АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Градът

Щурец в окото
Искра Ценкова

Домът на умъртвения журналист Райко Алексиев се разминава на косъм със съдбата да се превърне в жилище на семейството на Трайчо Костов

 

 
Една от малкото запазени снимки, от които ни гледа Фра Дяволо в компанията на свои колеги



Един литър кафе, няколко пакета цигари и още толкова бурканчета с домашно сладко са напълно достатъчни за появата на поредния брой на най-тиражния вестник в България през 30-те и 40-те години на миналия век. Райко Алексиев, талантливият художник, карикатурист,

 писател и журналист,


по-известен
с псевдонима си Фра Дяволо 


хвърля през прозореца на кабинета си поглед към съседната Прошекова фабрика. Подрежда белите листове на широкото си бюро, отваря писалката и пали цигара. Готов е за работа. Едно денонощие по-късно стаята е задимена като лисичарник. Очите на човека-вестник са зачервени от безсъние и лютив тютюнев дим, но новият брой е готов. В първите години след появата на седмичния вестник “Щурец” Фра Дяволо сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри. Грижи се дори за разпространяването му. Вестникът се печата от акционерно дружество “Стрела”, в което дялове има и Алексиев. 
1932-а, годината, в която се появява “Щурец”, е най-плодотворната в живота на художника. През май 39-годишният ерген свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. По случай сватбата им колегите на Алексиев от в. “Зора” публикуват честитка в рими и я подписват: “От съкратения ергенски тим.” Малко след това Райко Алексиев


взима заеми от няколко банки
и основава “Щурец”


Вече е натрупал доста опит като редактор във вестници и списания като “Българан”, “Барабан”, “Смях”. Псевдонимите му Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Черни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо са добре познати на читателите на родната преса. Преди да се появи “Щурец”, редакторът му години наред изявява хумористичния си талант в сатиричната страница “Смях и закачки” на в. “Зора” с главен редактор Данаил Крапчев. Там през 1931 г. започва да печата на части своята “Хумористична история за българите”.

 

След ареста на художника от жилището изчезват първо архивът му и семейните фотографии

Райко Алексиев обещава в програмната статия на собствения си вестник всяка седмица да поднася на читателите по един брой, който се закача с политиците, разказва неуморно за кикиморите, тъщите и свекървите, а сегиз-тогиз сервира и по някоя весела комшийска история и обществена интрига. Първият читател на всеки нов брой е Весела, тъй като редакцията е в апартамента на семейството. Младоженците се настаняват в началото под наем на шестия етаж в кооперацията на бул. “Цар Освободител” № 33, но всички смятат, че любимият художник на царица Елеонора е


милионер и собственик
на цялата сграда


Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд е сред най-големите почитатели на четката му. Двадесетгодишният по това време младеж бързо подрежда пет самостоятелни изложби. На всеки вернисаж присъствието на царската особа е неизменно. Човек от двореца върви след нея и откупува най-малко петнадесетина от платната на Алексиев. Картините на босоногото момче от Пазарджик, което през първите години от живота си в София спи по железопътните вагони и рисува с вакса чорапи върху голите си крака, започват да се харчат като топъл хляб. Притокът от пари най-после дава възможност на слушателя на лекции в Рисувалното училище, който така и не успява да стане редовен студент, да усъвършенства природната си дарба на художник в Германия и Италия.
“Щурец” се списва в дома на Фра Дяволо до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва.
Райко Алексиев черпи сюжетите на фейлетоните, статиите и рисунките си от самия живот. Влезе ли в кръчма или аперитив, винаги ще се намери някой, който да разкаже нещо интересно, затова, унесен в хорски приказки, авторът често закъснява за семейната вечеря. Върне ли се вкъщи, бърза да претвори чутата история на страниците на вестника си. “Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше “фотографирал” в града - в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора”, разказва в спомените си Весела Алексиева. Актрисата, която скоро зарязва сцената заради семейството, също помага в издаването на “Щурец”. Тя превежда от френски и руски, води счетоводството на изданието. Когато вестникът се замогва, редакцията се увеличава с още двама редактори, а автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров,  Георги Райчев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война. През 1944 г. при бомбардировките над София


част от кооперацията

на бул. “Цар Освободител” №33
е разрушена


Весела и трите деца - Радослав, Веселин и Александър, се преместват във вилата в Чамкория.
Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната. Няколко месеца по-късно обаче, когато Райко Алексиев е набеден за народен враг, тъй като е рисувал карикатури на Сталин, всичките му колеги забравят ръката, която им е давала хляб. Единствен от гилдията Александър Жендов застава смело в негова защита.
Малко преди да настъпят промените, Никола Мушанов, който е кум на семейството, ги снабдява с дипломатически паспорти. Нищо обаче не може да убеди Райко Алексиев да напусне родината. Две-три седмици преди 9 септември, малко преди да замине в странство, Александър Цанков се отбива в дома на журналиста, затваря плътно вратата зад гърба си и дълго му шушне нещо. Райко Алексиев го изпраща и се смее над това, което току-що е чул. Страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта... Весела горещо моли съпруга си да напуснат и те страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля рязко съветите на жена си. “Не!” - това е единствената дума, с която отговаря на молбите є. След ден-два става по-разговорлив: “Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва”, инати се Фра Дяволо.
Дни след преврата Райко Алексиев напуска вилата в Чамкория и се отправя сам към семейното жилище. По време на бомбардировките стъклата на дома са счупени от детонацията. Тръгва към апартамента, за да поправи щетите, но се отбива преди това


в любимата си сладкарница
на бул. “Цар Освободител”


- Точно там го арестува лично Лев Главинчев, шефът на Държавна сигурност, негов стар приятел.
Весела и децата са прокудени от вилата. Жилището на бул. “Цар Освободител” е преровено и ограбено. Първо изчезва архивът на журналиста. Незнайно на-
къде заминават няколкото десетки ценни картини, които красят стените на жилището.  Бижутата на Весела също влизат в нечии частни колекции, изнесени са дори дрехите на Алексиев...
Весела твърди, че голямата им дървена столова много скоро украсява дома на Антон Югов, министър на вътрешните работи по това време, а писателят Орлин Василев обзавежда жилището си с персийските им килими. Цялата покъщнина, дори съдовете са изнесени, а парите на в. “Щурец” са иззети от банката. Райко е откаран в Дома на слепите, превърнат от народната власт в затвор, а Весела се премества с децата в тесния си бащин дом. Петнадесет дни след ареста Райко Алексиев е неразпознаваем. 51-годишният винаги елегантен мъж прилича на сивокос старец с брада. Премазан от бой, едва-едва отлепва от устата си думите.
Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст. В смъртния му акт като причина за кончината му стои диагнозата: язва на дванадесетопръстника.
Малко след смъртта на съпруга си Весела е арестувана и интернирана в град Дулово. Имуществото на семейството е национализирано. Разграбеният апартамент привлича партийните апетити. Писателят Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев дава хляб, като го взима на работа в “Щурец”,  услужливо предлага на Трайчо Костов жилището на бившия си работодател. Люба, съпругата на партийния функционер, обаче подскача от негодувание. Така апартаментът се разминава на косъм със съдбата да се превърне в дом на още една политическа жертва на новата власт. Около 18 години в него живее роднина на семейството. След време


в таванското му помещение
откриват карикатури


на Радослав
- най-големия син на Райко Алексиев, единствения, който наследява дарбата му на художник. Александър завършва английска филология, а през 1965 г. бяга в САЩ. Там се занимава с политически науки и икономика. Връща се в България за малко след 10 ноември 1989 г. като икономически съветник на Филип Димитров.
Най-малкият син - Веселин, успява да избяга в Швеция. След него и Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия, където живее до смъртта си през 1994 г. Радослав напуска България едва след като тежко се разболява. Умира в болница в Германия.
... В броя от 25 август 1944 г. на вестник “Щурец” Райко Алексиев публикува своя Азбучник. В него срещу буквата “Б” пише: “България - математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето.” 



назад съдържание напред





съдържание


Маневри на десния етаж
СДС се чуди как да се присламчи към поредния незаобиколим фактор в политическия живот. Кандидатпрезидентската двойка ...


Златна треска
Агресивният инвестиционен интерес върху подземните богатства на България роди ново “находище” и повече ...


Въздушна компенсация
Българските авиокомпании, които извършват редовни чартърни полети, може да загубят лиценза си, ако откажат да ...


Иван Славков: По-добре президент да ни е генерал, отколкото генерал-лейтенант
Сергей Станишев не се ангажира с нищо, царят е само един консуматор, а Доган е абсолютен нахалник, казва Батето ...



...


Генерална подмяна
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.