Семейни терапевти лекуват с емоции първите нетохолици  у нас

виртуалното пространство може да замести истинското

защото създава лесен комфорт и е безопасно. В интернет режисираш себе си и ситуациите, бягаш от емоциите - ако позволиш да те обичат в реалността, значи е твърде възможно да бъдеш наранен”, обяснява семейната психотерапевтка Мила Маркова.
“Тъй като не умеят да общуват, такива хора или тихо се отдалечават, или избухват по дребни поводи - примерно тя тръгнала да готви, а той й казал, че тази тава не е подходяща. Работата е там, че всеки от тях живее повече с компютъра, отколкото с другия. Най-опасното е да се дистанцират от всички и накрая всеки да си остане с лаптопа. И да последва депресия, а после да дойде истинската наркомания - екстази или каквото там има под ръка”, добавя колежката є д-р Анелия Тренчева.
Ако не осъзнаят навреме, че

приятелите от чата
са станали повече

от онези, с които се срещат на живо, обсебените от интернет може да станат жертва на верижна реакция от зависимости. Терапевтите са се нагледали на случаи, в които пристрастеността към игрите в Мрежата е преминала към увлечение по ротативките или бингото до пълно разоряване. Когато  зависимите са деца, важното е родителите да реагират, преди синът или дъщерята да започне да се прибира с кръвясали очи от кварталния интернет клуб или да се остави да го хванат в три през нощта пред семейния компютър.
Опитът на двете терапевтки показва, че най-често майките забелязват влошения успех в училище или едносричните отговори при опит за контакт с иначе разговорливия тийнейджър. Тя е и първият човек, който би трябвало да се изпълни с подозрение след репликата: “У дома ми е толкова добре”, в събота вечер, докато компанията на отрочето купонясва из квартала.  
Всъщност щатските психолози вече са определили

най-сигурните  симптоми

които говорят за пристрастяване към интернет. Промяна в режима на съня, потайност, игнориране на задълженията, студенина в общуването с близките, безразличие към семейните дела, загуба на интерес към секса и чак след всичко това -  изкривяване на стойката, болки в гърба и китките, проблеми с очите. Според Американския център за онлайн зависимости диагнозата “интернет зависимост” се свързва с неконтролируемо увеличаване на времето, прекарано в Мрежата и поява на абстиненция при прекъсване на сеанса. Периодите офлайн се изживяват все по-тежко, с безпокойство, обсебващи мисли за това какво се случва в Мрежата, с фантазии и сънища, свързани с интернет. Понякога се появява нещо като тик - пръстите на ръцете започват да трепкат като при писане на клавиатура.
Физическата вреда от пристрастяването към интернет не е така заплашително очевидна, както цирозата при алкохолизма или вероятността от сърдечен удар при използването на кокаин. Но заседяването по нощите пред компютъра, преумората и отслабването на имунната система докарват голямо разнообразие от болести. Най-зле компютърното пристрастяване се отразява на семейните отношения и развитието на личността. 20-годишни бракове може да завършват с развод след няколко месеца таен киберсекс, а светът на тийнейджъра - да издребнее трайно до монитор между четири стени. 

Това може да се случи при всеки от
петте основни вида интернет зависимост

- прекаляване с уебсърфинга в търсене на забавления и информация; mристрастяване към виртуалното общуване - чат, форуми, ICQ; компютърни игри; ненужни покупки в интернет магазините, редовно участие в аукциони; натрапчиво влечение към порносайтове и занимания с киберсекс.

Най-тежко е положението при геймърите - те по-често развиват тежки форми на зависимост, оставайки пред РС-то до 18 часа на денонощие. Тийнейджърите са най-рисковата група тук, докато при чатманиаците и прекаляващите с киберсекс първенство в световен мащаб държат безработните мъже и жени домакини на средна възраст. Анонимността в Мрежата насърчава всички потребители, които страдат от ниско самочувствие или имат сексуални проблеми.
Няма ясно определена граница до колко часа дневно може да се остава в интернет без опасност от пристрастяване. Важното е

дали можеш да контролираш
желанието

да влизаш и излизаш от Мрежата, казват специалистите.
Всяка друга зависимост в семейството е рисков фактор, но това не означава наследствена предопределеност. “Въпрос на взаимоотношения е, на семеен модел. Тоест бащата може да е алкохолик, а синът да прояви компютърна зависимост, но и двамата не могат да създават хармонични връзки”, пояснява
д-р Тренчева.
Употребата на компютър на работното място може да отключи зависимост, но не и да я причини. По-важен фактор е средата, в която се избягва емоцията. У нас това са забързаните семейства, в които родителите работят на няколко места и не си говорят много. Детето е облечено и нахранено, но се чувства емоционално изоставено и може да потърси алтернатива във виртуалното общуване.
Поне 10% от сърфиращите из Мрежата вече са зависими от нея, сочат световните статистики. Българска още няма. Във Финландия младежи с компютърна зависимост получават отсрочка от армията, в Холандия наскоро рекламираха първата специализирана клиника за геймъри. Американците са готови да създават групи за взаимопомощ

по подобие на
“Анонимни алкохолици”

а междувременно увеличават броя на виртуалните клиники от типа на
netaddiction.com. У нас също може да се потърси съвет от психолог на адреси като e-therapybg.com. Семейните терапевти обаче държат на прекия контакт със засегнатия, при това в компанията на  “значимия друг” - майка, баща, партньор, съпруг/а. Защото пристрастяването към интернет винаги е свързано с нещо нередно, което се случва у дома. 
“Терапията е обучение в емоции. В САЩ бяха проведени опити с 8-годишни кърмачета, които показаха, че детето може да умре без емоционален контакт с майката. За нас изразяването на чувствата още е естествено, защото сме култура с дълбоки патриархални корени, но в Холандия вече правят курсове за млади родители, в които лектори демонстрират как се гука на бебето. Дано не се наложи и в България”, опасява се д-р Тренчева. Тя е сигурна само, че интернет е модерната дрога на XXI век и може да докара по-трайни и непредвидими последици от тютюна, хероина и алкохола, взети заедно. 

От кабинета на психотерапевта   Иван, 28-годишен, висшист “За мен компютърната пристрастеност се изразява в това да усещаш необходимост да правиш нещо с компютъра, без да е налице ясна задача, която трябва да изпълниш с него. Или пък да разполагаш с неограничено количество свободно време и единственото, което ти хрумва, е да седнеш пред РС-то. По моя скромен опит в категорията безсмислени дейности, които човек може да извърши, в отделни случаи влиза и това: 1. Да проявяваш педантичност в поддържането на ред в харддиска си чрез непрестанно сортиране и местене наляво-надясно на файлове с музика, филми, снимки и т.н. 2. Да инсталираш програми, от които не си изпитвал необходимост, само за да видиш за какво служат. 3. Да обновяваш постоянно версиите на инсталирания софтуер, без да имаш проблеми. 4. Да пишеш мнения в интернет форуми, без да имаш какво да кажеш. 5. Да чатиш с други интернет потребители, колкото да се намираш на приказка. 6.  Да подменяш хардуера на компютъра си, за да си постоянно на върха на технологиите. 7. Да прекаляваш с игрите. От гореспоменатия списък с прояви на компютърно вманиачаване моя милост е имала досег с 1, 2, 3, 6 и 7. В много по-малка степен с 4 и 5. Това обаче се е случвало преди всичко в първите години, откакто имам компютър и съм разполагал с достатъчно време за губене. Смятам, че към настоящия момент единственото ми пристрастяване е към игрите и в по-слаба степен към хардуера. За останалото отдавна нямам време и желание. Лично аз възприемам моето увлечение по игрите като хоби, макар да усещам елемента на пристрастяване. От друга страна, нима основна характеристика на едно хубаво хоби не е да си пристрастен към него? Тъй като отдавна съм си дал сметка, че в някаква степен съм зависим от компютъра, се опитвам да се ограничавам, доколкото мога. В момента отделям около час-час и половина на ден за компютъра - 80 процента от това време е за игри. Забелязвам, че прекаляването с игрите  -  например над два часа без спиране - ми влияе доста неблагоприятно. Ставам нервен, раздразнителен, агресивен. Затова се опитвам да не преминавам границата. Особено внимавам през уикендите, когато разполагам с повече време. Понякога обаче се увличам и резултатът е, че настроението ми през по-голяма част от оставащия ден е лошо. За добро или лошо тази малка кутия - копие на реалния свят - ти дава възможност да правиш всичко, без да излизаш от стаята си. Което може да бъде ужасно ограничаващо, ако не го осъзнаваш и контролираш. С компютъра си можеш да работиш, да се информираш, да се забавляваш, да общуваш с хора и да намираш сродни души, които едва ли би срещнал на улицата. Като се замисля, можеш да правиш всичко, с изключение на някои биологични процеси или спорт. В този смисъл ми се вижда лесно обяснима склонността на някои хора да привикнат към тази практически завършена независима среда, което на мен ми звучи като малко страшна перспектива. Все пак лично аз не съм стигал до такива висини на пристрастяването и не мога да определя какво е усещането.”