Белгия почете с книга паметта на свой национален герой от антифашистката съпротива - родения в Кюстендил син на бежанци от Македония

Тодор Ангелов (на голямата снимка) и част от неговия антифашистки отряд

"Терористът Х" е най-омразният враг на Гестапо в окупирания от нацистите Брюксел между 1940 и 1943 г. Дързък и изобретателен, командирът на нелегалния боен отряд, съставен от преследвани белгийски евреи и балкански политемигранти, извършва над 200 акции срещу окупаторите. Включително - взривява влакова композиция с военна техника, предназначена за бой с британския десант в Диеп, и изгаря картотеката със списъците на евреите, предвидени за депортиране в нацистките лагери на смъртта. Гестапо все пак успява да го хване - след предателство. 10 месеца го държат в затвора Бреендонк и когато накрая, на 30 ноември 1943 г., го извеждат на разстрел, той хвърля ризата си, за да посрещне куршумите с голи гърди. И с песен на уста, която се лее на непознат никому език.
Нацистите така и не разбират кого са хванали и убили. По онова време той е с много имена - Боб, Симон, Жан Бастиен, Гълъба.

След войната Кралство Белгия посмъртно го произвежда в чин полковник, обявява го за национален герой, удостоява го с Ордена на Леополд с палми, с Медал за участие в Съпротивата, с други отличия, издига му паметник.
Името му вече е известно на всички и е част от националната гордост на неподчинилата се на нацизма Белгия. Но то не звучи нито по валонски, нито по фламандски. Защото е българско.
Това е Тодор Ангелов, роден на 12 януари 1900 г. в Кюстендил, в семейството на тъкачка и зидар, и двамата - бежанци от Македония. В гимназията Тодор играе в самодейния театър, пее, пали се от анархистки идеи. По-късно се свързва с лявото крило във ВМРО, четничества, вкючва се в създаването на Единния фронт.  Жени се за Александра Шарланджиева и през 1925 г. се ражда дъщеря му Свобода Бъчварова, известната българска писателка, която днес живее в Бразилия.

Политическите перипетии на епохата и репресиите след атентата в "Св. Неделя" през 1925 г. отвеждат семейството в емиграция - през Виена чак до Брюксел. През 1927 г. Тодор Ангелов е вече член на БКП - Белгийската комунистическа партия. През 1930 г. жена му и дъщеря му се връщат в България, защото са амнистирани. Но не и Тодор. Шест години по-късно той вече е интербригадист в Испания. След разгрома на испанските републиканци се прехвърля във Франция, а оттам - в Белгия. Там го заварва нацистката окупация през 1940 г. и той тутакси се включва в Съпротивата, а скоро оглавява и цял отряд - страшилище за нацистите, съставен предимно от евреи и политемигранти от Балканите. "Такива вече не се раждат", ще каже по-късно директорът на музея на Съпротивата в Бреендонк.
Белгийците нямат българските предразсъдъци към антифашистката борба и до ден  днешен тачат паметта на своя герой Тодор Ангелов, спасил стотици евреи от гибел в газовите камери с изгарянето на списъците им, подредени в нацистката картотека в Брюксел. По повод поредната годишнина от гибелта на Ангелов в Брюксел бе издадена книгата "Заложници на нацисткия терор" на проф. Максим Стайнберг и Жозе Готович, член на Белгийската кралска академия. Тя бе представена на научна конференция за живота и борбата на нашия сънародник, организирана съвместно от българското посолство в Брюксел и Еврейския музей на депортацята и съпротивата в Мехелен. В проявата участваха авторите на книгата, както и ректорът на СУ "Св. Кл. Охридски" Иван Илчев. "Може би скоро ще се появи някой нов Спилбърг, който, също като автора на "Списъкът на Шиндлер", ще се впечатли от делото на Ангелов и ще направи "Списъкът на Ангелов", пише в предговора си към книгата българският посланик в Брюксел Христо Георгиев.
Парадоксалното е, че в зората на демокрацията белгийското посолство у нас едва спасява предвидения за "демонтаж" от тогавашната градска управа паметник на Тодор Ангелов в Кюстендил...