АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Общество

Енциклопедични войни
Биляна Кънчева

Никога преди не е било по-лесно да се утоли жаждата за информация на всекиго по всякаква тема. Въпросът е има ли достоверни източници, или повече от всякога важи правилото за проверката като майка на знанието

 

 

   Справките в интернет отдавна са част от ежедневието на милиона хора по света

 

 

Всичко започва с въпроса откъде произлиза думата "офис", зададен на quiz*. Подобен въпрос не може да затрудни класици по образование, които веднага пишат: от латинската дума officium, която значи дълг, задължение. Оказва се обаче, че според авторите на quiz-а за точка се зачита, ако си написал "от Уфици", световноизвестната галерия, която се намира във Флоренция. За източник на въпроса те са посочили "Уикипедия", свободната интернет енциклопедия.

"Достоверен източник ли е "Уикипедия"?", пита скептично някой. И тогава състезателният хъс за пропуснатата точка остава на заден план за сметка на разтърсващото съмнение - как да не е достоверна "Уикипедия"! От известно време за много хора отбиването в сайта на "Уикипедия" поне веднъж на ден е задължителен ритуал като сутрешното капучино на път за работа например. И ако "Уикипедия" не е достоверна, задълбава се спорът, то кой тогава е по-достоверен - "Енциклопедия Британика" ли? Не е ли интернет на път да обезсмисли събирането на дебели енциклопедии в няколко тома, които стоят добре в библиотеката, но посягаме към тях единствено за да избършем натрупалата се прах? Ето как един обикновен quiz може да отприщи енциклопедична война.

Такава всъщност отдавна се води. Фронтът е отворен още със заявката на създателя на "Уикипедия" - американеца Джими Уелс. През януари 2001 г. свободната интернет енциклопедия се появява на английски език с амбицията да достигне "качеството на "Британика" или по-добро". "Уикипедия" е свободен източник, в който всеки може да редактира и да дописва всяка статия. Авторите не са платени, а действат, водени от чист ентусиазъм. Именно доброволният принцип, на който се попълва енциклопедията, е причина за съмненията в достоверността и обективността й. Което не пречи да нараства лавинообразно. В момента енциклопедията има над 5 млн. статии на над 150 езика, включително и на български.

Първият брой на "Енциклопедия Британика" пък е публикуван през 1768 г. в Единбург. Това е най-старата енциклопедия на английски език, излизала без прекъсване през годините. За разлика от "Уикипедия" тя се списва от платени автори, специалисти в съответната област. От десетина години "Британика" също има интернет версия, но достъпът до повечето статии става срещу заплащане.

Конкуренцията между двете енциклопедии прилича донякъде на сблъсък между Стария и Новия свят (макар че "Британика" също вече е американски проект), между традициите и новаторството, между консерватизма на учените и привеждането на знанията и информацията в по-достъпен и смилаем вид.

"Уикипедия" е нещо като приказката за Пепеляшка в интернет ерата. Тя се разраства неимоверно, бързо става популярна и е често използван източник. Но също така противоречив - ако всеки може да редактира съдържанието й, кое гарантира, че го прави добросъвестно и компетентно? От друга страна, има ли изобщо източници, които може да се смятат за последна инстанция и върховен авторитет? И може ли точно при енциклопедиите да се сложи точка на вечния спор, който се води в журналистиката - какво значи истинска обективност, след като дори и само подборът и подредбата на иначе изцяло достоверни факти вече са чиста субективност?

Миналата година авторитетното списание "Нейчър" направи голямо проучване, като сравни 42 статии на научна тематика в "Британика" и "Уикипедия". Специалисти в съответната област получили публикациите на двете издания по един и същ въпрос, без да знаят коя откъде е. Така се разбра, че никой не е застрахован от неточности - те били средно по четири на статия в "Уикипедия" и по три в "Британика". Били засечени само 8 сериозни грешки - по четири на двете места. По-дребните пропуски били общо 162 в "Уикипедия" и 123 в "Британика".

Сравняващите били натоварени да проверят статиите според три вида неточности: фактологични грешки, важни пропуски и подвеждащи твърдения. В статията на "Британика" за Дмитрий Менделеев Майкъл Гордин от Университета в Принстън открил общо 8 грешки, а в тази на "Уикипедия" - 18. Според принстънския професор и двете енциклопедии са сгрешили например кое поред дете в семейството си е Менделеев - "Британика" го писала 17-о, "Уикипедия" - 14-о, а точният отговор е 13-о оцеляло от общо 17, родени в семейството. "Уикипедия" пропуснала да уточни, че руският учен бил женен за две жени, но браковете му за кратко съвпаднали и това го превърнало в двуженец. "Британика" пък подвеждащо пише, че Менделеев едва ли не бил пратен да организира парижкото "Експо" през 1867 г., а той бил просто участник.

Подобни грешки очевидно не са фатални. Както казва създателят на "Уикипедия" Уелс, много зависи каква информация търсиш. Ако се интересуваш кой отбор е спечелил Световната купа по футбол през 1986 г. - няма проблем да получиш точен отговор. Но ако искаш да знаеш нещо по-задълбочено, неясно или предизвикващо противоречия, трябва да използваш два източника. Поне.

Според някои "Уикипедия" просто се нуждае от по-добри редактори. Преди година британският вестник "Гардиън" също разсъждава над въпроса може ли да се вярва на свободната енциклопедия, която е едно от най-посещаваните места в интернет. Изданието покани седем професионалисти от различни области да оценят по една статия в "Уикипедия" по десетобалната система. Шест от избраните статии получават между пет и осем точки, но най-безкомпромисна е главната редакторка на британския "Вог" Александра Шулман, която дава нула точки на материала за "haute couture" - висша мода. "В общи линии информацията е неточна и неясна. Говори се за висша мода и след това се изброяват дизайнери, които правят pret-a-porter - готови за носене дрехи. Включени са няколко верни факта, но всяко оценъчно твърдение е грешно", обяснява оценката си Шулман.

Грешките в модата не нанасят сериозни поражения, но други няколко инцидента поставиха много по-остро въпроса за достоверността на информацията, която идва "уики-уики" - "бързо, бързо" на хавайски.

През 2005 г. избухна скандалът с бившия MTV vj Адам Къри, който собственоръчно направил четири редакции на статията за подкастинга*, подчертавайки своята роля за развитието на тази дейност и омаловажавайки работата на останалите пионери в областта. По-късно Къри се извини.

По-фрапиращият случай обаче бе с Джон Зайгентхалер, за когото в "Уикипедия" се появи следното твърдение: "Зайгентхалер е бил сътрудник на главния прокурор Робърт Кенеди в началото на 60-те години. За кратко той е смятан за пряко свързан с покушенията над Джон Кенеди и брат му Боби. Нищо не е доказано." Зайгентхалер-старши е уважаван бивш журналист, синът му също е в професията. Клеветата за бащата остава в интернет 132 дни преди Зайгентхалер да научи за нея и да се обади на Джими Уелс. "Това е много лична история за интернет покушенията. Но това може да е твоята история", пише 78-годишният Зайгентхалер в "Ю Ес Ей Тудей", след като вижда преиначената си биография в мрежата. Разследването показва, че редакцията на статията за него е направена от 38-годишния Браян Чейз, който работел в малка куриерска компания в Нешвил. Чейз обяснил, че искал да се пошегува с колега, затова направил скандалната поправка. "Това е по-скоро изключение, отколкото симптом за някакъв сериозен проблем", коментира тогава Джими Уелс. В същото време наскоро стана ясно, че Уелс планира да въведе една т.нар. постоянна версия на всяка статия. Щом написаното по дадена тема достигне до определен обем и качество, всякакви корекции ще се правят в отделна "жива версия" и ще влизат в постоянната само ако се прецени, че са довели до съществено подобряване на целия текст.

В крайна сметка обаче хората непре-къснато правят справки в интернет и трябва да използват някакви източници. Кои да са те? Паралелното проучване на "Нейчър" сред 1000 автори на "Енциклопедия Британика" показа, че дори сред тях има такива, които редовно правят справки в "Уикипедия". 10% от тях даже са редактирали съдържанието на различни статии.

На този фон историята с произхода на думата "офис" изглежда маловажна, но е показателна как тръгват грешките в "Уикипедия" - от немарливост и липса на достатъчно компетентност за сметка на ентусиазма. В българския вариант на "Уикипедия" в статията за флорентинската галерия "Уфици" пише: "Първоначално сградата е била една от резиденциите на Медичите, които са били известни меценати. Те я използвали за административни цели. Думата "офис" произлиза от наименованието "Уфици". В английската "Уикипедия" пише точно обратното: "Строежът на двореца започнал през 1560 г. от Джорджо Вазари. Козимо I Медичи го поръчал, за да се използва за офиси на флорентинските магистрати - оттам идва името Uffizi, което значи офиси."

Въпросът не е за една точка в quiz, а за това как винаги трябва да се засичат поне два източника - било то и за да не се изгубиш в превода. Между другото българската статия за "Уфици" вече е поправена.



назад съдържание напред



съдържание


Пръски от вентилатора
Онези, които хвърлиха измислицата за "македонско малцинство" между перките, щяха да черпят, ако българското ...


"Горските" надвиха "морските"
Дървеното лоби изненадващо се оказа по-мощно от лобито на черноморските строителни предприемачи при определянето на ...


Бюджет с двойно дъно
Правителството заложи вдигане на заплатите и пенсиите за средата на 2007-а. Така не само се застрахова от шок в ...


Елеонора Николова, член на НИС на СДС и на УС на ЕДП: Отърсих се от всички илюзии в политиката
Интервю на Таня Джоева за лидерските партии, за почтеността в политиката, за напрежението в СДС и за гражданските ...



...


Особен урок
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.