АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Лекарите на България

Майка Кураж
Мариана Тодорова

Доц. Мария Попова, шеф на Клиниката по обща и онкогинекология в Пета градска болница в столицата, снове между операционната маса и кушетката за прегледи дори по време на отпуската си

 

Тя е от жените, които никога не се отказват, независимо колко непостижима е целта. Тя е лекар, чийто оптимизъм не изчезва с поставянето на поредната тежка диагноза - рак на шийката на матката. Тя е доц. Мария Попова, шеф на Клиниката по обща и онкогинекология в Пета градска многопрофилна болница в столицата.

При нея пълното отдаване на медицинската професия не е плод на наследствеността, защото родителите й не са лекари. Въпреки че в рода им има немалко медици - лели, чичовци и далечни братовчеди.

 "Всички малки момиченца си представят, че са лекарки, и това е напълно естествено. Жените са грижовни и милосърдни  по природа. Но сега си мисля, че точно в тези ранни години у мен се е зародило желанието да се занимавам с медицина", усмихва се доцентката. В гимназиалните класове обаче повече й се удават техническите дисциплини. "По онова време бях вдигнала твърде високо летвата за кандидатстване в Медицинска академия. Мислех си, че не притежавам нужните качества, за да бъда добър специалист, и затова не смятах да кандидатствам в такова учебно заведение", връща се към спомените си гинеколожката. По-късно обаче оценява медицината като една  многообхватна професия, в която всеки човек може да намери своето място.

По време на следването  в Медицинска академия всичко й се удава с лекота. Може би затова взима решение за насоката, в която ще се развива, едва в края на образованието си. Заслуга за това да се ориентира към гинекологията има една нейна преподавателка в академията - проф. Светославова. След дипломирането съдбата я отвежда в село Река Девня (част от днешния гр. Девня). Там работи около четири години като общински лекар. "В онези години родилните домове бяха по селата, а там, където бях разпределена, имаше много младо население и ражданията не бяха рядкост", разказва доц. Попова. Но женските консултации, изражданията и педиатричните прегледи не са единственото, с което бъдещата специалистка трябва да се справи. В ролята си на общопрактикуващ лекар тя диагностицира много повече  заболявания. Освен известния циментов завод в района има и много големи химически предприятия. А това предопределя повишена заболеваемост сред работниците. След това професионалният й път продължава във Варненската болница, където получава първата си специалност.

По-късно печели конкурс в Националния център по онкология в столицата. "Дълго време се колебах дали да се простя с акушерството и да се занимавам само с гинекология, но в крайна сметка осъзнах смисъла от това да се посветиш на онкогинекологията и останах в болницата цели 20 години", усмихва се  доцентката. На мнозина това нейно поведение - да е винаги спокойна, ще се стори странно, защото раковите заболявания будят чувство за обреченост. Сред голяма част от хората (в това число и лекарите) битува мнението, че при поставянето на такава диагноза няма смисъл да се прави кой знае какво. Но доц. Попова не е от хората, които се предават лесно.

"Един от първите случаи, с който се сблъсках в Националната ракова болница, бе една 46-годишна жена, оперирана преди повече от 15-20 години от моите учители. Тя има две малки деца, когато й откриват рак на маточната шийка в напреднал стадий. Правят й една голяма и тежка за времето си операция, която обаче й помага да преживее заболяването и да се радва на семейството си. Когато се запознах с нея, тя вече беше спокойна за себе си и изключително признателна на лекарите, че благодарение на радикалната намеса са й дали тези години живот", спомня си днес гинеколожката. Оказва се, че точно тази емоционална пациентка повлиява на решението на доц. Попова да се посвети на нелека онкологична специалност. А безмилостната статистика за повишаване на броя на раково болните в страната я амбицира още повече да помага на жените да се справят с този здравословен проблем.

"От 1980 година насам карциномите на женските гениталии са се увеличили над три пъти. Годишно тази диагноза се поставя на около 3000-3400 жени. Около 30% от тях се откриват в първи и втори стадий. И тук трябва да уточня, че у нас това се счита за ранен етап на заболяването, докато навсякъде по света отчитат първи "В" стадий като напреднал карцином. Ако работим по техните стандарти, картината в България ще е направо катастрофална - ще се окаже, че едва 10%  са в начален етап на развитие на заболяването", казва доц. Попова и пояснява, че за нея проблемът е многостранен. "Първо, колкото и недостатъци да имаше някогашната система, тя беше добра откъм провеждането на профилактични прегледи. През последните две години отделни частни предприятия сключват договори със здравни фондове или болници за периодични прегледи на техните служители, но все още не може да се говори за добре организирана профилактична дейност. От друга страна, самите жени са небрежни към здравето си - те или очакват джипито да ги повика на преглед, или дълго неглижират оплакванията си, докато не стане твърде късно. Естествено, има и трета страна - не са редки случаите, когато жената е ходила съвестно на прегледи, но въпреки това заболяването не е диагностицирано от лекуващия лекар." И ето как благодарение на пропуските в системата нехайството на българките и проявената небрежност от страна на някои лекари заболеваемостта нараства.

През 1992 г.  доц. Попова приема предложението на тогавашното ръководство на Пета многопрофилна болница да оглави Клиниката по обща и онкогинекология. "За мнозина това беше крачка назад в развитието ми - от Национален център да се прехвърля в общинска болница, но аз знаех, че само така мога, от една страна, да лекувам пациентите си, а, от друга - да предам част от опита си на младите специалисти, които ще останат след мен в тази клиника", разкрива част от мотивите си доцентката. Другите плюсове на новото й работно място са свързани с факта, че това е най-голямата градска болница, с големи инвестиции в областта на оборудването и старателно подбран медицински екип.   

За съжаление колкото и да се старае да се дистанцира от работата си, тя отдавна е превзела и дома й. Дъщеря й също е акушер-гинеколог. След петгодишна практика в Испания, където защитава докторантура, Боряна се връща у нас, за да роди втория внук на доц. Попова. "Бих се радвала да остане в България, защото не мога да си представя как бих се разделила с любимите си внуци. Единият е на 4, а другият - на 1 година. Общуването с тях ми носи толкова приятни емоции, че едва ли има по-добра почивка от тази да съм около тях."

След това признава, че ако има повече време, ще се разхожда в гората или ще пътува до непознати и екзотични места. Сега се задоволява да отиде на театър или опера, както и да почете книга преди лягане. Но въпреки многото работа и липсата на време за релаксация лицето й излъчва  оптимизъм, а в гласа й няма нито една нотка на несигурност. Може би именно това пълно отдаване кара пациентите да й вярват безрезервно.



назад съдържание напред



съдържание


Стани милионер
9 000 000 лева е таванът на печалбата в новата игра на TV7. 100 000 обещава всеки месец наследникът на "Стани ...


Един за всички, всички за един
След пороя от обвинения по върховете на държавата и доказателствената суша на премиера не му остава нищо друго, освен ...


Кога ще цъфнат ГЕРБерите в парламента?
За кметските избори Бойко Борисов има нужда от съюзници. Според сметките на Мозер земеделски гласове донесли петте ...


Александър Божков, бивш вицепремиер и министър на промишлеността: Да си министър не е професия
Интервю на Таня Джоева за правителствените рокади и смяната на политиката, за това как се губи общественото доверие, ...



...


Балонче без свирка
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.