АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Експериментът

Светльо Витков в Един ден без нецензурирана дума
Катерина Запрянова

За разликата между анатомичните термини и мръсните изрази, бизнес копеУетата и вайкащите се музиканти, пиара и дзен будизма... Или просто един разказ за бившите хиподили и бъдещи легенди 

 

 

 

Добър вечер!
Това са първите гръмогласни думи на Светльо Витков. Изстрелва ги, докато нахлува в офиса на Crystal Vision толкова енергично, колкото може само гузен човек, закъснял с половин час за среща. Надали бихте обърнали внимание на този поздрав, ако не знаехте, че действието се развива по обед и че всъщност иде реч за Светльо от "Хиподил" - макар и групата отдавна да не съществува.
"Нормално, то и като кажеш Джеймс, веднага ти иде да добавиш Бонд... или пък Баучър, - подхвърля Светльо небрежно след смутолевеното колективно извинение, че "Хиподил" просто ни е залепнал за езика. По-късно ще стане ясно, че Светльо има какво да добави по тази тема. Но най-важното сега е регламентът на експеримента. "Цял ден да се цензурирам? Никакви псувни и мръсни думи?! Да бе, аз разбрах идеята по телефона, но това съвсем сериозно ли е? Ясно... А мога ли да се уригна? В смисъл, това счита ли се за псувня?"
За протокола: въпросът е зададен съвсем сериозно.


Светльо Витков, за разлика от всички други участници в тази рубрика, предварително ни е отказал твърдо среща сутринта. "Най-рано в 12 - съобщава няколко дни по-рано и първото впечатление е, че преиграва с имиджа си на звезда. Което се оказва съвършено грешно. Просто активният ден на Светльо наистина започва около обед. "Ставам към 9, но обикновено седя вкъщи. Къпане, миене, телефони - знаеш как е в хоум офиса! Нямаше обаче как да ви поканя, неудобно е и без това ще се местя." А на логичния въпрос къде точно ще се мести, отвръща най-невинно: "Как къде? Отляво - надясно!"    


Не случайно стартираме бойната програма от Crystal Vision - Светльо трябва да уговаря с пиарите си подготовката за концерта в Black Box, насрочен за 25 януари. Докато обсъжда постери и всякакви други организационни работи, на няколко пъти поглежда към екипа ни лукаво. 
"Добре, че не бяхте долу, докато паркирах - изплюва камъчето най-накрая. Очевидно е пуснал няколко цветисти израза, но бърза да добави, че без нашето присъствие това не се брои. - Най-много ме изнервя трафикът, няма никаква толерантност. Ако не си агресивен, ще те смачкат тези шиб..." Спира се навреме под строгия ни взор, разсмива се и забива нос в кафето си.


Минава 1 часа. Излизаме навън. Оказва се, че Светльо е паркирал колата си твърде... артистично. Кажи-речи - по средата на улицата. Това всъщност ще е една от запазените марки на деня - импровизациите на тема паркиране, с които г-н Витков очевидно се гордее. Въпреки че екипът ни винаги ще е нащрек предвид щъкащите в центъра паяци.
Тръгваме стремително назад. "На майка му у...", започва заканително Светльо, едвам разминавайки се с друга лъскава кола. "Не ме гледайте лошо, не го казах докрай, нали? - добавя светкавично, нахлупва качулка върху бейзболната си шапка и решава да ни просветли, надувайки парчета на актуалната си група Светльо & The Legends.
Това е перфектният момент да задълбаем в темата Светльо от "Хиподил". Дразни ли се, че хората го наричат така по навик? "А как да ме наричат - казва някак сопнато, - Светльо от "Бистришките баби" ли?


Виж, всяко нещо си има начало, развитие и край. "Хиподил" вече никога няма да съществува. Или поне няма да е с мен. Аз от година и половина съм в Светльо & The Legends, но наистина не се дразня, когато хората ме свързват с "Хиподил". Човек не бива да бяга от историята си."
Въпреки това всеки път, когато споменавам бившата му група, Светльо надува музиката още по-силно. Доколко това е несъзнателно или нарочно, нямаме време да обсъдим - очевидно за събеседника ни вече е време за обяд и той почва да отговаря на въпросите ни някак натрапчиво едносрично. Малко след 1 се озоваваме в Piccola Italia на бул. "Янко Сакъзов". След като, разбира се, сме станали свидетели на второто артистично паркиране за деня. Впоследствие се налага през цялото време да отправяме орлов взор към почти качената върху вестникарска будка кола.


В кварталната тратория Светльо видимо се оживява пред наредените до касата манджи. Поръчва си лазаня и бяло вино, а на въпроса на касиерката "Може ли да го подадеш от хладилника?", отговаря ухилено "Хм, да го подам точно на кой?"   
Настаняваме се на единствената свободна маса. Наоколо се чува италианска реч, а Светльо става изключително некомуникативен до средата на лазанята.
Прекъсвам гастрономическия момент. Тежка ли ще е програмата му  днес? "Относително тежка - отвръща между две глътки бяло вино. - Въпросът е винаги да си нащрек, настроен за победа. Затова най-много уважавам лозунга на гадните чавдарчета: "Винаги готов!". Аз съм! - подчертава, поглеждайки към колата си навън. - Всеки ден гоня успеха, няма как иначе."
А последният неуспех?


"Много са - признава си без бой. -  Неуспехите са също всекидневни. Водиш нонстоп битки, това е част от играта. Гониш си целите."
И сякаш за да покаже какво точно има предвид, скача от "диетичната лазаня" (успокоителен евфемизъм за натъпканото с кайма парче) и излита от кръчмата - защото в този момент "големият паяк минава". За радост подминава - противно на всякаква логика. Светльо се връща засмян до уши. 
Вече довършваме обяда, когато на масата ни сяда волейболната легенда Димо Тонев. Разговорът се завърта около хотела на Тонев в Боровец, а поуката е, че Светльо трябва по най-бързия начин да иде да разпусне там. "КопеУе, ела да упражниш езика!" - влиза в тона на компанията Димо.


Близо 14 часа. Отправяме се към съвсем близкото "Z Rock" радио. Там песента на Светльо & The Legends "Фани" (не, не става дума за име на девойка - ‘фанахте ли смисъла?) е номер едно за деня според редовните потребители, които гласуват в сайта. Очевидно лиричният текст не оставя никой безразличен.
В "Z Rock" Светльо трябва да проведе разговор на четири очи с програмния директор Спас Шурулинков. Междувременно обаче се заговаряме за новия проект на радиото: Mister Zi - строг и справедлив персонаж, който от 17 януари инспектира улиците на България. Неминуемо започваме отново да говорим за дългите къдрави псувни и всички останали начини за... постмодерна експресия, свързана с пътищата на родината. "Казах ти, аз мога и да не псувам по принцип, но като шофира, човек няма как да не се изцепи.


Две са местата, където винаги се изпускам - в тоалетната и на улицата" - обяснява разпалено Светльо.
Идеята е Mister Zi да кръстосва страната нашир и надлъж в продължение на 6 седмици. "Не случайно сега сме на такъв педал" - казва Шурулинков.
"Ау, ето той използва нецензурна дума!" - подскача престорено като ощипана мома Светльо. А екипът ни си плюе на педалите и остава двамата да си говорят конфиденциално.
Половин час по-късно отново сме навън, тъкмо навреме да изпреварим "врага", който е на път да сложи пранги на колата на Светльо. "Замалко да ми ги турят - констатира той. - А аз докога няма да мога да говоря каквото си искам, чак до вечерта ли? Защото трябва да знаеш, че съм си нервак! Такъв съм по природа. Като се наям, ставам спокоен за малко, но след час и половина отново се изнервям. Затова човек трябва да се храни често!" - заключава, правейки остра маневра около една внезапно и необяснимо спряла насред движението кола. Шофьорът (просто констатираме) е жена.


"Овца нали не е нецензурна дума?" - провиква се изнервено Светльо. След което решава да разхлаби напрежението в някоя автомивка.
Вече на по чаша бира - без притеснения за паяци, пранги и други подобни градски екстри, докато чакаме да лъснат колата му, подхващаме разговор за  всички необходими пътни регулации и... не по-малко важните овулации (връзката между двете - освен звуковата, остава мистерия за екипа ни). Осведомяваме се коя е най-хубавата българска дума - нужник!


Както и най-тъжната - ненужник. ("Представи си само да си ненужник, за нищо да не ставаш!") Изслушваме разсъждения за това колко е важно човек да мисли бързо и да говори бавно. И неминуемо в един момент навлизаме в темата  карате.
Г-н Светльо Витков се занимава с карате от 22 години, в момента е трети дан. Твърди, че именно по този начин се зарежда. "Каратето ми е акумулаторът (очевидно днес всичко се върти около автомобили - бел.ред.), а от средата на 90-те преподавам. В момента водя две групи с още двама човека. Едната е за деца, ще ги видите по-късно. Интересното е, че в малките има повече тръпка. И ако имам дете един ден, ще го дам на бойни изкуства, но много ще внимавам при кой точно учител. Не бих го тренирал аз, защото няма да има същия респект. А иначе каратето е най-благодарното нещо - с него възпитаваш хора! При бойните изкуства никой гад или мръсник (нали мръсник не е... мръсна дума?) не може да стигне високите нива."
Малко преди 4 (и малко след като сме приключили поредния задълбочен разговор, този път за човека, който пасе кравици - Лени Кравиц, кой друг?) се отправяме към Black Box. Вече в клуба Светльо става изключително делови - нито помен от всичките закачки и опити да замени обичайните нецензурни прозрения с креативни двусмислици. Говори с персонала, спонсори и всякакви организатори по-скоро като корпоративно копеУе, отколкото като типичен музикант. Промяната е толкова голяма, че на излизане веднага искаме да се информираме има ли сериозни пари в музикалния бранш у нас. И Светльо дава отговор, който повечето му колеги вероятно биха оспорили.


"Естествено, че в музиката има пари - отсича. - Една група може да е добра фирма, когато всичко е ясно от самото начало, тогава няма как да те... прошнуроват. От всичко се печели! Но е много важно в нито един момент да не си позволиш да кажеш "Аз съм звезда". Да не си седнеш на гъза - какво, "гъз" си е анатомия! - и просто да чакаш да те осветлят! Всичко е работа, много работа. Иначе какво? Та аз досега можех да се пропия, продрусам и... просноша. Но както виждаш - работя! При това днешният ден е един от сравнително свободните."


А мислил ли е да излиза от България?
"По-често си мисля как да влизам - отвръща философски-анатомично Светльо Витков.
Някъде около 5 се настаняваме в квартално кафене близо до пазара "Иван Вазов", докато няколко етажа по-нагоре необичайно приличният ни събеседник глади кимоното си. Обещал ни е, че и да псува, ще го прави само наум. Когато се появява петнайсетина минути по-късно, изглежда подозрително успокоен. Остава съмнението дали не е крещял в несвяст любимите си псувни горе (нещо като светльовски вариант на "Цар Мидас има магарешки уши").
Преди да се отправим към кварталната зала за карате - и след като отново сме станали свидетели на най-аристократично-небрежното паркиране, -  любопитстваме как му се отразяват няколко часа лингвистична борба. "Има дискомфорт, разбира се - признава тутакси. - Но нали обещах, че ще спазвам правилата на играта! Щеше да е по-лесно, ако просто си седяхме някъде, но като тръгне човек да се движи из този град... Сблъсква се с всякакви идиоти. Просто у нас важи с пълна сила принципът на пръчката и моркова. Но и пръчката, и морковът трябва да са отзад!"


Това е всъщност последната езикова закачка, която Светльо си позволява за деня. В 17:30 е вече изключително концентриран и вглъбен. В салона за карате цари пълна тишина. Децата (някои от тях буквално на по няколко годинки) го гледат със страхопочитание. Контрастът между крехката им възраст и сериозността, с която приемат заниманието - едва ли не на живот и смърт, - би предизвикал усмивки и ръкопляскания, ако бяхме американска публика. В нашия случай обаче мълчим почтително. 
"В две редици, бързо!


Какъв е този башибозук?" - раздава справедливост Светльо.
По време на тренировката това определено не е човекът, който мислехме да предизвикаме с експеримента "Един ден без нецензурна дума". Просто защото каквато и да е ругатня (дори най-завоалираната) би изглеждала като кръпка в неговия изненадващо дзен и прибран образ. В следващия час чуваме неща, за които сценаристите на "Последният самурай" биха платили милиони. Нали си спомняте сцената, в която Том Круз получава най-важния урок - "Too much mind"? Което би могло да се преведе като "прекалено много разум /мозък/ мислене/ разсъждаване/ съзнание." Но смисълът така или иначе е един и същ: понякога просто трябва да следваш инстинкта си, без да му мислиш прекалено. Защото останалото е "цивилизационен шум". А важното е да действаш.


"Погледът ти блуждае, това означава, че мислиш! - наставлява Светльо Витков учениците си. - Погледът ти трябва да е само в противника!"
"Не мисли какво следва! - това е едно от най-честите му наставления. - Тялото вече е научено!"
В подчертано дзен настроение го изчакваме след тренировката. Въпросът, който буквално напира, е как се връзва този философски, свръхдисциплиниран и дори аскетичен тип поведение с иначе фриволния имидж?
"Трябва ли да се връзва? - казва Светльо, след като най-накрая излиза от съблекалнята. Тепърва има да говори с невръстните си ученици. - За мен това си е съвсем нормално. Всъщност защо ти не намериш обяснението?"
И ни зарязва - с най-добри намерения и с усмивка, - преди да отиде при група търпеливо чакащи родители. А ние си тръгваме. Не е необходимо да контролираме Светльо в този момент. Дори не би се сетил да изпсува.



назад съдържание напред





съдържание


Дом за нашите бащи
Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми на социалната сфера у нас. За прием в държавно ...


Ехото на Европа
Визитата на Владимир Путин предизвика патетика вдясно, където русофобията е въпрос на идентичност. Десните навяват ...


Помощ, конкурират ме!
Промяна в законодателството предвижда глобите, налагани от КЗК, да се изчисляват като процент от оборота на ...


Димитър Шумналиев: От носталгията по младостта няма отърване
Интервю на Ирина Вагалинска с известния писател и журналист за матриците на миналото и свободата на покаянието, за ...



...


Алиби като слънце
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
VIVATEL 
НАФТЕКС 
SUBARU 
АКТАВИС 
FM+ 
ИНФО РАДИО 
ФОКУС 
РАДИО ВИТОША 
ДАРИК РАДИО 
РАДИО БРАВО 
LINEA ROSSA 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.