като бившият конституционен съдия бил “доказан агент на Държавна сигурност”. Кой, кога и какво е доказал, Сугарев по навик пропусна да уточни.  
Самият Марков също наблегна на бомбастиката и вероятно ще заложи на нея в предстоящата кампания, защото знае, че няма да му се наложи да ги изпълнява. Всъщност, ако все още живеехме  в “героичните” времена от началото на 90-те години, адвокатът със сигурност щеше да стигне поне до балотаж, където да си оспорва президентското място в “кърваво дерби” с генерал Петров. Времената обаче отдавна са други - консенсусни и коалиционни.
Все пак Марков не може да бъде упрекван, че гледа само към миналото. С избора си на бизнес дамата Мария Иванова за кандидат-вицепрезидент синият ветеран вероятно дава знак, че е дошло време българската десница да търси нови лица, като се обърне към богатите и успелите. Засега не е ясно обаче дали след изборите самият Марков ще получи възможност да участва в изграждането на новата десница.


Повелителят на буболечките


Всъщност безспорният първенец в тазгодишната президентска надпревара е Петър Берон. Поне по два критерия - брой научни трудове и партийни превъплъщения. Биологът, виден изследовател на пещерната фауна, е също толкова добре познат на широката общественост, колкото един от опонентите си - лидера на партия “Ред, законност, справедливост” Георги Марков. В зората на демокрацията двамата скачаха с еднакво въодушевление по площадите. Три петилетки по-късно въодушевлението, в това число от взаимното им познанство, отдавна се е изпарило.
Настоящият депутат и зам.-председател на парламента влезе в политическия живот на страната като един от основателите на сдружение “Екогласност”. В края на 1989 г. стана първият секретар на СДС, но кариерата му продължи едва година. Крахът є дойде през декември 1990 г., когато трябваше да освободи поста заради псевдонима “Бончо” и картончето за агент на ДС, размахани в публичното пространство. Години по-късно Берон е категоричен: “Могат да ми изваждат картончета и от майка си, и от баща си. Късно е либе за китка, както се казва. Като бивш депутат и кандидат за такъв никоя проверка не установи нищо за мен. Сега могат да ме изкарат, че съм убил цар Дарий.” Реакцията му тогава обаче бе далеч по-емоционална. Обидено напусна редиците на синята партия и започна митарствата си в политическия живот на страната.
В две кандидатпрезидентски кампании е участвал до този момент екзотичният народен представител. На изборите 1992 г. се яви срещу Жельо Желев като подгласник на Жорж Ганчев. От тогавашната му изява обаче остана само крилатото “Кажи си приказката, Бероне” на шефа на БББ и троснатата закана след провала, че се връща към буболечките, защото там няма негодници.
Любовта му към зоологията издържа до 2001 г., когато превес отново взе политическата тръпка. Пробва се за “Дондуков” 2 за втори път, но този път като титуляр. Явно безличните 1.11%, взети тогава, не са го обезкуражили, защото зам.-председателят на “Защита” и депутат от “Атака” ще пробва силите си и тази година. Като подобно на почти всички останали кандидати заложи на женското присъствие в кандидатпрезидентската двойка и си избра за подгласник Стела Банкова.
“Хубаво е хората да имат избор.” Така зоологът обясни третия си поход към президентството. Но макар да не го признава, кандидатурата на Берон си има ясна цел - не да победи, а да препъне крачките към “Дондуков” 2 на Волен Сидеров. В парламентарната кампания миналата година Берон и Банкова не пестяха хвалбите си за лидера на “Атака”, но любовта между тримата отдавна е заменена с омраза. Банкова напусна преди повече от половин година групата на "Атака" и оттогава води яростна кампания срещу Сидеров. Макар да остана в групата, Берон също отдавна страни от кохортата му. Но двамата знаят достатъчно неща от кухнята, за да вгорчат живота и президентския устрем на Сидеров и компания.

 

Румяна Бъчварова, изпълнителен директор на “Маркет линкс”:

 

По-вероятен е балотаж Първанов - Беронов

 

Г-жо Бъчварова, една от основните въпросителни в предстоящите президентски избори е дали може да бъдат спечелени още на първи тур. Каква е вероятността това да се случи?
- Според мен – много малка, защото анализът на активността при предишните избори показва тенденция на снижаване. И ако през 2001 г. на първия тур са участвали около 2,5 млн. избиратели, няма причина да очакваме повече да отидат до урните при предстоящия вот. А към момента това означава, че дори и да се прочистят избирателните списъци и броят на гласоподавателите да падне на около 6 млн., не може да се постигнат необходимите малко над 50%, за да спечели събралият най-много гласове още на първи тур. Само някакъв изключителен фактор може да активизира избирателите и при убедително представяне на Георги Първанов това да се случи. За момента такъв фактор няма. По принцип избирателната активност се повишава, когато има интересна дилема в самите избори или се състезават атрактивни кандидати. Единственият импулс за необичайно увеличаване на избирателната активност беше през 2001 г. с появяването на НДСВ. Тогава до урните отидоха дори хора, които до този момент въобще не бяха гласували. Но такъв фактор към момента няма и няма да има.
Насажданото чувство, че кампанията е предопределена, също може да изиграе лоша шега на Първанов?
- Да.
Но ваши колеги анализират, че по-голямата част от кандидатите ще играят в националистическата ниша, а именно там са най-колебаещите се гласоподаватели. Това не може ли да изиграе ролята на стимул за повишаване на активността?
- Мисля, че тази ниша във варианта, в който я наблюдавахме преди 1 година с появата на “Атака”, като че ли се е изчерпала. И това личи много ясно в спада на доверието към “Атака”. За да има голяма борба в националистическата ниша, трябва да има нов тип националистическа политика. А това ми се струва малко вероятно при тези кандидати.
Предопределен ли е балотажът между Волен Сидеров  и Георги Първанов според вас?
- Не, според мен даже не е и сигурен. Дори е малко вероятен.
Защо?
- Защото “Атака” губи част от своите последователи. Волен Сидеров – също. За една година стана ясно, че “Атака” може да има атрактивно, но не и ефективно политически поведение. Затова едва ли толкова големи групи от избирателите ще се преориентират към Волен Сидеров до размери, в които той, да речем, два пъти да увеличи своите гласоподаватели и да успее да стане втори.
Добре, но балотаж Първанов - Неделчо Беронов не е ли миниран от разногласията в дясното, които не бяха преодолени с издигането на кандидатурата му? СДС и ДСБ продължават да се държат, като че ли искат техният кандидат да загуби, а не да спечели.
- Мисля, че тези разногласия са толкова отдавна и са ясни и видими, че не могат вече да преобърнат решението да се гласува за него. Така или иначе той е най-сериозният десен кандидат. Независимо какво е личното отношение към него, десните избиратели нямат друга реална алтернатива.
Но в крайна сметка основният въпрос, които ще предопредели дали Сидеров или Беронов ще отидат на балотаж, стои в мотивацията на техните избиратели. Кои ще бъдат по-мотивирани да отидат до урните – десните или тези от националистическата ниша?
- Не виждам каква е силата на мотивацията да се гласува за Волен Сидеров. Обикновено избирателите, които подкрепят кандидатура като неговата, са силно мобилни, действат импулсивно и в по-голямата си част, въпреки че заявяват подкрепа за него, не гласуват. Докато десните избиратели са хора с устойчиво поведение, с рационална мотивация и по-вероятно е те да бъдат по-активни в гласуването си. Нека да не забравяме, че само гласовете, които бяха за ОДС, ДСБ и БНС, макар че последните не го подкрепят, са достатъчно значим брой.
Но дали Неделчо Беронов може да ги акумулира? Той дори не е достатъчно добре известен на широката общественост?
- Преди да е ясно каква ще бъде кампанията, не мога да прогнозирам това.
Какво може да промени кампанията?
- Тя може да наложи интересни теми за дебат, интересни, значими тези. Може да се изгради образът на една политическа личност, която да отговори на определени очаквания.
Вие самата очаквате ли изненади от тази кампания?
- Това е най-честият задаван въпрос през последните дни и отговорът му е – изненадите затова са изненади, защото не могат да се предвидят.
Въпросът е дали действително е предопределено преизбирането на Първанов?
- Мисля, че не е толкова сигурно, колкото се представя в момента, и самият факт, че изборът му пропагандно се представя като предопределен, подсказва, че става въпрос по-скоро за презастраховка при наличието на определени неизвестни. Нестабилна е политическата подкрепа в последните години. Може да се промени в последния момент и от най-слабия на пръв поглед фактор.
Досегашните президенти падаха в клопката на мотивацията за промяна на статуквото. Още ли е силна тя в обществото или то вече е започнало да я преодолява като движещ фактор?
- Все още доминира тази група, която обикновено решава изхода на едни избори. Това е групата, която мигрира от един към друг политически полюс. Обикновено следва по усета си този, който би бил победител, и търси промяната. Въпросът е кои са по-активните избиратели – тези, които желаят промяната, или тези, които искат устойчивост. Тези, които искат устойчивост, по принцип са по-пасивните избиратели. Те по-рядко отиват да гласуват.
Какви са основните препятствия, в които би могъл да се препъне Георги Първанов?
- Може да го спъне силна друга лява кандидатура. Аз не бих подценявала ген. Любен Петров, защото той стои по-близо до автентичното и стабилно ляво представителство.
Колко от гласовете за настоящия държавен глава би могъл да грабне?
- 200 000-300 000 гласа най-вероятно.
Само от Първанов или и от националистическата ниша?
- От националистическата ниша не толкова. Тя и сама достатъчно ще се ерозира с двамата си кандидати в момента. Това е една от спънките. Другата е, че липсва мотив да се отиде на първи тур, при положение че има и втори.

 

 

 



назад съдържание напред



съдържание


Леви-десни, ходом марш
Основната интрига за първия тур на президентските избори е кой ще се класира на балотажа с Първанов - Неделчо ...


Money, money...
Предизборният щаб на Георги Първанов пита ЦИК дали един лев е дарение и трябва ли да подписва договор със спонсора. ...


Цената на тока победи парното
По данни на Евростат България е на шесто място по цени на тока в Европа. След нас е дори и Гърция, която е основен ...


Джевдет Чакъров: Трайно решение, а не пожарна команда трябва за боклука на София
Интервю на Калин Първанов с министъра на околната среда и водите за сложните баланси в голямата политика и в ...



...


Здравейте, комисари!
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.