АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Дом за нашите бащи

Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми на социалната сфера у нас. За прием в държавно заведение се чака година-две. Малки пари срещу мизерни условия или дебели сметки срещу лукс - всеки избира според възможностите си мястото на последната спирка. Невинаги обаче зад високата такса се крият качествени услуги

 

 

                            Шестима мъже с различно здравословно състояние делят една не особено просторна стая в частния дом "Рай", но пък твърдят, че  нищо не им липсва и се разбират добре

 

"Пе-пи-пе-пи! Пе-пи-пе-пи-пе-пи!" Странното чуруликане идва от фотьойла, в който седи дребничка жена с одухотворени, изтънчени черти. Годините са я пощадили поне видимо. Минали са на пръсти край лицето й без дълбоки следи.

Таня е на 74, бивша учителка. Говорът й е засегнат от прекаран преди година инсулт. Приглажда с изящна ръка бялото одеяло, метнато върху коленете й, погледът й се оживява: "Пе-пи-пе-пи!", разказва ни напевно нещо непонятно жената и вторачва поглед в очите ни. Всичко ли разбрахме? Сричките са две, но интонацията и ритъмът, с които ги произнася - различни. Това, което иска да ни сподели, май не е много весело. Дъщеря й е лекарка, обикновено я посещава през ден. Днес е самотна, чака с нетърпение утрешната визита, превеждат жените, които се грижат за нея. Твърдят, че след толкова много време, прекарано заедно, вече я разбират или поне предугаждат какво им казва.

 

В стаята е топло и уютно. През вратата се промъква мирис на белина. Санитарката току-що е дезинфектирала теракотените плочки на коридора. На отсрещното шкафче между двете легла в стаята са подредени сламено човече, статуетка на Спасителя, две кутии за бижута червено мече с надпис "I love you!", розово прасе-касичка, керамично ангелче... През прозореца наднича кичеста ела. Съседното легло в момента е празно, но както разяснява персоналът, на него е настанена жена с Алцхаймер.

 

Домът с библейското име "Рай" е приютил под покрива си 18 домуващи, повечето от които са след прекаран инсулт и цял букет други заболявания. Капацитетът му е изцяло запълнен, а чакащите за постъпване по думите на управителката Стефка Георгиева са най-малкото десетина. Месечната такса за престой от 400 лв. не стряска близките, които дават парите. Сумата е поносима, особено на фона на хилядарката, която искат други частни заведения. Държавните домове пък не приемат възрастни с деменции и психично болни. Алтернативата пред хора с такива диагнози са специализираните институции за лица с увреждания.

 

"Ние сме частно заведение. Стига да има места, не връщаме никого, защото се издържаме единствено от таксата", разяснява Георгиева. Затова и част от домуващите при тях са с деменции, имат дори човек с психичен проблем, изписан неотдавна от болницата в Курило. Кротък е, пие си редовно лекарствата, досега не ни е създавал никакви проблеми, твърди персоналът. Психично болният обаче дели една стая с още петима. Не са ли много шестима в тая не особено просторна стая? - питаме персонала. Отговорът е: старите хора се чувствали по-добре, когато са в по-голяма компания.

Домът в квартал Княжево е открит преди около пет години и е второто подобно заведение на същата фирма. В другия им старчески дом таксата е по-ниска - 350 лв. Там обаче битовите условия са по-сурови и неприветливи.

 

Цял етаж ползва една баня, една тоалетна, един телефон.

Въпреки това местата и в него са запълнени. А хората не спират да се обаждат, да питат за настаняване. За разлика от държавните заведения приемът в частните е опростен. За тях не се чака тежката дума на социалните служби, няма условия, на които да отговаря лицето. Георгиева признава, че крои планове фирмата им да открие още един старчески дом. Без джакузи, тангентори и билярдни маси и други глезотии, с които може да се похвали демонстрационният дом в селото на бившата министърка Христина Христова. Но пък ще има по-голяма разгърната площ от сегашните, алеи за разходка, беседки...

 

Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми на социалната сфера у нас през последните години. В момента на територията на цялата страна функционират 70 държавни заведения с общ капацитет 5257 места. В столицата те са три, в тях са настанени 750 души. Частните домове, вписани в регистъра на Агенцията за социално подпомагане, са 184. През миналата година държавата е открила общо шест заведения за хора в третата възраст с капацитет 225 места. През 2008 г. е предвидено да отворят врати още 5, които ще поемат още общо 156 души, разясняват от социалното ведомство. Те ще са в Кърджали, Дупница, Троян, Хисаря и Сливен. Броят на чакащите за прием обаче надхвърля значително тази цифра. Подадените молби в службите за социално подпомагане към общините в цялата страна са 1844, сочи последният анализ на агенцията. Трябва някой да умре, за да се освободи място. Черен хумор, но загребан от действителността. Чакането в списъка на социалните служби към общините трае между една и две години, а най-дългите опашки са за домовете в София, Сливен, Русе, Добрич и Ямбол.

 

Мнозина си отиват от тоя свят, без да са дочакали реда си

Тромавата процедура по настаняването също забавя влизането в заведението. Социалният работник преценява жилищната площ, в която живеят, здравословното състояние, психическия и физическия им статус. Оглежда всички възможности за предоставяне на друг вид социални услуги без откъсване от обичайната им среда - личен или социален асистент, домашен помощник, социален патронаж, дневен център за стари хора. Такъв например липсва дори в столицата, а какво остава за по-малките градове. Едва след като се окаже, че всички варианти са изчерпани, лицето влиза в регистъра. Вратички няма, твърдят от социалното ведомство. Процедурата може да се ускори само ако случаят е преценен като особено тежък. Всеки има право на избор в кой от домовете да бъде настанен.

 

Една от причините за наплива е промененото през последните години отношение на българина към старческите домове. Преди време всяко подобно решение се смяташе за проява на коравосърдечие и синовна неблагодарност. В подобни случаи се припомняше оная поучителна приказка за сина, който извлякъл с кука вън от дома престарелия си баща, а неговото дете се затекло да прибере куката. Защо ти е, попитал бащата? За да те извлека и аз един ден с нея, отговорил невръстният му наследник.

Младите днес са все по-ангажирани, а старите все по-самотни и по-болни. "Старостта е нещо неприятно, но още по-страшно става, когато имаш в дома си близък със склероза.

 

Майка ми четири пъти е подпалвала къщата

Хич не ми се искаше да я оставям в старчески дом, но след това реших, че тоя вариант е по-евтин, колкото и грубо да звучи. Най-важното обаче е, че така смъкнах от раменете си отговорността за нейния живот. Сега ходя спокойно на работа и знам, че край нея винаги има хора. Не се притеснявам и че ще излезе на улицата и няма да се прибере, защото е забравила къде живее и се е загубила", разказва С. Н., дъщеря на домуваща в частен социален дом.

Липсата на категоризация на домовете затруднява избора. Защото невинаги зад високата такса стоят достатъчно качествени услуги. Предпочитанията спрямо държавните домове са продиктувани преди всичко от чисто икономически съображения. Мизерните пенсии у нас не стигат за покриване на скъпите режийни. А в тях - независимо каква пенсия получава възрастният, таксата за престоя му в дома се калкулира на 70% от нея. Ветераните от войната преживяват с по-тънка тарифа. Таксата за тях е 30% от пенсията им. Има и такива, които заплащат пълната издръжка по стара наредба от 2006 г. Това са хора, дарили или продали имота си през последните пет години.

 

Семейните конфликти, войната между различните поколения, оскъдната жилищна площ, засилената миграция на младите зад граница също са сериозен мотив за вземане на подобно решение. Домовете гарантират топла храна, легло, отопление през зимата, обслужване, медицински контрол, подходящо обкръжение. Друг е въпросът, че в част от тях битовите условия за живот са неприветливи и твърде далеч от представите ни за дом.

 

Острата миризма на урина, която се носи по коридора

на старческия дом на столичната улица "Балша", ни преследваше дълго, след като бяхме затворили външната му врата. Сградата, също като домуващите в нея, е на преклонна възраст. Построена е като общежитие за слепи девици през да-

лечната 1937 година. Въпреки празничната си украса и разцъфтелите по ъглите му саксии със зеленина човек не би могъл да се отърси от усещането, че е попаднал на едно доста тъжно място. Сградата отдавна плаче за основен ремонт. Някога белите стени са посивели и почернели, а обзавеждането й е мизерно. Домът, който е специализиран за настаняване на хора със сетивни нарушения, има нужда от милиони левове за цялостно обновяване. През миналата година общината им е отпуснала 8 хиляди лева, с които едва са успели да освежат дневната. "Всяка година вадя от компютъра молбата и само осъвременявам датата, но досега нищо не се е променило", казва директорката Петранка Манова.

 

Оскъдната и често безвкусна храна също е повод за оплакване от страна на домуващите. Малко от заведенията отговарят на изискванията за ползване на собствена кухня, но и това не е гаранция, че няма да ти сервират буламач или парче сух хляб, две сварени яйца и няколко маслини, пъхнати в найлонов плик. Както в дома на ул. "Балша" например. Вечерята беше доставена още на обед и закачена след това над леглата в стаите.

"Ползваме услугите на кетърингова фирма, но това не е най-доброто решение. Фирмата е далеч от дома, понякога храната закъснява, не липсват и грешки при заявките. А всяко закъснение води до недоволство. Дневният оклад на един домуващ е твърде оскъден - 2.90 лв. Как да му предложиш нещо качествено и вкусно. Вече има нови стандарти и дано с тях се подобри храненето", надява се Зоя Маркова, директор на старческия дом в квартал "Дървеница".

 

Впрочем държавните заведения за възрастни у нас си нямат наименование. Обозначават се с името на района, в

който са ситуирани. "Много се притеснявам, когато някой забрави да сложи думата "квартал" пред Дървеница", казва Маркова. Дървеници в дома обаче няма. Има само

тавани, набъбнали като юфка, стени, проядени от течове

разкъртени от влагата плочки, изтрити и ожулени мебели, които жените покриват с плетени на една кука покривки, с тишлайфери и китеници, за да им е по-цветно и домашно. Добрата новина е, че домът в квартал "Дървеница" се готви за основен ремонт, който се чака от 20 години. Ще бъдат подменени инсталациите, водопроводната мрежа, подовите настилки, дограмата... Ако се смени и овехтялото обзавеждане на стаите, сградата ще стане неузнаваема, мечтаят на глас социалните работници.

 

Заведението е с капацитет за 415 души и е най-големият дом за стари хора на Балканския полуостров. Въпреки мизерните му до този момент условия броят на чакащите за него не е спадал под 100 души, отбелязва Зоя Маркова. Всеки от домуващите има поне по две-три заболявания. Много от тях идват в добро здраве, но с годините състоянието им се влошава. Затова и отделението на първия етаж, което е за лежащо болни, е винаги пълно. Там се настаняват хора след инсулт, с увреждания на опорно-двигателния апарат, а придвижването на инвалидните колички в тесните помещения е затруднено. В същото време поради обидно ниските заплати обслужващият персонал непрекъснато напуска.

 

"Много сме далеч от европейските изисквания. Съотношението персонал - домуващи трябва да е две към едно. Тук 93 души обслужваме 415 възрастни", отбелязва Маркова.

Здравното обслужване на старите хора също е комплицирано. Заведението разполага с двама лекари ординатори, психиатър, психолог и стоматолог. Големият проблем идва, когато се налага болният да отиде на консултация при друг специалист. Всеки трябва сам да си подсигури превоз, защото домът разполага само с един автомобил, в който няма място за придружител.

 

Медикаментозното лечение също е сериозен проблем за мнозина. Държавната субсидия за домуващ е 1620.15 лв. за година, но парите не стигат и за лекарства. Хората си купуват сами хапчета и мазила, ако остатъкът от пенсията им позволява. Или ако имат близки, които да ги подпомогнат. "Правим постъпки за дарения към фирмите производители, но много често те ни предоставят това, което им застоява", казва Зоя Маркова.

В повечето от случаите домовете са последната спирка за самотници. Пристигат, подпрени на бастун, с бохча дрехи и най-скъпите им вещи - стар транзистор, ковьорче с лебеди, тесте грамоти от младостта им, снимка на човека, с когото са живели... Закачват портретите на деца и внуци, нареждат спомени върху ожулените нощни шкафчета и чакат пред телевизора ден да мине, друг да дойде.

 

"Това е домът ми. Тук съм от 22 години. Тук ще умра", казва Лили Василева. По леглото й са разпилени блистери и шишета с лекарства, които нарича бонбонки. Преди да се пренесе тук, пет години е работила като санитарка в същото заведение. Някога имала и свой дом - малка гарсониерка в краен квартал. Семейството й обаче пораснало с годините - внучка, правнучка, - всичките в една стая, като в дядовата ръкавичка. Казва, че тук й е добре. Хвали се, че сега е отговорник на етажа. Следи за кухнята, организира тържества, посредничи между домуващите и ръководството. Това я кара да се чувства полезна.

 

Време е за следобедна почивка. Съквартирантката й Ангелина усилено върти куки и намотава около тях прежда. Бърза да изплете ръкавици за мъжа на Гюлка, санитарката на дома. "Чаках една година, докато ме приемат", дърпа нишката на живота си Ангелина. Разказва сладкодумно за децата, за внучката, реди случка след случка. Домът си има клуб на плетачките, който редовно участва в състезания. Но сега няма къде да се срещат. Покрай ремонта стаичките са съвсем отеснели, тъй като са сгъчкали в тях още по едно легло.

Само новото семейство се шири в самостоятелно помещение. 88-годишният Гергин Шангов и 80-годишната Нели са в меден месец.

 

Гергин този ден има празник, черпи с бонбони за рождения си ден и стиска за ръката щастливата си избраница. "Господ да им даде здраве на социалните работници, че ни разбраха, че ни позволиха да се съберем. Бяхме го докарали до умирачка.

Прегръщахме се по пейки, по полянки, по прашни фотьойли изхвърлени на боклука. Връщаме се след това в дома целите облепени в тръни, дрехите ни мръсни, кални. Голям срам", разказват в един глас старците.

И двамата са ветерани от Втората световна война, и двамата са скътали сред вещите си по три медала за храброст. Кой знае колко пъти, преди да се открият, съдбата е кръстосвала пътищата им. Дори и тук, в дома, цели две години се разминавали по коридорите. Докато един ден след поредното събрание на ветераните се погледнали и нещо ги стиснало за сърцето. Хванали се ръка за ръка и повече не се пуснали. За да не се изгубят.

 

Точно тоя ден обаче за пръв път се сдърпали. "Жената много ме ревнува", оплаква се Геро. "Истински мъж е - оправдава се Нели и очите и блясват. - Откъдето и да го погледнеш - все е мъж. Толкова жени тук го заглеждат. А той е голям флиртаджия. Щом го ревнувам, значи го обичам. Какво си мислите вие, младите. Само обвивката на човек остарява, а душата се опъва до края. Но и на оня свят сигурно пак продължава да обича!" После бърза да закичи на ушите си обеците, които й е подарил любимият за Нова година. Два светещи Дядо Коледа.

На една от мръсно белите стени са закачени две снимки на хубавици. Нели на 16 и Нели на 30 години. "Малко се е променила, но пак е хубава", казва Геро. После се заглежда в двата гълъба, кацнали на перваза пред прозореца им. "Ей ги, пак са дошли. Кацат тук, за да кълват трошички. Топлят се крило до крило в студа, гукат си нещо. И те душа носят."

 

 

 

 Колко струва спокойната старост

Частни инвеститори, неправителствени организации и общините могат да решат много от проблемите на третата възраст, ако мислят и работят в една посока 

 

 

Има две възможности за бизнес, свързан със старческите домове. Първата - чисто търговска, при която частни компании инвестират пари за построяване или реновиране на подходяща сграда, като спазват всички държавни нормативи, стандарти и изисквания. Всяко юридическо лице по силата на Търговския закон може да направи такова социално заведение, ако покрие минимума от изисквания според Закона за социално подпомагане и Правилника за приложение. Като бонус домът може да предлага и допълнителни услуги и грижи, надхвърлящи държавните стандарти. Таксата се формира чрез договаряне и оценка на предлаганите услуги. Режимът е регистрационен - те са длъжни да заявят в Министерството на труда и социалните грижи (Агенция за социално подпомагане), че ще се занимават с това, и съответно подлежат на проверка.


Проучване на "ТЕМА" показа, че в момента таксите на частните социални домове за възрастни варират от 350 до 800 лева. В някои от случаите част от консумативите се заплащат отделно, а медицинското обслужване и санитарните грижи при тежък здравословен проблем се калкулират допълнително. Сумите скачат и до 1000 лева, ако става дума за новопостроена сграда с по-луксозни условия като обзавеждане и общи помещения. Такива домове засега са рядкост, но интересът към тях расте и вероятно до три-четири години броят им ще се увеличи. В последните две-три години частният капитал се активира и инвестициите в тях растат, коментират експерти. Няколко са особеностите на тези инвестиции. Първата е, че те са предназначени за ограничен брой хора - 15-30 души. Строят се в по-малки населени места, в близост до големи областни центрове или курорти, за да не се купуват скъпи парцели. Напоследък се появяват и специални домове за чужденци, предимно от Израел и Гърция, за които таксата е по-скоро ниска спрямо техните стандарти. Инвестицията се изплаща за няколко години, пресмятат експерти. Ако за построяването и обзавеждането на нов дом за възрастни с 30 места се инвестират около половин милион лева, а таксите са средно 500 лева на месец, то след три години инвестицията ще бъде възстановена. В средносрочна и дългосрочна перспектива такава инвестиция има безспорни предимства.


Застаряването на населението е трайна тенденция не само в България. С увеличаване на доходите все повече от хората в третата възраст ще имат възможност да заплащат по-високи суми, а и за немалко от българите, работещи в чужбина, това е добро решение да се грижат за родителите си. Големият проблем дори и за частните домове обаче е недостигът на качествен и мотивиран за работа обслужващ персонал. Въпреки че предлага малко по-високо заплащане в сравнение с държавните домове, частният сектор също изпитва глад за медицински лица - сестри и лекари, социални работници, санитарки, редови служители.
Старчески домове могат да се изграждат и от общините. Държавата осигурява средствата от бюджета, а дейността се организира от кметствата. В повечето случаи общината използва трето юридическо лице - частна фирма или неправителствена организация (НПО). Участието на НПО в решаването на проблема е най-разпространеният начин в повечето европейски държави и гарантира, че няма да се стигне до пълна комерсиализация на дейността, твърдят експерти. Тези юридически лица не формират печалба, но стават собственици на закупените недвижими имоти. Вариантът е много добър и за общините, особено за по-малките. Какво печелят те? Нови работни места,  финансирани от държавата, увеличена доставки на храни и други услуги. Изчислено е, че едно такова  средно по големина заведение в малка община създава 100 работни места - 50 в самия дом и 50 за хора, обслужващи нуждите му от доставки.

 

 Частен "Хилд", държавен "Хилд"

Тези, които предпочитат принципа на Остап Бендер, според който "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се", могат да решат сами проблема със старостта, като жертват собствения си покрив. Около 96% от жилищата у нас са частна собственост, а цените на недвижимите имоти напоследък растат сериозно. Вариантите са закупуване на по-малко жилище или живот под наем. Стига да е инвестирана правилно, разликата може да донесе на възрастния човек спокойствие и сигурност.

Нещо подобно предложи преди време компания "Хилд". Офертата й беше свързана със сключване на договор за предварителна продажба на жилището срещу определена сума, процент от цената на имота и доживотното му ползване. За хора с имот, но без близки, които да се грижат за тях, това е приемливо решение, стига да има достатъчно гаранции за коректността на компанията - страна по договора.

Напоследък подобни предложения, но с участник държавата, се появиха и в изказвания на министър Масларова. Алтернативата е принципно същата - възрастни хора, които нямат финансови възможности и близки, да предоставят с договор имуществото си на държавата или общината и да се ползват безплатно до края на живота си от всички социални услуги. Този вариант обаче крие сериозни рискове, особено по отношение на обслужването. Никой не може да даде гаранция за коректност, а един подобен конфликт би могъл да дискредитира идеята. Още повече че при възникване на подобна ситуация общината и държавата ще се абстрахират от отговорност.

Как е решен проблемът в други държави? В някои страни има специални фондове, които поемат грижата за старините на хората. Всеки работещ отделя в тях средства по собствена партида. Тези фондове строят маломерни самостоятелни жилища в отделни комплекси и когато човек навърши определена възраст - обикновено 70 или 75 години, отива там. В тях получава не само добро обгрижване, но и е заобиколен от среда, отговаряща на интересите и възрастта му.

 

 

 

 

 

 Английският пациент

Достойните старини на брега на океана се гарантират от обстановка, близка до домашната среда

 

 

40-годишната Стела Стефанова вече пета година живее и работи в Брайтън - един от най-големите курортни градове в Англия. Работи в един от най-добрите домове за възрастни хора в района. Преди да отиде в Обединеното кралство, Стела дълго време е работила в хирургичното отделение на разградската болница "Св. Иван Рилски", където е била и старша сестра. Ниската заплата обаче я принуждава да търси професионална реализация в чужбина. Близо година след като получава работна виза, към Англия потеглят и съпругът й, и двете й деца. Въпреки че сега не е сестра в болница, Стела Стефанова е доволна от работата си. Твърди, че британската социална система работи много добре.

 

"Великобритания е държава, която разполага с няколко вида старчески домове - Residential home, EMI home, Learning disability home и Nursing home. В първите три вида могат да работят хора без медицинско образование, а в Nursing home са назначени квалифицирани медицински сестри. В Residential home постъпват хора без психични отклонения, способни сами да се грижат за себе си. След като вече имат нужда от чужда помощ, отиват в другата категория домове - Nursing Home. EMI домовете са както за възрастни, така и за млади хора с психични отклонения, а Learning disability домовете са за умствено изостанали", обяснява Стела.

 

По думите й в зависимост от състоянието на пациентите социалните работници правят подбора и ги насочват към съответните домове. "Възрастни хора могат да попаднат във всеки Nursing Home по няколко начина - чрез техните близки, чрез болницата или чрез социалните работници. Постъпването е лесно - става само с телефонно обаждане, въпросът е да има свободна стая. Общо взето, всеки град в Англия разполага с около 30 Nursing домове, 10 EMI и Learning disability домове и 20 Residential заведения. Домовете трябва да разполагат с минимум 15 стаи, а има и такива с по 60. Сами можете да си представите каква е грижата за болните и възрастните, тя няма нищо общо със системата в България", категорична е медицинската сестра.

 

Стела работи в Nursing Home от веригата BUPA - една от най-големите и мощни компании в социалните услуги. Домът е на брега на Атлантическия океан, заобиколен е от обширни пространства ливади и гори. Заведението разполага с 60 стаи. Част от тях са с изглед към океана и струват 600 паунда на седмица. Таксата за другите стаи, които нямат изглед към крайбрежието, е между 380 и 460 паунда на седмица в зависимост от квадратурата. Всяка стая има санитарен възел, телевизор, телефон и система за комуникация с дежурните сестри. Домът разполага с огромна всекидневна, столова и фризьорски салон. За обитателите се грижат 8 сестри, 4 санитари и един служител, който им води заниманията. Всеки ден от 10 до 16 часа им се осигуряват различни забавления - викторини, музикално-забавни представления от групи и детски състави и много разходки.

"Всеки пациент има право на избор и обслужващият го персонал е длъжен да уважава мнението му, да зачита достойнството му и личното му пространство - обяснява Стела. - Желанието на пациента е закон за служителите в дома. Преди да влезеш в стаята му, трябва да почукаш на вратата и да поискаш неговото позволение. Формата на обръщение задължително е учтива."

 

След навършване на определена възраст - между 60 и 70 години, англичаните масово търсят услугите на подобен тип домове. Докато са платежоспособни, могат да живеят в заведения с високо качество на обслужване. Когато средствата им започнат да привършват, личните адвокати ги информират за финансовото им състояние и се прибягва до смяна на стая с по-малки размери. Когато спестяванията им свършат, пациентите се поемат от социалните служби и пребиваването им в домовете се плаща от държавата.

 

"В Англия има доста случаи обитатели на подобни заведения да сключват граждански брак. Обикновено това става в Residential домовете. В такива случаи на възрастната двойка се предоставя по-голяма стая", разказва Стела.

Екипите, които работят в тези домове, са смесени. "Има медсестри от Източна Европа - България, Румъния, Полша, Словения и т.н. Също така има сестри от Китай, Индия, Филипините, а и много англичанки. Имаме еднакви права и заплащане, няма дискриминация, защото всички работим за доброто на пациента", твърди медицинската сестра от Разград.

 

 

В Германия таксата е обвързана със здравословното състояние

Цените на престоя в старчески дом в Германия варират от 3000 до 7000 евро. Тарифата зависи от тежестта на заболяванията и грижите, които се полагат за старите хора. Социалното заведение прибира цялата пенсия на прикованите на легло, а за много тежко болните доплащат роднини. В края на месеца с джобни остават само тези, които могат да се обслужват сами.
За германеца не съществува моралният въпрос дали родителите му са в социален дом. Младите са изключително ангажирани и не желаят да се занимават с възрастните си родители. Въпросът не е в това дали си беден или богат, а доколко можеш да се грижиш сам за себе си. В случай че възрастният не иска да напусне дома си, се посещава от патронажна сестра, която му помага в личната хигиена и храненето. Цената обаче в този случай е по-висока, отколкото издръжката в старчески дом, тъй като обслужването е индивидуално. Също толкова скъпо излиза и на домакинствата, които са решили да си наемат жена от Източна Европа. Повечето немци предпочитат тя да има медицинско образование.

 

 



назад съдържание напред



съдържание


Дом за нашите бащи
Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми на социалната сфера у нас. За прием в държавно ...


Ехото на Европа
Визитата на Владимир Путин предизвика патетика вдясно, където русофобията е въпрос на идентичност. Десните навяват ...


Помощ, конкурират ме!
Промяна в законодателството предвижда глобите, налагани от КЗК, да се изчисляват като процент от оборота на ...


Димитър Шумналиев: От носталгията по младостта няма отърване
Интервю на Ирина Вагалинска с известния писател и журналист за матриците на миналото и свободата на покаянието, за ...



...


Алиби като слънце
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
VIVATEL 
НАФТЕКС 
SUBARU 
АКТАВИС 
FM+ 
ИНФО РАДИО 
ФОКУС 
РАДИО ВИТОША 
ДАРИК РАДИО 
РАДИО БРАВО 
LINEA ROSSA 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.