Всеки може да прегърне гигантска котка в будисткия манастир Ват Па Луангта Буа. Невинно забавление или флирт със смъртта е близостта с раираната машина за убийства

Авторката в опасна близост с хищника

"Оставете тук очилата и раницата си и ме следвайте." Дребният тайландец в жълта фланелка ми подава ръка и тихо ме води до излежаващия се на слънцето тигър. Двама негови помощници повдигат главата на гигантската котка и я полагат в скута ми. Никой не говори. Резките движения са забранени. Младеж от охраната прави снимките, с които да се хваля пред приятели, като междувременно внимава да не настъпи суперхищника по опашката.

В близост до "фотосесията" се мотаят още шест-седем пораснали екземпляра, необезпокоявани от въоръжени пазачи. Единствената ми защита в случай на опасност е главният будистки монах Пра Ачарн Посит-Чан. Мъжът прикляка до 200-килограмовото животно, което клюма в ръцете ми. Готов e, да го плесне по носа, ако се раздвижи или заръмжи. Държи се с него като с непослушна домашна котка.

"Процедурата" е бърза. Нямам време да осъзная аз ли държа главата на звяра, или той ме държи под себе си. Да си в такава близост до перфектна машина за убийства е, меко казано, екстремно. Едно грешно движение и можеш да подсигуриш храната й за двайсетина дни. Този екземпляр определено няма общо с куция тигър Шир Хан - омразния враг на Маугли от Киплинговата "Книга за джунглата". Домът му - "Храмът на тигъра", също е част от реалността, а не от романите.

Мястото от няколко години привлича любители на диви зверове. В него хармонично съжителстват тигри, сърни, диви прасета, водни биволи и птици. Необикновената будистка обител е закътана дълбоко в тайландската провинция Канчанабури, недалеч от границата с Мианмар. А в нея монасите редуват медитация и разходки с тигри.

От основаването си през 1994-а манастирът Ват Па Луангта Буа е убежище за диви животни. Местните селяни оставяли на грижите на монасите ранени птици от джунглата, сърни, цели семейства глигани. През 1999 г. донесли и първото тигърче, чиято майка била убита от бракониери. Оцелелият мъник бил продаден на богаташ от Банкок, който наредил препарирането му. Животинчето обаче избегнало нерадостната съдба. Стигнало до манастира живо, макар и инжектирано с формалин във врата.

Няколко месеца по-късно местните донесли 2 мъжки осиротели тигърчета. Последвали ги още две. Биологичната хармония била постигната с четири женски зверчета, предоставени в храма от граничните полицаи.

Сега в манастира живеят 17 тигри, десет от които са родени тук. Принадлежат към индокитайския подвид Pantera tigris corbetti, обитаващ горите на Лаос, Мианмар, Камбоджа, Тайланд, Малайзия и Виетнам.

Всички питомци на будистите имат имена и ярки характери. Сайфа (Светкавица) е нервен, непредсказуем и обича тайландския масаж; Пайу (Буря) е кротък, умен и игрив, но мрази ярките цветове и парфюми. Женската Сайрунг (Дъга) се държи като раздразнителна и зла примадона.

Освен монасите за тигрите се грижат доброволци - тайландци и чужденци. Хранят хищниците с варени пилета и суха храна за котки, ограничавайки максимално достъпа им до сурово месо и кръв. Дивите животни са свикнали с хората. Позирането за снимки с туристи следобед е част от ежедневието им. Вечерите прекарват затворени в големи клетки.

Монасите контролират питомците си. Макар че някои имат дълбоки белези от одрасквания, до този момент никой не е бил нападан или раняван сериозно

Въпреки това туристическите пътеводители съветват търсачите на силни усещания да избягват "Храмът на тигъра", освен ако не искат да пофлиртуват със смъртта. Критиките летят към необичайната "зоологическа градина" от още една посока. Според мнозина хищниците са упоявани и използвани от будистите като "касички". Познавачите обаче поясняват, че животните са активни през нощта, когато ловуват, и са сънливи през най-топлите часове на деня. Освен това гледачите им биха изкарали повече пари, ако спрат да се въртят около тях и ги продадат на черния пазар.

В интернет-форумите се обсъжда морално ли е да се държат тигрите далеч от естествената им среда и не трябва ли да се пуснат обратно в джунглата, макар и с риск да станат жертва на бракониери. Непредубедените посетители на манастира обаче намират каузата на тайландските монаси за благородна, защото в Азия повечето животни свършват в тенджерите, а на черния пазар цената на убит тигър стига 30 хил. долара.

Докато специалисти и лаици спорят, ежедневно между 150 и 300 туристи посещават резервата, водени от желанието да погалят или просто да погледат отблизо благородния хищник. Както всяка будистка обител и тази се издържа само от дарения. Понеже броят на тигрите расте и порционът им скача, въведена е входна такса от 300 тайландски бата (около 10 долара). Срещу 1000 бата пък всеки може да се снима с красивите животни.

Будистите отдавна обмислят как да създадат по-добри условия на големите котки. През 2003 г. главният монах Пра Ачарн Посит-Чан слага началото на проекта "Нов дом" на стойност около 600 хил. долара. 12 акра от земята на манастира са заделени за изграждането на "Остров на тигрите," който да приюти до 30 от дивите зверове.

Предвижда се на тази територия да живеят свободно, а туристите да ги наблюдават от безопасно разстояние. На "острова" ще се подготвя и бъдещото поколение тигърчета, преди да бъде пуснато обратно в джунглата. Част от проекта - "Водопадът на тигрите", вече е готов. В него се ширят два великолепни екземпляра.

За съжаление вече опитомените в манастира хищници не може да бъдат върнати обратно в дивата природа, защото инстинктът им за оцеляване е притъпен. Обикновено майката обучава малкото си две години как да ловува - тренинг, който донесените от джунглата сирачета и родените в храма мъници нямат. Свикнали с хорското присъствие, пуснатите на свобода животни най-вероятно ще се въртят около селищата и ще бъдат убити от изплашени жители или бракониери.

Въпреки че ловът на тигри и търговията с тях са строго забранени в цял свят, в Югоизточна Азия действа добре организирана мрежа от бракониери и търговци. Защото всичко в животните е ценно - от кожата до костите им, които се използват в традиционната китайска медицина за лекуване на ревматизъм.

От 100 000 тигри в началото на ХХ век до днес са оцелели едва 5000

В Тайланд те са не повече от 200. Само през последните 60 години са изчезнали три от общо осемте подвида на най-голямата дива котка в света.

За да подкрепи будисткия резерват, тв каналът Аnimal Planet постоянно популяризира дейността му. От екрана разбрахме каква е разликата между западното и източното разбиране за опазване на застрашените видове. Според западните екозащитници оцеляването на тигрите е свързано със спасяване на дивата им среда и на естествената им плячка. В Азия обаче имат друг поглед върху нещата. "Тук тигрите са хранени и обичани. Защитени са от бракониерите и може да се размножават. Те са щастливи", казва ми един от будистките монаси и продължава да си играе с най-младото попълнение в храма.

ПАРАМЕТРИ

Тигрите са най-едрите и силни котки в света. Мъжките тежат между 180 и 320 кг, а на дължина стигат от 2.6 до 3.3 метра. От оцелелите пет подвида суматранският е най-малък, а сибирският - най-голям.

Силните челюсти и острите зъби ги правят перфектните хищници. Плуват добре, развиват скорост до 49-65 км/ч, скачат и до 9-10 м на дължина. Без усилие влачат плячка от 50 кг и могат да прескачат с нея ограда над 2 метра. Само с един удар на лапата си са в състояние да убият голям вълк.

Сибирските тигри са потенциален враг на кафявата мечка, макар че и двата звяра избягват да се срещат. Три от общо осемте подвида тигри са смятани за изчезнали - каспийският, балийският и яванският. Животното е вписано в Червената книга на застрашените видове.