АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Последния път, когато...

Актрисата Цветана Манева

...танцувах.

Почти не си спомням, толкова отдавна е било. Вече не танцувам, но преди много обичах - изглежда съм си го изтанцувала.

...правих торта.

Рядко, на някой празник. На пазара има много хубави торти и не е нужно да ги правя сама, прекалено трудоемко е. Но всеки ден готвя, имам много специалитети и ме хвалят!

...бях на сцената.

На 1 ноември в Хасково играхме "Преспанските камбани" по случай Деня на народните будители.

...си тръгнах по средата на представление.

Никога не съм го правила. Дори и нещо да не ми хареса, колегите ми са положили толкова труд, че заслужават уважение.

...студентите ме ядосаха.

Не съм имала такива случаи, в които чак да ме ядосат. По принцип изнасям превантивно някакъв тип лекции, свързани с отговорността и дисциплината. Говоря за отговорността и дисциплината във връзка с това, което са се заели да правят в собствения си живот. Аз гледам на работата си като преподавател като на посредник. Не мога да осъществя мечтата им, свързана с театъра, но мога да бъда един добросъвестен посредник. Останалото е тяхна работа - вярата в себе си, положеният труд, последователността, дисциплината, склонността да поемаш рискове, да не се поддаваш на суетата и на празните приказки около себе си...

...загубих търпение.

Много често, но имам способността да не го изразявам. Последния път, когато ярко загубих търпение и стигнах до много неприятния момент, когато водя диалог с телевизора, което е почти налудничаво, беше по време на президентските избори.

...изненадах сама себе си.

Трудно ми е да посоча някакъв конкретен миг. Но се изненадвам от себе си, че все още успявам да организирам енергията си и да имам такава въпреки постоянно напредващата и напомняща за себе си възраст. Чувствам се по-енергична, отколкото съм си представяла, че на тези години би могъл да бъде човек. Все си мислех, че човек след 60 години вече е отписана работа. Свързвам начина, по който се чувствам, с работата със студентите, защото те зареждат. Поне не губя енергия - колкото им отдавам, толкова получавам от тях. Другото ми обяснение е, че умея да се радвам на прости неща. Нямам болезнени амбиции, стремежи и желания. Човек съм, който умее да се отнася към другите. За мен е важно аз да мога да отдавам обич. Не гледам на това като разменна монета - аз давам и трябва да получа. И това ме поддържа в равновесие. Нямам проблеми с преяждане, с неразумно хранене, със злоупотреба с алкохол. Виж, с цигарите нещата стоят по-иначе, малко по-лошо.

...нещо ме сломи.

Смъртта на майка ми. Всеки преминава през този път, загубваме родителите си. Загубих и баща си, но то беше отдавна. А след кончината на майка преди две години усещането ми, че съм ничия, е много болезнено. Просто илюзия е да си мисля, че в главата на съпруга ми или в мислите на дъщеря ми и на внуците съм настанена така непрекъснато, както съм била в мислите и сърцето на майка. Освен това тя беше такъв човек, чо можеше да  комбинира мислите и чувствата. Притежаваше тази емоционална интелигентност.

...се поглезих.

Може би моето глезене се заключава в купуването на неразумни неща. Не знам дали е глезене или някакъв вид терапия... Купувам дребни и не особено належащи за момента работи - нескъпи, разбира се, толкова разум проявявам. След това мога и да не ги употребявам, главно ги подарявам.

...не получих роля, която исках.

Когато Младен Киселов прави кастинг за "Есенна соната". Много исках да получа ролята, но тя отиде при Илка (Зафирова).

...се влюбих.

Беше през 1996 г., когато се роди моят внук Петър. Имам и внучка Цветана, но някак си се влюбих в момчето - може би защото ми е първият внук.

...направих нещо на инат.

Не съм капризна и си мисля, че не се инатя, но може би бъркам в самопреценката си. Умея да защитавам мнението си и да отстоявам позициите си и не изключвам понякога да стигам до инатлък, което е много неприятно. Ако някой около мен забелязва подобно нещо, бих му била благодарна, ако го сподели.

...проявих суета.

Вероятно миналата седмица, като се подстригах. Въпреки че то пак беше в неделя, по време на изборите, и беше повече от нерви, отколкото от суета. Може би някаква нервна суетност... Не съм по-суетна от нормата. Старая се да харесвам себе си. Работата ми е такава, че ако аз сама не се харесвам, не мисля, че и сред зрителите ще се намери някой, който да ме хареса. В природата на това, което върша, е заложено да бъда харесвана, да бъда одобрена, да бъда разбрана.

...се смях на глас.

Често се смея на глас. Например на "Господари на ефира". Снощи се смяхме с Явор (Милушев) на "Размисли и страсти" на Юлиян Вучков. Много интересно тече там подканата за активен диалог - в момента, когато този, който се обажда, стане активен, бива прекъсван.

...плаках.

Скоро не съм плакала. Тъга изпитвам често. Угнетявам се от много от нещата, които ме заобикалят. Чувствам се потисната, стегната, като затисната от това, че има много нещастни хора. Натъжават ме възрастни мъже и жени, които стоят в студения сезон в някакъв ъгъл, протегнали ръка.

...си спомних детството.

Днес, със студентите. Ставаше въпрос за тази способност да изпитваш въодушевление и да си вярваш. Това са детските игри, в които се правиш на принцеса или рицар и нито за секунда няма мисъл, че си неубедителен. Какво дете бях ли? Мама винаги казваше, че съм била послушна. Вярвам є. Имам спомени, че бях сензитивна, боях се от светкавиците, гръмотевиците, от много вода, от огъня. Някакъв страх съм изпитвала от природата, от нейната непредсказуемост като действие и реакция. Сега тези ми опасения са станали някак си по-зрели, но този страх от непредсказуемото се пренесе като усещане върху хората. Не обичам непредсказуеми хора, които изненадват и които на всичкото отгоре си вярват.

...загубих приятел.

Аз си мисля - това е повече утешителна мисъл, но съм почти хиперреалист, че след като съм го загубила, значи не ми е бил приятел. Труден човек съм. Имам много изисквания към себе си и изглежда, че предявавам много изисквания и към приятелите си.

...исках да бъда по-лежерна.

Бях достатъчно - особено като млада. Сега не допускам да ми е по-лесно и да съм лежерна. Не си въобразявам, че ми е отреден дълъг и безпрепятствен живот. За времето, което ми остава, искам всичко да е много точно, ясно, почтено.

...направих компромис.

Правя компромиси със здравето си - с това, че пуша. И със силите си - заради това, че се преуморявам.

...получих подарък.

На 9 септември, тогава е денят на нашата сватба с Явор. Имаме 30 години брак. Бяхме в Созопол, той ми подари едно златно синджирче, а аз на него -  един дървен кон...

...разголих душата си.

Било е на сцената, в живота не я разголвам. Част от душата ми е да участвам в каузи - като тази за защита на интелектуалната собственост. Мисля, че притежавам качеството да разбирам грижите, потребностите, проблемите на хората. То е и задължително заради работата. Разголване на душата в смисъл да се изжалвам? Не, аз стискам зъби! Не натоварвам другите с моите не толкова лични проблеми, а съвършено нормални колебания, терзания, различни настроения, лабилни нерви, преумора. Старая се да ги спестявам на тези, които са около мен. Гледам да се справя сама. Дали не е опасно? Може би един ден ще гръмна... Но наистина не считам, че отсрещният може да бъде в тази комбинация на мислите и чувствата, в която трябва да се докарам аз, за да взема решение и да си бъда полезна. Дори да е най-добронамереният човек.

...бях слаба.

Няма да ви кажа конкретно, но аз не се събуждам силна. Нито оптимистично настроена. Знам, че навън ме чака един разрушителен възторг. Ако има такъв жанр, мисля, че в него се движим непрекъснато. Не се чувствам силна сутрин, гледам да събера колкото имам стабилност, да успея да се усмихна в огледалото и да тръгна максимално устойчиво. Ужасно ненавиждам, когато първите новини, които чуя, са свързани с човешки живот, глупаво, глупаво, глупаво отнет от невниманието или своеволието на някой по пътищата. Така че де факто аз се събуждам слаба сутрин, понякога с ужас как ли ще протече денят...



назад съдържание напред



съдържание


Идват ли euroпейските цени
Плавно, но минимално поскъпване на стоките и услугите прогнозират икономисти. По същата схема се развиха процесите в ...


Триглавият ГЕРБ
Бизнесмени, бивши служители на МВР и досегашни активисти на различни десни партии изпъкнаха в гражданското сдружение ...


1.5 милиарда пенсионни лева чакат европроектите
В конкуренция с банките парите от допълнителното осигуряване се борят за дългосрочни инвестиции ...


Д-р Антон Въжаров: Ръководството на БЛС страда от управленско безсилие и зле прикрита алчност
Интервю на Мариана Тодорова с наказания русенски лекар за меркантилизацията, за злоупотребите в болниците, ...



...


Минно поле
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.